За българите в Европарламента има 731 непознати депутати и една особено популярна холандка – Елс де Гроен. Друг ако не познаваме, то тази дама си е истинска медийна звезда у нас от няколко години. Съвсем скоро на тази видна представителка на зелените в Страсбург трябва да й се отблагодарим подобаващо, като й дадем българско гражданство /в частност софийско – някъде в района на Баталова воденица/, като добавим към това и някоя награда за особен принос в грижата за малцинствата ни.
Ще питате защо говорим за госпожа де Гроен? Скоро тя не се е изказвала за автомагистрала Тракия, не е искала отлагането на членството на България в ЕС, не е обелвала дума в чуждата преса нито за условията на живот на ромите у нас, нито за имотите на царя. В последните седмици даже не е призовавала за кой ли път и да се отървем от черното си ДС-минало, като отворим досиетата.
Вчера обаче в писмо до своите колеги по твърде популярната в европарламента електронна поща, Елс де Гроен алармира за втори случай на обида към ромите от страна на български наблюдател – този път представител на мнозинството, при това шефа на комисията по евроинтеграция в българския парламент Атанас Папаризов. Сигнал, който със сигурност хваща ухото особено след скандала на Димитър Стоянов с Ливия Ярока. Не съм и няма да ставам адвокат на нито един представител на България в Страсбург, независимо от това коя политическа сила го е пратила там. В алармата на госпожа де Гроен обаче виждам нескопосан опит да се търси и открива расизъм зад всеки храст в България.
Какво са си говорили Атанас Папаризов и сътрудникът на госпожата Мартин Демировски – македонец от ромски произход, вече няма особено значение. Повод за срещата е била инициатива за правата на ромите, в която трябва да се включи и България. По преразказа на двете страни – българският депутат непочтително отказал да говори със сътрудника-ром Демировски, а нашият представител в Страсбург отсякъл, че страната ни не участва в проявата, за да изкупва вина за скандала с Димитър Стоянов. При това с обяд на стойност 2000 евро.
Не бих обърнала внимание на подобна почти делова размяна на реплики, ако в сигнала си до евродепутатите Елс де Гроен не пита простичко – „ще позволи ли Европарламента подобно поведение /разбирайте към ромите/ да се превърне в практика на съюза?”. Това ако не е свръхчувствителност по темата, здраве му кажи! В реакцията на госпожата се крие особено тревожен знак, че там в Страсбург са склонни да открият криворазбран расизъм в какво ли не и къде ли не в България. Няма да употребя груб език и да препоръчам на Елс де Гроен да обърне внимание на ромите в своята родина.
Ние – българските медии, превърнахме холандската депутатка в особен вид говорител на Европарламента за страната ни. Атаките й срещу българските националисти няма как да не са били удобни за управляващите в България. Критиките й срещу договора за автомагистрала Тракия, по въпроса за царските имоти и досиетата – бяха цитирани с охота от опозицията. Визитите й в ромските квартали – бяха точки в актива на правозащитните организации. И въпреки че холандката отказа да бъде съсед на ромите в кв. Сердика, там обявиха „Гроен” за нарицателно на тяхното „обичам те”.
Време е всички, на които думите на г-жа де Гроен вършеха някаква работа в България, да се замислят за онова, което същите тези думи предизвикват зад граница. Защото на мен вече ми е обидно почти по навик да слагат държавата ми до всеки намек за расизъм в Европарламента.
Че циганите ни имат проблеми и ние с тях – това си го знаем. Но вместо да си решаваме проблемите, ние продължаваме да си ги раздухваме и да се топим един друг. В своя двор сме силни предимно със скандалите си. Като този от последните часове – за уволнен заместник-социален министър, който ще се запомни със съветничка, по-известна в свободното си време като екстрасенса Звезделина. Е, как после да се сърдим на такива като госпожа де Гроен?
