След като в бъдеще производството на „резервни части на човека" от стволови клетки ще бъде приоритет на България, в Дарик потърсихме част от учените, от които се очаква да направят научния прогрес - например в Института по биология и имунология на размножаването (където работят със стволови клетки) и Института по микробиология към Българската академия на науките. Техните постижения в сферата на биотехниката, лечението на различни заболявания - от злокачествени тумори до обикновен грип, са изключително много. Още по-интересно е, че до част от тях се е стигнало при работа по време на неплатен отпуск и със заплата под 400 лева. Как се правят научни открития и иновации в България? Отговорът на учените е еднозначен: „кошмарно!".
Иновациите в сферата на медицината, микробиологията и стволовите клетки са бъдещият приоритет на България. Това стана ясно, след като премиерът заяви от парламентарната трибуна, че вижда бъдещето на страната ни, като се направи пробив в сферата на стволовите клетки, защото бъдещето били "резервните части на човека".
Учени от БАН: Можем да разработим „резервни части на човека"
Отговорът от учените дойде веднага: „Ние сме в състояние да произведем резервни части, в добрия смисъл - например: ембриони", категорична е проф. Димитрина Качева, директор на Институт по биология и имунология на размножаването към БАН.
Институтът работи с почти всички лечебни заведения в страната, където се работи по ин-витро оплождане и по лекуване на стерилитет. „В нашия институт се разработват проблемите на едно заболяване, което е бич при човека - ендометриоза. Това е едно туморно заболяване, не злокачествено, но туморно, което води до безплодие при жената", допълни експертът. В института работят и по лечението на карцином на млечната жлеза, имат и големи успехи при лечението на мъжкия стерелитет.
Иновациите на българските учени не свършват дотук. В института по микробиология съвместно с немски учени разработват иновативен метод за лечение на ракови заболявания. И още за постиженията на института разказва неговият директор академик Ангел Гълъбов: „Нашият институт работи по проблема за резистентността към микробактерията Tuberculosis. Напоследък има световна пандемия, причинена от щамове на туберкулозни бактерии, които са резистентни на познатите лекарства. Ние работим по този проблем". По отношение на раковите разработки в Института по микробиология са открили вирусни клетки, които не поразяват човека, но „изяждат" злокачествените туморни клетки.
Научният пробив след неплатена отпуска
И двамата ръководители на институти в БАН могат да разказват с часове за постиженията на българските учени и иноватори, но тук идват и проблемите. Проф. Качева даде пример със закупуването на ултрамодерна техника, но липсата на елементарни неща - например: реактиви. Разбира се, те също са много скъпи, но без тях реално учените не могат да работят.
Друг проблем са заплатите. Според проф. Качева - на учените от института по биология им се наложило да излязат два месеца в неплатен отпуск. Да не говорим, че заплатата на един млад специалист е 310 лева - става дума за висококвалифициран експерт със западни езици и компютърна грамотност. За сравнение - на чистачката заплата е 270 лева. В Института по микробиология пък учените всеки месец излизат по четири дни неплатен отпуск. „Всеки месец през последните 16 месеца имаше поне по четири дни неплатени, при това имаше два месеца, в които 50 процента от дните бяха неплатени. При това - всеки трябва да напише: „Моля, разрешете ми четири дни неплатен отпуск". Това е пълен абсурд", категоричен е академик Гълъбов. По думите му по този начин и без това ниските заплати на асистентите падат под 400 лева. Затова той определи положението като „катастрофално".
Със сигурност ситуацията, в която се намира Българската академия на науките, е кошмарна - нереформирана и без пари. Надали някой би оспорил, че промени в структурата на академията трябва да има, за да се превърне тя наистина в средище на наука.
Остава обаче въпросът - докато това се случи, възможно ли е учените, с които толкова много се хвалим и на които толкова много разчитаме, да правят „резервни части на човека" в някоя друга страна, защото у нас не им е провървяло.
