Можем ли да разчитаме на вътрешния си часовник за ориентация? По-скоро не, защото той много лесно се поддава на манипулации, обясняват учените.
През 60-те години се извършва следният експеримент, предназначен да установи как се влияе тялото от ритъма на денонощието: участниците в експеримента били затворени в подземен бункер и макар да имали електрическо осветление, били изолирани от естествената смяна на деня и нощта. Въпреки това биологическите процеси продължили да спазват ритъма си - температурните колебания, отделянето на урина, периодите на сън - всичко било в ритъм.
Ще рече, че тялото ни няма нужда от естествената смяна на деня и нощта, за да поддържа определен ритъм, а само за един вид синхрон. Тялото ни очевидно разполага с много прецизен вътрешен часовник.
Загадката на усета за време
На участниците в споменатия експеримент била дадена и задачата след всеки изминал час да натискат определено копче. Така се установило, че някои натискат копчето едва на всеки три часа. Изводът от това упражнение е, че от една страна тялото ни е надежден "метроном", а от друга - неговият ритъм е изцяло зависим от нашия усет.
Субективното отношение към времето ни съпровожда навсякъде в ежедневието - ако имаме досадна работа, тогава времето тече изключително бавно, а по време на ваканциите то направо лети. "Когато преживяваме нещо ново, времето минава много бързо за нас", казва по този повод психологът Марк Витман.
Според него един от основните фактори, който влияе на чувството ни за време, е вниманието, което посвещаваме на определена дейност. Ако за целта се внимава много - например на касата в супермаркета, ни изглежда, че времето стои на едно място, обяснява ученият. Но ако се концентрираме върху определена дейност - например свиренето в някой състав, часовете започват да отлитат.
За "времетраенето" на времето
Витман изтъква и ролята на емоциите при усета ни за време - при възбуда, независимо дали от радост или при опасност, пулсът се ускорява, а времето като че ли се "разтяга". Така например хора, оцеляли при падания в планините, разказват, че при самото падане времето едва ли не било спряло за тях. Импулсивните, страхливите или депресивни хора надценяват "времетраенето" на времето, тъй като са относително или силно възбудени, или не могат да се концентрират върху самите себе си, казва ученият.
И при медитация концентрацията върху дишането ни кара да мислим, че времето тече по-бавно. "За най-опитните медитиращи времето дори спира и тогава възниква истинското безвремие", казва Витман.
Благодарение на комбинацията от надеждния вътрешен часовник и субективното усещане за време се справяме като цяло много добре. Проблеми възникват едва тогава, когато вътрешното "тик-такане" излезе от ритъма си - едва тогава осъзнаваме колко важен е вътрешният ни метроном.
