Ако "откривателят" на остъкления балкон го бе патентовал, днес щеше да е милионер. Което обаче не означава, че българската остъклителна вакханалия е нещо хубаво - тя е само една от проявите на хаоса.
Кой пръв остъклява балкон и наясно ли е изобщо каква традиция създава, колко много последователи ще има? Историята мълчи по въпроса за произхода на една конструкция, която бързо стана емблематична за българската градска среда. Днес с лупа трябва да търсиш фасади, запазени в първоначалния им вид, без грозните кръпки на остъклените балкони.
В огледалото на остъкления балкон
Чия рожба е масовият феномен „остъклен балкон"? На социализма, на панелното строителство, на ограниченото пространство, на живота в блоковете и твърде близкото съжителство на непознати, на беднотията в крайна сметка? Да, той увеличава полезната площ в едно жилище и огражда от любопитни съседи.
В Европа обаче рядко ще видите остъклен балкон. Където сградите са стари, съществуват забрани за своеволни промени в стила на фасадите. Но дори из панелните квартали в една Прага например остъкляването, когато го има, е много дискретно, еднакво за всички апартаменти. Сиреч, хората предотвратяват всякакво разностилие и разнобой. Не е възможно един да си сложи бяла пластмасова дограма, друг кафява дървена, а трети - желязна.
Сигналите на грозотата
Българската остъклителна вакханалия само частично може да се обясни с хроничния недостиг на пространство. Остъкляват се и обширни апартаменти в старите градски части, остъкляват се и току-що завършени нови сгради, строени Божем по най-модерни стандарти. Дали става дума за някакво неутолимо подражателство, или пък за някаква „фобия" към отвореното пространство?
Българската градска среда се развива стихийно вече от много десетилетия насам. По времето на комунизма произволно събаряха стари сгради, за да строят на тяхно място бетонни колоси. Българските градове днес щяха много повече да приличат на европейските, ако бяха опазили наследството на първите български архитекти след освобождението, изучили се в Мюнхен и Берлин и пренесли на българска почва традициите на барока и сецесиона.
После дойде новата стихия на презастрояването, вмъкването на нови строежи в малките междублокови пространства, които просто видимо не отговарят на изискванията за разстояние между сградите. Някои квартали заприличаха на разхвърляни кубчета. Да не говорим за странните архитектурни вкусове на новобогаташите, за пвсевдозамъците и крепостите, за вездесъщия кич... В момента сякаш всеки се чувства свободен да изпраща във външното пространство сигналите на грозотата.
Вместо барок - мутробарок
Стихията на остъкляванията е само една от проявите на пълния хаос в българската градска среда, в която отсъства уважението към стил и епоха, към автентична атмосфера, към красивото. Българите се движат сляпо във външната градска среда, вече нямат очи за нея, те живеят по-скоро само вътре - вътре в апартаментите си. Белите, нанесени на българската градска среда, са толкова много, че не изглежда възможно в обозримо бъдеще тя да бъде хармонизирана. За съжаление, там, където ги има, подобренията са като кръпки, които потъват в хаотичния, стихиен, еклектичен вид на градовете. А би трябвало да е обратното: грозното и дисхармоничното да е прецедент и постепенно да изчезва. Включително и заради това България оставя впечатлението, че не се променя.
