- Може ли Господ отново да стане българин... ?
„Може би последен шанс за нашите, ако успеят да изнесат топката...Костадинов тръгва на скорост и ....гол... ГОСПОД Е БЪЛГАРИН!" - Николай Колев-Мичмана!
Така започна всичко. Това беше билетът ни за онова лудо американско лято, когато Господ беше българин. Изминаха 22 години от нашето бленувано 4-о място на световните финали по футбол, но споменът... остава жив.
През вече далечната 1993-а година голът на Емил Костадинов в 90-ата минута на „Парк де Пренс" изпраща България в САЩ, където нашите златни момчета са готови на всичко, за да докажат, че и ние може да дадем нещо на света. И го направиха! Дадоха много радост и сълзи от щастие в очите.
Днес същият онзи „Парк де Пренс" отново е пълен, но нас ни няма там... , защото онези... златните... вече са мъже, минаващи 50-те, а ние продължаваме да чакаме да се родят новите Стоичков, Сираков, Балъков, Лечков, Костадинов, Трифон...
Едно време всички търсеха българите
Точно на днешния ден преди 22 години се чу и първият съдийски сигнал, който даде началото на сбъднатата американска мечта за цяла България. Първият мач за „Лъвовете" е срещу отбора на Нигерия, а резултатът (3:0 за противника) по всичко показва, че бързо ще се приберем у дома... Но май някой си беше направил сметката без кръчмаря, защото в следващия мач с Гърция, които побеждаваме с категоричното 4:0, отборът е несломим. А головете започват да валят...
„61-а минута, дано да се окаже златна за българите. 61-а минута - Христо Стоичков отбелязва гол и България повежда с 1:0... как сладка е тази 61-а минута..."
„Сираков... и 2:0. Великолепно! 90-а минута отброяваме. Браво, Наско! 2:0 за България, сега вече всичко е свършено..."
„Великолепно изпълнение - Христо Стоичков и това е 1:1. България изравнява в 75-ата минута... топка за Лечков и ГОЛ... ГОЛ. 2:1 за България. Ето как само за три минути нашите нанесоха своя невероятен, своя изключителен удар. Световният шампион е на колене... на колене от състава на България..."
„Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов... Лечков... и България е на четвъртфинал на световно първенство. Йордан Лечков погреба всички мексикански надежди. Радвайте се, българи! Радвайте се, защото това е най-големият момент в историята на българския футбол..."
22 години по късно - българският национален отбор по футбол гледа европейските финали по телевизията. Мечтата отново да бъдем сила в най-масовия спорт избледнява, за разлика от спомена по онова лудо американско лято... Преди месец първенците на 94-а се събраха отново на терена за юбилейния мач на златното момче Христо Стоичков, който стана на 50 години. Един обаче липсваше. Защитата на някогашния емблематичен тим бе оголена. Звездата на Трифон Иванов се пресели на небето, откъдето ще продължава да блести...
Днес, когато Европа е футбол, но ние не сме част от този празник, ни остава само да се надяваме, че в този живот отново може Господ да реши да стане българин...
