Разпространяването на кризата в Газа към Южен Ливан, което изправя Израел пред конфликт на северната и южната му граница, показва, че основният проблем е регионален, а не локален.
За Израел проблемът не е просто палестинците и техните действия, включително ракетният обстрел на Израел. По-големият проблем е радикалният ислям - този на Хамас като част от регионалното Мюсюлманско братство, и Иран, станал сериозна регионална сила с голямо влияние върху Сирия, Хизбула, Ислямски джихад и военното крило на Хамас.
Израел и Съединените щати още се надяват движението Хамас, което до голяма степен е местен палестински клон на Мюсюлманското братство, все пак да поеме задълженията си на излъчено на избори правителство и да смекчи позицията си на отхвърляне на Израел, за да донесе по-добър живот на народа си. Не се таят подобни надежди за Иран обаче.
Президентът на Иран се прочу с отричането на Холокоста и направи множество провокативни изказвания спрямо Израел. Но още преди той да дойде на власт, Иран се ангажира да подкопае всякаква перспектива за истински мир между Израел и палестинците, като използваше пълномощниците си Хизбула в Южен Ливан и палестинската групировка Ислямски джихад.
Иран е също така смятан за основният спонсор на Халед Мешаал, политическият лидер на Хамас в изгнание, за когото се смята, че ръководи потайното военно крило на Хамас. Тази структура изигра основна роля в отвличането на ефрейтор Шалит, което предизвика най-новата експлозия на конфликта.
Отвличането бе извършено точно когато правителството на Хамас, водено от министър-председателя Исмаил Хания приключваше преговорите с по-умерения президент на автономната палестинска власт Махмуд Абас, за политически документ, който може би щеше да позволи подновяването на преговорите с Израел.
На 22 юни, само три дни преди отвличането на ефрейтор Шалит, Абас и израелският премиер Ехуд Олмерт се прегръщаха и целуваха, макар и неохотно, на работна закуска, организирана от йорданския крал Абдула Втори и нобеловия лауреат Ели Визел. Там двамата лидери си обещаха да се срещнат след две седмици, а по-късно и двамата заявиха, че Олмерт е обещал освобождаване на голям брой палестински затворници, за да се отпразнуват новите им отношения.
Но кризата около войника уби тази инициатива, както уби и вътрешнопалестинските преговори, и докара Хания и Абас, поне за момента, почти до ирелевантност. За сметка на това се засили властта на Мешаал и палестинските активисти.
Тактиката на нападение през тунел срещу Израел с цел да се залови войник за разменна монета фигурира в наръчника на Хизбула, която води успешни преговори с Израел за размяна на затворници в миналото. Докато Олмерт заявява, че иска да промени статуквото, като отказва да преговаря, Хизбула доказа в сряда с нападението си на границата и отвличането на израелски войници, че е усъвършенствала тактиката си.
Израелци и палестинци се питат дали Хизбула и Мешаал, а чрез него военното крило на Хамас са координирали изпълнението и времето на отвличането или пък решението в крайна сметка е било на Иран.
Офицер от арабските специални служби, работещ в държава, граничеща с Израел смята, че чрез Хизбула Иран е дал подкрепата си на Мешаал да извърши отвличането на Шалит. Офицерът казва, че случаят с Шалит, дори преди залавянето на още двама израелски войници, представлява послание на Хизбула и Иран: "В случай, че искате да ни ударите, знайте, че имаме инструменти, които можем да използваме срещу вас" Служители от израелското разузнаване и анализатори казват, че посланието е най-вече на Иран, който действа чрез Хизбула и Мешаал.
Бившият посланик на Израел във Вашингтон Итамар Рабинович, който беше и главен преговарящ за неосъществилия се мирен договор със Сирия, вижда Иран "силно устремен към регионална хегемония". Дори и без ядрени оръжия, Иран трупа силно влияние в Ливан, Сирия и сред палестинците, да не говорим за Ирак.
"Иран може директно да управлява Хизбула в южен Ливан чрез Сирия, а с Хамас и Ислямски джихад на палестинските територии може да взриви обстановката когато пожелае" казва Рабинович.
На местно равнище, израелски официални представители постоянно се оплакват от неспособността на палестинците да поемат отговорност за собственото си благополучие и да контролират себе си и особено войнстващите групировки.
Палестинците редовно се оплакват, че Израел прави невъзможно упражняването на власт в обстановка на окупация, дори в ивицата Газа, където Израел контролира границите, бреговете и въздушното пространство. Те също така настояват, че докато Израел продължава да окупира Западния бряг и има намерение да задържи парче територия, завладяна в арабско-израелската война от 1967 г., палестинците трябва да продължат да се борят за справедливо уреждане на конфликта.
Загубата на доверие от двете страни е стигнала до краен предел, затова Олмерт е решил, че Израел трябва сам да поеме контрола върху собствената си сигурност в ивицата Газа, вместо да очаква Египет или палестинците, особено Хамас, да го направят вместо него, казва Джералд Щайнберг от университета Бар-Илан край Тел Авив.
"Израел е започнал дългосрочна операция по възстановяване на контрола върху сигурността", казва Щайнберг. Олмерт трябва да се опита да спре изстрелването на ракети Касам по Израел и трафика на оръжия от Египет, ако все още се надява да изпълни плана за изтеглянето на 70 000 еврейски заселници от Западния бряг.
Щайнберг смята, че в самата Газа Израел е в голямо затруднение. Някои искат гаранции, че ръководството на Хамас, със свойте връзки с Мюсюлманското братство, Сирия и Иран няма да се окопае във властта.
Други искат да се опитат да разцепят Хамас или да направят движението по-умерено, смятайки, че ако Хамас и палестинската власт бъдат разбити, резултатът ще е хаос от банди, кланове и глобален тероризъм, с който много по-трудно ще можем да се справим отколкото с правителството на Хамас.
"Това е трудно решение и мисля, че правителството още не го е взело" казва Щайнберг. Но събитията в Ливан най-вероятно ще направят избора на Олмерт още по-сложен. /БТА/
