Насилие. Кръв. Ужас. Това видяхме вчера в София. Всичко това провокирано от страх и безсилие. Огромни мъже със щитове и палки бият наред протестиращите. Това ли заслужава измъченият български народ? Който, между другото, носи греха на мълчанието и покорството. Години наред мълчание и свеждане на глава. Ето до къде ни доведе. Но само ние сме тези, които имаме силата да поправим грешките си. И никога не е късно за това.
Много хора и политици, умишлено разграничавам двете думи, развиха въображението си и начертаха сценария, развил се през зимата 1997 година. Но всички знаем, че това е невъзможно, не и по онзи начин. Така или иначе, тези протести доказаха едно - когато бръкнеш в джоба на хората, по-добре да не си им пред очите. Българинът е доказал, че умее да разграничава справедливостта от лъжата и да я защитава, но нека си спомним протестите за Катуница, които продължиха не повече от седмица и други... Само се чудя защо чак сега? Нима до декемврийските и януарски сметки за ток не са ни бъркали в джоба? И тук не става дума само за ЕРП-тата или Топлофикация - те са просто една добре смазана машина за рекет. Сигурно малцина си спомнят в последните години джобовете им да са били пълни и парите да са им стигали за нещо. И нямам предвид само в последните четири години. Но лека-полека започнахме да се събуждаме от летаргията.
На протестите видях хора, които виждам по протестите на природозащитниците, на майките, на учените и това е прекрасно, защото солидарността към борбата и протеста на другия е велика! Все пак обществото ни все още има нужда от лидери, които да го поведат. За съжаление обаче в повечето случаи те не са тези, за които ги мислим. Така се случи в Благоевград, където организаторката на протеста е част от сдружение „СИЛА" и гордо се изказа на 48-мия конгрес на БСП. Редно е да се запитаме какво искат да постигнат тази жена и хората като нея и на чия страна са? И тук ме хваща яд. За онези, които хвърляйки камъни и домати към сградите на парламента и електроразпределителните дружества, сякаш хвърляха сърцата си.
И друго видях. В неделя жълтите павета се превърнаха в борса за политически идеи. Минавайки покрай мен разни младежи ми бутаха в ръцете различни листовки на различни малки партии, съюзи и движения. И докато те се бореха за малко внимание, хората крещяха с пълно гърло против всички лъжи и си мислеха: „Аман от вас!„ Парадокс.
От парламентарната трибуна, от новините и различни телевизионни предавания чуваме всякакви призиви и не знаем на какво да вярваме. Едно е сигурно - не на тях. Трябва да повярваме първо на себе си.
Гледайки какво се случи на 18 февруари вечерта на протеста в София, хиляди усещания се биеха в мен. От уплах, гняв, гордост от смелостта на хората до отчаяние... Сякаш жандармеристите бяха попили целия гняв на народа и както винаги го изсипаха върху гражданите. Явно, когато сложиш протекторите, каската, вземеш в ръце палката и щита ставаш недосегаем и започваш да биеш наред без притеснение. Господа жандармеристи, чудя се нямате ли угризения вечер, когато се приберете при децата и жените си, които нищо чудно да са били на площада, защото вашата заплата не стига да си платите сметките? Спите ли спокойно? С действията си вие показахте само едно - лицето на безсилието.
