Когато преди няколко месеца Асоциацията на европейските журналисти прави проучване за свободата на словото у нас, отговорът на българските журналисти е „2"-ка, като „5"-ца е най-високата възможна оценка, а „1"-ца е най-ниската. Политически натиск, икономически натиск - така е описана картината на свободното слово. Има ли свободно слово у нас и как е изразено то, коментираха в предаването „Кой говори" по Дарик Стояна Георгиева, главен редактор на „Медиапул", Иван Михалев, управляващ редактор на сайта „Капитал" и Георги Лозанов, председателят на СЕМ.
Всеки на базата на собствените си журналистически качества и позиции може да се защитава по този въпрос, обясни Георги Лозанов. „В голямата рамка, докато не се изясни по какъв начин можеш да участваш в медийната среда, докато няма някакъв регламент и докато всичко се случва според ударите и истериите на кризата, на хората, които се занимават с един бизнес, а започват да правят друг в медиите, цялата тази картина, която пренася в медиите, като че ли, най-лошите страни на социалната среда и на бизнес средата, ще си казваме все това, а именно, че свободата на словото е персонален проблем", допълни още Лозанов.
Според Иван Михалев медиите са имунната система на всяко общество и допълни, че те помагат за това политиците да не крадат, да не нарушават гражданските права, да няма отстъпление от демократичните ценности. „За първи път, откакто се мъчим да правим демокрация, нямаме силни, критични медии, също така нямаме опозиция. Знаете в какво състояние е опозицията в България?! Имаме едно управление, което има склонност към авторитарен тип решения и затова казвам, че навлизаме в някаква неизследвана територия, защото без силния поглед и контрола на медиите, ние наистина рискуваме да изпаднем в някаква диктатура", каза още Михалев.
Нещата вървят към един балкански тип диктатура и това е едно цялостно състояние не само на медиите, но и на демокрацията, обществото и политиката, уточни Стояна Георгиева. Според нея свободните медии трябва едновременно добре както да информират обществото, така и да го забавляват и допълни, че при повечето, за съжаление, това го няма.
Георги Лозанов обясни, че живеем в два различни свята - единият е на традиционните електронни медии заедно с някои вестници и списания, където има определен регламент, а другият свят включва жълтите вестници и говоренето по интернет. „Това са два различни свята медии. Този свят на електронните медии има регулация. И когато отчайващо се питам каква ни е ролята на СЕМ във всичко това, като видя каква е разликата между двата свята - какъв е регулираният и какъв е нерегулираният и започвам да си давам кураж за това, че от регулацията има смисъл", каза още председателят на СЕМ. Според него е опасно ако спрем да говорим за два свята, а само за един, който е на агресивното, непобиращото се в журналистическия стандарт, говорене.
Иван Михалев обясни, че бизнес моделът на традиционните медии е разрушен. Според него дефицитът на свобода идва от това, че самите медии вече не са средство за правене на пари. За да бъдат редакционно независими, медиите трябва да бъдат финансово независими, допълни той.
Целият разговор в предаването „Кой говори" по Дарик:
