Отношенията между германския канцлер Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин никога не са били белязани от емоции. В никакъв случай не можем да си представим, че Меркел ще седне - като Хелмут Кол или Герхард Шрьодер - задно с руския президент да пекат шашлици на речния бряг или да прекара цял следобед с неговото семейство преди Коледа. Вместо тесните лични връзки с държавните глави на Русия, които нейните предшественици поддържаха енергично до степен на крепка дружба, Меркел проявява деловитост и хладен прагматизъм.
Това стана ясно и след срещата с Путин във Висбаден. Канцлерката изложи резултатите от разговорите в почти забравения, сух език на дипломатическите комюникета. И Путин избра същия тон. Двамата трябваше изрично да добавят, че са доволни от сегашното положение на германско-руските отношения. Това като че ли не можеше да се прочете по лицата им.
Става въпрос за нещо повече от въпрос на стил. Меркел не само поставя няколко различни акцента - тя променя основни черти в германската политика спрямо Русия. По най-различни причини Кол и Шрьодер подхождаха винаги с особено отношение към Русия. Отзвук от тази линия на поведение се прояви тази пролет, когато външното министерство в Берлин предизвика сензация с концепцията си за "нова източна политика". Намеренията бяха напълно почтени.
Отношенията между Запада и Русия забележимо захладняха около спора за плановете на САЩ да разположат елементи от ПРО в Европа и около опасенията, че Москва води политика на изнудване с доставките на газ. Ня
кои заговориха дори за опасност от нов сблъсък. При тази ситуация германските политици в сферата на външните работи бяха много близко до връщане към "източната политика" от 70-те години, с която старата Федерална република Германия успя сериозно да помогне да се заглади конфликтът между изтока и запада. "Промяна чрез сближаване" гласеше девизът за отношенията със Съветския съюз през 70-те години; днес той би трябвало да гласи: "Сближаване чрез интегриране".
Все пак концепцията бързо изчезна в чекмеджето на Външно министерство - и с право. В страните, разположени между Русия и Германия, концепцията за нова източна политика събуди подозрението, че не става въпрос толкова за успокояване и обвързване, колкото за индивидуално германско изпълнение или за нови особени германско-руски отношения.
Последните обаче не са оставили особено приятни спомени у съседи. Особените германско-руски отношения са били причината за общо четири поделби на Полша в миналото и това е само един пример. Безпокойството се засили и заради видимите усилия на Москва да следва политика на "разделяй и владей" в отношенията си със западните съседи. През изминалите години Франция и особено Германия бяха ухажвани, затова пък при всяка отдала се възможност балтийските държави, бивши съветски републики, и Полша бяха наказвани.
Меркел несъмнено също е заинтересована от близки германско-руски отношения. Русия изисква уважение, независимо какво смята човек за политиката на Путин. При неговото управление страната си възвърна значителна част от предишната си тежест в световната политика. Икономиката се развива с вихрени темпове. Русия засили влиянието в преговорите с Иран, Северна Корея и за статута на Косово. Що се отнася до снабдяването на Европа с горива, в обозримо бъдеще "Газпром" и руските петролни концерни нямат алтернатива. Бързият растеж направи страната още по-привлекателна за инвеститори. Както политическите, така и икономическите причини правят курса на обвързване и стратегическо партньорство не само целесъобразен, но и крайно необходим.
Само че в какви граници? Докато Шрьодер даваше на Путин да разбере, че стратегическото партньорство може да се развива в двустранен вариант, Меркел пое по друг път. Неколкократно и не само по време на германското председателство на Европейския съюз тя даде на руския президент да се разбере, че в никакъв случай няма да извади германско-руските отношения от контекста на ЕС и неговите отношения с Москва. Наред с предупрежденията за повече демокрация и за зачитане на правата на човека именно тази смяна на курса явно създава работа за Путин. Хубавото е, че реакцията на руския президент не е мълчаливо смайване. Списъкът с обсъдените теми на срещата във Висбаден, който двамата лидери представиха с толкова сух тон, бе много дълъг. (БТА)
кои заговориха дори за опасност от нов сблъсък. При тази ситуация германските политици в сферата на външните работи бяха много близко до връщане към "източната политика" от 70-те години, с която старата Федерална република Германия успя сериозно да помогне да се заглади конфликтът между изтока и запада. "Промяна чрез сближаване" гласеше девизът за отношенията със Съветския съюз през 70-те години; днес той би трябвало да гласи: "Сближаване чрез интегриране".
Все пак концепцията бързо изчезна в чекмеджето на Външно министерство - и с право. В страните, разположени между Русия и Германия, концепцията за нова източна политика събуди подозрението, че не става въпрос толкова за успокояване и обвързване, колкото за индивидуално германско изпълнение или за нови особени германско-руски отношения.
Последните обаче не са оставили особено приятни спомени у съседи. Особените германско-руски отношения са били причината за общо четири поделби на Полша в миналото и това е само един пример. Безпокойството се засили и заради видимите усилия на Москва да следва политика на "разделяй и владей" в отношенията си със западните съседи. През изминалите години Франция и особено Германия бяха ухажвани, затова пък при всяка отдала се възможност балтийските държави, бивши съветски републики, и Полша бяха наказвани.
Меркел несъмнено също е заинтересована от близки германско-руски отношения. Русия изисква уважение, независимо какво смята човек за политиката на Путин. При неговото управление страната си възвърна значителна част от предишната си тежест в световната политика. Икономиката се развива с вихрени темпове. Русия засили влиянието в преговорите с Иран, Северна Корея и за статута на Косово. Що се отнася до снабдяването на Европа с горива, в обозримо бъдеще "Газпром" и руските петролни концерни нямат алтернатива. Бързият растеж направи страната още по-привлекателна за инвеститори. Както политическите, така и икономическите причини правят курса на обвързване и стратегическо партньорство не само целесъобразен, но и крайно необходим.
Само че в какви граници? Докато Шрьодер даваше на Путин да разбере, че стратегическото партньорство може да се развива в двустранен вариант, Меркел пое по друг път. Неколкократно и не само по време на германското председателство на Европейския съюз тя даде на руския президент да се разбере, че в никакъв случай няма да извади германско-руските отношения от контекста на ЕС и неговите отношения с Москва. Наред с предупрежденията за повече демокрация и за зачитане на правата на човека именно тази смяна на курса явно създава работа за Путин. Хубавото е, че реакцията на руския президент не е мълчаливо смайване. Списъкът с обсъдените теми на срещата във Висбаден, който двамата лидери представиха с толкова сух тон, бе много дълъг. (БТА)
