Двама тийнейджъри са мъртви при пътнотранспортно произшествие, няколкостотин души се възползват от случая, за да се държат като престъпници, а коментаторите не закъсняват да оплачат злочестината на предградията.
От няколко дни експертите повтарят старите оплаквания: виновни са полицията, телевизията, интернет, благоустройствената политика, липсата на пари, проблемите на имиграцията, правителството.
Без да бъде забравян Саркози - министърът на "изметта" и на "Керхер", станал президент на всички французи. (Когато избухнаха първите размирици във френските предградия, Никола Саркози, който беше вътрешен министър, се закани с "пароструйка "Керхер" да изчисти изметта от предградията" - бел. ред. Бъркотията е пълна, темата се котира, практиката на извиненията е в разгара си: всички са отговорни, нищо не бе направено след размириците през ноември 2005 година. Не без зла умисъл, да направим уточнение, че в неделя все още се подценяваше опасността, която представляват минимотоциклетите...
Стига! Да спрем да говорим за предградията, не всички са "прогнили"; не всички живеещи в тях младежи са престъпници; нещата не опират само до пари; до правителството, което не е всесилно; до Саркози, когото нарушителите на реда едва ли са чакали, за да започнат да трошат. Достатъчно! Винаги ще се намери причина, за да бъдат правени опити за оправдаване на онова, за което няма извинение, за което не може да бъдат намерени думи. 
Какви са фактите: една несъмнено трагична катастрофа във Вилие льо Бел. Никакво сходство с обстоятелствата в Клиши су Боа през 2005 година. Няма полицейска грешка, няма преследване. Обикновено отнемане на предимство от две момчета на 15 и 16 години, придвижващи се с минимотоциклет, ударил се в полицейска кола, която била на редовна патрулна обиколка.
Били ли са полицаите в състояние да окажат незабавно помощ на жертвите? Щяха ли да им помогнат или щяха да рискуват да бъдат смазани от бой, удряни, линчувани? Това ще каже разследването. Никой не задава този въпрос, който обаче е от съществено значение.
Без да забравяме, че са загинали две деца, днес мислим за ченгетата. За тези мъже и жени, отговарящи за опазването на обществения ред и изпратени на първа линия в така наречените рискови квартали. Третирани, с повод и без повод, като провокатори, каубои, некадърници, мързеливци. Даваме ли си сметка, че така правим услуга на онези, които те смущават в доходоносните им незаконни търговии, на онези, които не спазват най-елементарните правила за живеене в обществото?
Оплакваме, при това справедливо, преподавателите, но ченгетата? Тези дни във Вилие льо Бел, Гонес или Сарсел стрелят по тях със сачми от ярост. Да ги поздравим за тяхното хладнокръвие. В други страни като Съединените щати щеше да бъде дадена заповед за безмилостно отвръщане на огъня.
Да, проблемите в някои предградия са големи. За да бъдат смекчени те обаче трябва спешно да бъдат изслушани онези, които страдат - мълчаливото мнозинство, което живее там. А не неколцината "луди глави", които са наложили в тези квартали царство на терора и разпространяват повсеместно омраза. Нека е ясно веднъж завинаги, те нямат никакво извинение. (БТА)
