"Половин българка съм" заяви през 2003 година кандидатката за президент на Бразилия Дилма Русеф в разговор с българския дипломат и поет Румен Стоянов, пише испанският вестник "АБС" в публикация под заглавие "Българската връзка на Дилма Русеф".
Преди трийсетина години при откриване на изложба в бразилския град Белу оризонти, Стоянов се срещнал с нейната майка, вдовицата на Петър Русеф, баща на Дилма Русеф. "Съпругът ми беше българин", казала тя и добавила, че дъщеря й имала проблеми с полицията. Тогава дипломатът не поискал да навлиза в повече подробности, защото си помислил, че тъй като е представител на комунистическа по онова време страна, може да й докара още проблеми. Това било по времето, когато Дилма била обвързана с градското партизанско движение в страната.
Поетът Стоянов, който е изкарал три мандата в българското посолство в Бразилия, си спомня, че както майката, така и самата Дилма Русеф, редовно присъствали на културните събития в посолството, изтъквайки, че "винаги искали да покажат своята връзка с България".
По-нататък в публикацията авторът Рафаел Алварадо припомня, че бащата, Петър Русеф, е бил женен в България за Евдокия Янкова, но през 1929 година я изоставил през последния месец на бременността и заминал за Франция. През 1944 година отива в Аржентина, а малко след това се установява да живее в Бразилия, където се жени втори път за Дилма Коимбра Силва, от която има две деца: Игор и Дилма. Странният начин, по който Русеф изоставя дом и родина, обяснява неговият син Любен-Камен Русев, с когото той никога не се среща. Синът твърди, че баща му, търговец на платове, обявил фалит и се наложило да се скрие от кредиторите си.
В едно от малкото си интервюта за български медии през 2004 година Дилма Русеф представя различна версия, продължава публикацията във в. "АБС". Според нея баща й бил принуден да емигрира, за да избяга от възможни репресии, той като бил силно обвързан с полунелегалната по онова време комунистическа партия.
Полубратът на Дилма Русеф, член на младежката секция на Социалдемократическата партия, за малко не е изключен от софийската политехника по време на сталинизма, когато политическите партии биват забранени. Все пак получава професионално признание и участва в строежа на няколко язовира, но режимът не му позволява да пътува в чужбина.
Авторът на публикацията цитира и разговор на българския журналист Момчил Инджов с Любен-Камен, който разказал, че след смъртта на баща му през 1962 година го извикали в българското министерство на външните работи, където му предали съобщение от Бразилия, в което се искало да се откаже от наследството (което
така и никога не разбрал на колко възлизало) в замяна на 1500 долара. По онова време това било значителна сума, а и в чужда валута, така че Любен-Камен се съгласил.
Румен Стоянов, който добре познавал полубрата на Дилма Русеф, твърди, че бащата, Петър Русеф и самата Дилма били много щедри със своя роднина и често му изпращали пари и различни подаръци по хора, пътууващи до София.
Любен-Камен Русев починал през 2008 година, без да остави наследници. Но българската "връзка" на Дилма Русеф я свързва с родственици - видни интелектуалци и общественици в България, изтъква "АБС", като изброява известни личности по линия на нейната баба, Цана Корнажева-Русева, сред които бившият министър на вътрешните работи Дочо Христов, екзекутиран през 1945 година от комунистическия режим, нейният чичо, бившият депутат Петър Корнажев, юристката Ралица Негенцова, както и известният автор на детски приказки Ран Босилек.
В заключение публикацията изтъква огромния интерес на българското общество към изборите в Бразилия заради връзката, още повече роднинска, с такава голяма и известна страна. (БТА)
