Подготовката за Мондиал 2022 в Катар върви с пълна сила. Новините за загинали работници от чужбина обаче възмущават цял свят. Всъщност там чужденците са жертва на експлоатация от много по-отдавна. Не само по строежите.
През 2010 г. стана ясно, че Световното първенство по футбол през 2022 г. ще се проведе в Катар. От деня, в който започнаха строителните дейности по стадионите, до днес при трудови инциденти в емирството са загинали най-малко 1200 строителни работници от Индия и Непал. Този факт, както и лошите трудови условия предизвикаха възмущение в цял свят.
Според един актуален доклад на „Амнести интернешънъл” обаче, в Катар чуждестранните работници са жертва на експлоатация от много по-отдавна и то съвсем не само по строителните площадки. Правозащитната организация е провела проучване за условията, в които работят домашните помощнички в страната. От него става ясно, че те получават твърде ниски заплати, работят по 100 часа седмично, почти нямат почивка или свободни дни, страдат от недоспиване, както и от унижението и насилието, упражнявани от техните работодатели.
Чужденците, ангажирани в Катар като чистачки, готвачки, бавачки, шофьори и градинари, са общо над 130 000. От тях 84 000 са жени. Повечето са от Южна и Югоизточна Азия.
Насилието като традиция
Проучването на „Амнести интернешънъл” е направено между октомври 2012 г. и март 2013 г. Както става ясно от разказите на 52-те жени, участвали в него, побоищата и всякакви други посегателства спрямо тях се оказват едва ли не традиция. Една индонезийка например имала не само рани от пробождания с нож, но и белези от гореща ютия. Три от жените пък признали, че са били изнасилени. „Тези изнасилвания рядко се оповестяват. Жените се боят, че могат от жертви да се превърнат в обвиняеми, тъй като нерядко ги упрекват в непристойно поведение”, обяснява в интервю за Дойче Веле Регина Шпьотл, експертка на „Амнести интернешънъл” за Катар.
„Допитване с 52 участнички няма как да е представително, но въпреки това сведенията напълно съответстват на действителността”, подчертава Шпьотл. В посолствата на страни, от които произхождат наетите работници, всяка седмица постъпват десетки жалби. Катарската фондация за борба срещу търговията с хора например е регистрирала през 2013 г. между 200 и 300 оплаквания месечно.
Агенциите набират кадри в родните им страни с измамни обещания за розово бъдеще, след което ги предоставят на катарски семейства. Засегнатите често дори не могат да прочетат договорите, написани на арабски. А след като пристигнат в страната, стават подвластни на т.нар. „Спонсорски закон” (съществуващ и в други арабски страни), съгласно който всеки имигрант трябва да има гарант, а това по правило е работодателят.
„На базата на този закон новопристигналите са буквално обречени да служат на работодателя си”, казва Шпьотл. Тъй като без разрешението на гаранта те нито могат да сменят работата си, нито да напускат страната - ако го направят, подлежат на санкции. Но и без този закон правното им положение е пределно слабо: в Катар принципно има Кодекс на труда, но той не важи за домашните помощници.
Правителството обещава подобрения
Поради това от „Амнести интернешънъл” настояват Кодексът на труда да обхване и работещите в домакинствата. Както и за отмяна или поне за основна преработка на „Спонсорския закон”. Жените, които бягат от своите работодатели, не бива повече да бъдат възприемани като престъпнички. И още - домашното насилие да стане наказуемо.
Правозащитната организация отдавна е наясно с унизителното отношение на Катар и други държави от Персийския залив към чуждестранните работници, но очевидно оказваният до момента натиск спрямо правителствата в тези страни не е бил достатъчен. Промени не са настъпили дори и след като стана ясно колко лоши са условията, в които се работи на строителните обекти за Световното първенство.
„Единственото, което предприе правителството на Катар, бе да удвои броя на инспекторите, които проверяват как се прилага трудовото законодателство. Това е стъпка в правилната посока, но тя в никакъв случай не е достатъчна”, смята Шпьотл. Тя казва, че катарското правителство се е запознало с актуалния доклад на „Амнести интернешънъл” за ситуацията на домашните помощници и е обещало да вземе мерки. До момента обаче това не се е случило.
