Друго си е за национално издирване да бъде обявен човекът, който цели 7 години ръководеше държавното обвинение. Личността на Никола Филчев придава на националното издирване ново VIP измерение.
Цялата държава от няколко дни недоумява: Къде ли се е дянал бившият обвинител номер 1? Дали си почива в Истанбул, далеч от примката на общонационалната хайка на Софийския военен съд? Дали вече подписва грижливо документи на бюрото си в посолството ни в Астана? Или пък, както при предишното му издирване, безгрижно си купува кренвирши в голяма верига от хранителни магазини в София?
Всъщност, и трите въпроса са риторични, защото вече месеци наред Никола Филчев искрено се забавлява от играта на жмичка с целокупната българска държава. Държавата силно стиска очи, а бившият главен прокурор изкача от скривалището си и казва: Пу, за мене! С няколко красиви финта Никола Филчев успя да се измъкне от засадите и на служителите на външно министерство, и на служителите на съдебната полиция, и на медиите.
На излитане от VIP-а на летище София бившият обвинител номер 1 се сбогува с родината си с филмова реплика, която може да се мери само с терминаторското: I will be back! Филчев обаче предпочете нещо по-класическо и по-изчистено и то звучи така: „Не се ебавайте с мен!” Реплика, която спокойно може да се превърне в запазената марка на 7-годишния мандат на Никола Филчев като главен прокурор на България.
За пет от тях вече сме сигурни, че бившият обвинител номер 1 е правил каквото му е душа искала, защото няма по-опиваща власт от тази, над която е само Господ-Бог.
Изводите в доклада за работата на прокуратурата през изминалите 5 години са богат материал, по който може да бъде написано продължението на романа „Процесът” на Франц Кафка – устни разпореждания против вътрешните убеждения на прокурорите, дела, кътани с години на сухо и тъмно в чекмеджетата, лесно скалъпени политически процеси срещу нарочените за неудобни.
Просто едно сутрин се събуждаш и разбираш, че си ...осъден. Сами съзнавате, че беше абсолютно невъзможно този роден Шварценегер на прокуратурата да остане в България след края на 7-годишния си мандат.
Месеци преди да настъпи 22 февруари, който трябваше да отбележи краят на ерата Филчев, политическата ни класа изгуби съня си, защото се питаше: Знаем какво прави главният прокурор сега, когато има власт, какво ли ще направи, когато вече не я притежава? Колко ли тайни ще лъснат наяве? Колко ли политически кариери ще загубят снежната си белота?
Примамливият изход – дипломатическо заточение на Никола Филчев в Казахстан, вече обаче не изглежда толкова примамливо. Колкото по-силно държавните институции стискат очи, за да не видят бившия главен прокурор, толкова по-забавна става играта за него и толкова по-непредвидими ще да неговите „Пу, за мен!”. А и, надявам се, нито за миг политическата класа няма да забрави, че някой ден Никола Филчев отново ще се появи, ще се усмихне под мустак и ще каже: I am back. Другата реплика си я знаете!
