Разбира се, че "квота" е думата, която се превърна в мой личен фаворит тази седмица. Равнозначна е на "пай", а в определени моменти и на "наряд" - нищо, че е остаряло, "наряд" винаги е означавало "определено количество стоки, които трябва да се предадат в полза на някого по установения ред".
Ред също е хубаво да има, особено когато е "установен". Едно уточнение - "квота" не значи "келепир", да не стане грешка.
Сигурно в идеята на депутата от РЗС Емил Василев, внесена под формата на законопроект в Народното събрание за квота на излъчваната по радио и телевизия българска музика, няма нищо лошо. И вярно - как иначе да се изправим срещу англоезичната буря, която вилнее по земите ни.
Иде реч за възможността българските автори и българската музика да бъдат подпомогнати, като се въведе задължителен процент родно творчество, което да звучи в ефира. Да видим дали това е възможно да се случи чрез налагането на "квота"?
Има 10 наглед маловажни неща, които няма как да позволят на въпросната "квота" от 25-процентна българска музика в ефира да проработи. И не само защото "квота" е тъпа дума в едно свободно общество.
1. Важно е обществото да знае колко точно ще струва първоначалното въвеждане на новата система, която да регулира спазването на въпросната 25-процента квота. Кой ще бъде регулиращ орган? Колко души ще работят в него? Каква част от парите на данъкоплатеца ще отиват за неговата издръжка всеки месец? Как ще се контролират 24 часа в денонощието всичките (вече безброй) радио- и тв-канали в България?
2. Освен в ефира трябва ли в печатните медии и интернет да има "квота" за публикуване на информация за БГ изпълнители. Примерно - ако на една страница има инфо за Ерика Баду, Алиша Кийс и Максуел, трябва ли да има и за Мария Илиева, за да спазим квотата от 25 процента?
3. Как ще се отрази тази квота на специализираните музикални радиостанции? Радио, което излъчва само класическа музика? Радио, което излъчва само хаус музика? Джаз радио? Трип-хоп радио? Окей, при класиката ще пускаме една четвърт Берлиоз, една четвърт Верди, една четвърт Дебюси и една четвърт Владигеров. Да, ама Панчо Владигеров е роден в Швейцария, да не се окаже, че само родени в България могат да звучат в ефира? Сигурни ли сме, че има качествено българско съдържание, което може да запълни една четвърт от програмите на тези станции? Добре, че поне за чалга станциите няма да има драма, там ситуацията е ясна и квотата е спазена.
Нека не се залъгваме, в един момент ще се окаже, че трябва да въртим дузина изпълнители до безкрай, качествената българска продукция няма да стане повече, ако ще и с дуло в слепоочието за бъдат заставяни музикантите да записват по песен на час.
4. Основният въпрос, някак неусетно стигнахме до него - ако има хубава българска музика, тя ще звучи, естествено на пазарен принцип, в ефира. Спомням си - преди години чух инцидентно "Вместо мен" на Каффе и паднах. Пускахме я по Ретро радио буквално на всеки час. Подобно нещо се получава и с класическите песни - когато излезе лъстива версия на "Светът е за двама" в изпълнение на Орлин Горанов и Теди Кацарова, тогава звучеше нонстоп? Когато чух за първи път денсверсията на "Оставяш следи" на Графа - веднага в плейлистата. Примерите са безброй, само дето става дума за хубава българска музика.
5. Аргументът, че така се поощрява БГ-принадлежността на изпълнителите, е смешен. Един хип-хоп артист от Марсилия отдавна не се възприема като "артист от Марсилия". Той споделя музиката си, пее на английски и френски едновременно, вкарва северноафрикански мотиви в парчетата, по-скоро принадлежи на света, отколкото на един град.
Същото е и със съвременните източноевропейски изпълнители. Някои румънски денс парчета, колкото и да не ми харесват, няма как да разбереш, че идват от северната ни съседка.
6. Опитът от други страни, в които е прието минимално количество от излъчваната музика на час да бъде национална, показва, че така или иначе сериозна част от парите отиват в мейджър-компаниите, които издават въпросните артисти. По-резонно би било локалният музикален бизнес да се подкрепя по друг начин от държавата.
7. Какво точно значи FM радио да излъчва определен процент музика, при положение че голяма част от станциите вече се слушат основно в интернет? Как ще бъдат санкционирани тези радио- и тв канали?
8. Квотният принцип не трябва ли да бъде пренесен и в други области на културното развитие на нацията - литература, изобразително изкуство, дигитално изкуство, анимация, дизайн и т.н. Че защо един роден аниматор да няма право да пълни със своята продукция детските анимационни канали, вместо те да излъчват само Бакуган.
9. Ако българските изпълнители пеят на английски, техни песни могат ли да се излъчват, или не? Ще се броят ли като част от въпросната 25-процентна квота?
10. Нали уж приятели по вкус нямаше? Наистина ли трябва някой друг да ни казва какво да слушаме? И все пак има и хубави моменти на предложената квота. Ако живеехме в Канада, трябваше до безкрай да слушаме Шаная Туейн, Селин Дион и Брайън Адамс. Какво да кажем за Шотландия и само трите банди, които стават - "Тексас", "Травис" и "Ует Ует Ует". Представяте ли си Love Is All Around по 2 пъти на час?
Принципно в предложението за квота може и да няма нищо лошо. Възможно е радиостанциите сами да се обединят и да предложат вътрешна регулация и приемане на разумна квота. Може пък 25 процента да е разумно предложение, дори повече.
Но не забравяйте за чудното устройство айпод, което така или иначе е убило музикалното радио отдавна.
Там квотният принцип не важи. Музиката се разделя на хубава и лоша.
