Добре, че националният ни отбор по волейбол обърна мача срещу французите на Световното в Япония! Толкова беше вълнуващо, че нямаше как да не отприщи мечтателните способности на толкова много българи. И понеже вече втора седмица тече кампанията на Дарик „Твоята европейска мечта”, си казах: „Защо пък да не се възползвам и аз?”, и да помечтаем заедно.
Сред коледни елхи, коледни намаления и пълзящо тържествено усещане, че само след месец ставаме част от обединена Европа, не е много трудно човек да отприщи въображението си в опит да го изчисти от ежедневния прахоляк.
Няма как, като си помисля, че само след месец ще преминаваме през гишетата „EU” да не се размечтая най-напред да можем да се възползваме от отворените граници в Европейския съюз. Да можем да пътуваме, но не като натъпкали животите си в куфари емигранти, а като свободни пътешественици. Да се забавляваме, да си почиваме, да се опознаваме с французи, италианци и англичани, и да се прибираме у дома.
А нашето „у дома” да бъде малко по-различно от това, което е сега. Една идея по-подредено, две щипки в повече чисто, три супени лъжици по-интелигентно, две торби по-малко просташко и цяла глава от книга по-малко злобно.
Младите да могат да раждат по 4 деца, а възрастните да карат „Ауди” и да ходят на почивка на Лазурния бряг.
Държавата ми да бъде управлявана от умни, богати и свестни политици, чиято единствена задача е да регулират правилата.
Мечтая да карам колата си по красиви, широки шосета. Да шофирам спокойно, да не ми изпадат бъбреците на всеки 5 метра, около мен да се движат усмихнати хора, а не добичета с дебели вратове, които час по час ме засичат, изскачат от колите си и ме псуват. Псувам ги и аз, но мечтая да не ми се налага да го правя. Мечтая да има къде да паркирам, да е ясно срещу каква сума паркирам и дали санкционират всички останали нарушители, освен мен.
А когато стигна до прекрасните планини и до Черно море, там да има природа. Да има въздух и пространство, а не пространството да е затулено от мръсотия, бетон и арматурно желязо.
Мечтая учителите и лекарите в България да са елитът на обществото – добре платени, спокойни, авторитетни и уверени хора, от които зависят битието и съзнанието ни. От едните – децата ни и това, което има в главите им, от другите – здравето, нервите и животът ни.
Мечтая хората да имат пари да си купуват книги, да има хубаво българско кино, някой най-сетне да измисли начин нашата красива България да стане център на туризъм, от който да се печелят пари за държавата. Да можем да показваме историята и националните си реликви по начин, който да зашеметява европейците.
И BBC, CNN и останалите да престанат да дават репортажи от угасващи български села, пълни с бедни и неграмотни роми, които живеят в калта наравно с отиващи си баби и дядовци, които никога не са и виждали гишетата „EU” и “Non EU”, просто защото кракът им не е стъпвал на летище и самолети са виждали само на стария си телевизор „София81”.
Мечтая да вярвам, че европейските ми мечти ще се сбъднат, макар да знам, че това ще е някога. Но не сега.
