Изтощен, изплашен и със затворени пътища отвсякъде, заловеният Сейф ал Ислам се изправя пред новото либийско правителство със следната дилема - да бъде ли пратен в Хага или не.
Всъщност пространството за маневриране на правителството може да е по-ограничено, отколкото то си мисли. През март, когато в резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН за положението в Либия бе сезиран прокурорът на Международния наказателен съд (МНС), тя придаде международен характер на
юридическия отговор на престъпленията, в които е обвинен Сейф. През май прокурорът съобщи, че Сейф е замесен в убийството на мирни демонстранти, вербуването и мобилизацията на наемници и милиции и хвърлянето в затвора и елиминирането на опоненти. На 27 юни тричленен състав на МНС издаде международна заповед за задържането му като съизвършител на престъпления срещу човечеството заедно с баща му и шефа на военното разузнаване Абдула ас Сенуси, за чието залавяне също бе съобщено.
Решението от юни даде на съдиите от МНС ключова роля при определянето къде и как ще бъде съден Сейф ал Ислам. Макар и Либия да не е страна по договора за създаване на МНС, тя е член на ООН, а в резолюция 1970 изрично се постановява, че "либийските власти ще сътрудничат напълно с и ще окажат всякаква необходима помощ на съда и прокурора".
Следователно новото либийско правителство е обвързано с правна рамка - то не може законно да пренебрегне съдиите от МНС и да реши Сейф ал Ислам да бъде съден по местните закони. За разлика от Ирак, където нямаше международно повдигане на обвинение срещу Саддам, решението за Сейф не е изключително либийски въпрос.
Какво означава това на практика? Има, общо взето, четири варианта. Първият е да бъде изпратен Сейф в МНС за съдебен процес в Хага. Дори това решение няма да е лишено от трудности - кой решава и по какви критерии? Втори вариант е МНС и новото либийско правителство да се договорят за процес на МНС в Либия. Това не е нещо, което съдът е правил досега и може да удовлетвори в някаква степен разбираемите искания в Либия за процес на местна почва, подложен на международен надзор, в който правосъдието се раздава от международни съдии.
Има трета възможност, ако правителството на Либия наистина иска да го съди в страната по своите закони и процедури - съгласно принципа на комплементарност, който допуска националните съдилища да гледат дело първи, на правителството може да се наложи да убеди съдиите от МНС, че действително е в състояние да го съди при условия на справедлив процес за международните престъпления, за които бе издадена международната заповед за задържане. Правната система на Либия е с ужасни резултати при въздаването на правосъдие - Ирак имаше нужда от сериозна помощ от САЩ, за да създаде илюзията за справедлив процес.
Четвърти вариант е либийските съдилища първо да го съдят за някакви други престъпления, които са извън юрисдикцията на МНС, например защото са били извършени преди февруари 2011 г., когато МНС влезе в играта. Този вариант определено би важал за Сенуси, който е бил пряко замесен в масовите убийства от 1996 г. в печално известния затвор Абу Салим. Не е ясно дали има достатъчно доказателства срещу Сейф.
Прокурорът от МНС ще посети Либия тази седмица, за да обсъди начините на процедиране. Той ще има работа с правителство, което все още не е стъпило на краката си и е под значителен местен натиск да осигури въздаването на правосъдие в Либия. Кървавото убийство на Муамар Кадафи обаче повдига сериозни въпроси дали това е възможно, но също така увеличи натиска над новото правителство да покаже, че може да раздава правосъдие в рамките на върховенството на закона.
Мнозина от тези, които казват, че процесът трябва да се състои в Либия, все пак признават, че съдебните процедури в Ирак срещу Саддам пропуснаха много от най-тежките му престъпления и завършиха прибързано и се питат дали изобщо може да се избегне местна имитация на правосъдие след току-що завършил военен конфликт. Също така международното правосъдие може да не осигури бързата присъда, която някои ще искат, както ясно се видя от безплодния процес на Слободан Милошевич. Други имат интерес от това, което ще последва, и сред тях са хората на Запад, които доскоро бяха приятели на Сейф и ще се чудят дали контактите му ще станат публично достояние в процес в Либия или в Хага.
Намесата на МНС помогна за постигане на сегашната развръзка в Либия, като допринесе за делегитимирането на режима на Кадафи. Последваха военни действия и те бяха решаващи. Но ролята на МНС превърна престъпленията в международен въпрос и съдиите от МНС ще трябва да участват във възпирането на отмъщението. МНС има основание да получи пълното съдействие на Великобритания и да се надява да получи подкрепа от САЩ. (БТА)
