Пейзажът в Гърция ще се промени след парламентарните избори в страната на 6 май и за първи път след 1974 г. двете големи партии - Нова Демокрация и ПАСОК, няма да бъдат толкова силни в парламента. Мнозина дори смятат, че тези две партии няма да могат да съберат общо и 50% от всички подадени гласове.
В същото време, виждаме един голям завой към левите партии СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и ККЕ (Гръцката комунистическа партия), които ясно изразяват намеренията си да участват в управлението на страната, както и към дясно-центристката популистка партия „Независими гърци" и крайната националистическата „Златна зора", която за първи път има всички шансове да присъства в новия парламент с прогнозните си резултати от 5% до 8%.
Връщане към развитието - обща реторика на двете големи партии
Общият акцент в риториката на двете големи партии - либералната Нова демокрация и социалдемократическата ПАСОК, е връщане към развитието след дълбоката петгодишна рецесия, довела до 1.3 милиона безработни и до 20% от населението на ръба на бедността.
Прекомерното данъчно облагане и голямото като процент намаляване на доходите на гръцките работещи - в резултат на диктата на Тройката /МВФ, ЕС, ЕЦБ/, създадоха един плашещ и взривоопасен климат в гръцкото общество. То търси наказание за виновните и заплашва с протестен вот за сметка на позитивното гласуване за бъдещото управление на страната. Една голяма част от обществото иска да види политическите лидери на двете големи партии, управлявали страната през последните години, унизени и дискредитирани, факт, който може би ще доведе Гърция до още по-големи изпитания, ако големите партии на властта се сринат.
Другите играчи - от проблемите с имигрантите,
през идеите за отказ от дълга и национализация
Алтернативните партии на десницата „Златна зора" и „Независими гърци" имат програми, които са извън реалността. Първата - „Златна зора", се крепи на проблемите, създадени за гръцкото общество от нелегалните имигранти от Азия и Африка. Те идват най-вече през Турция, наводниха със стотици хиляди Гърция с цел да достигнат в крайна сметка до другите страни от Шенген. Активистите на тази партия ритат и буквално бият случайни имигранти на улицата и искат всъщност кръв. Проповядват омраза към всяка друга раса, включително и към българите, и за своя идеология изповядват еднопартийния националсоциализъм.
Втората дясна партия - „Независими гърци", която изглежда ще е в състояние да вземе над 10% от гласовете, иска да отпише част или целия гръцки дълг и да въведе едно буквално съветски тип управление с ресурсите на дясно-центристките партии. Няма подготвени кадри, а привържениците й са сред онези, които протестират, псуват и мечтаят да видят политици на бесилото. Съзират зловещи призраци в тайнствени конспирации и издигат знамето на борбата срещу банките.
Подобна на програмата на „Независимите гърци" е и тази на лявата СИРИЗА. Коалицията на радикалната левица иска Гърция да се откаже от целия си дълг, да бъдат обложени с извънредни и огромни данъци богатите предприятия, както и църквата /занимаваща се със сериозна социална дейност/, да бъдат одържавени всички банки и дружествата за комунални услуги. Бълнува за властта с помощта на Комунистическата партия, която е крайно сталинистка и вярва в излизането от ЕС и преследването на предприемачеството със съответен държавен контрол на икономиката във всички области.
Възможните варианти за следващия гръцки парламент
Гърция се намира на сериозен кръстопът и пред един огромен риск от промяна на посоката на движение надолу и то с бързи темпове. Ако това стане, събитията могат да въвлекат и останалите съседни страни и да имат сериозно отражение за целия европейски юг и за Еврозоната изобщо. Нека видим, какво точно може да се случи на 7 май - деня след изборите, имайки предвид, че гръцката избирателна система дава бонус от 50 депутатски места на партията, спечелила най-много гласове в общо 300-местния парламент, което й дава шанса да бъде най-голямата сила:
1) Ако бъде избрана „Нова демокрация" за първа сила с 20-25% от гласовете, тя ще спечели около 100-110 депутатски места. В случай че ПАСОК получи също 20% и заеме второто място, тя ще получи около 50 места и двете партии заедно ще могат да управляват с необходимото мнозинство от 151 депутати в рамките на едно правителство на сътрудничеството.
2) Ако ПАСОК стане първа сила, ще станем свидетели на обратното.
3) Ако обаче ПАСОК поеме по пътя на сътрудничеството със СИРИЗА /която се очаква да получи около 12%/, с Демократичната левица /с очаквана подкрепа от около 5%/ и сталинската Гръцка комунистическа партия /с около 12% от гласовете/ с мълчаливата подкрепа и сътрудничеството на „Независимите гърци" (които също се очаква да имат около 12%), ще станем свидетели на една политическа мозайка, която ще се крепи на популистките партии, основната цел на които е отказът на Гърция от помощта на Тройката /МВФ, ЕС и ЕЦБ/ и укрепване на водещата роля на държавата.
Този трети вариант, който е съвсем реален, ще остави „Нова демокрация" извън упражняването на властта и ще постави начело сили, които ще принудят страната да се върне към драхмата и на практика ще затворят границите й към Европа, чрез отказа си от дълга. Въпросните сили ще тласнат страната към едно катастрофално развитие, което ще има сериозни последствия и за останалите балкански страни, след като Гърция е най-голямата икономика като обем в Югоизточна Европа. В този смисъл, вероятността Гърция да напусне ЕС ще бъде голяма и сигурна, а пътят за страната ще стане изключително труден още на следващия ден след един подобен избор.
Ако „Нова демокрация" и ПАСОК заедно преминат 50% - нещо относително трудно според прогнозите, ще имаме едно по-лесно развитие, след като двете партии ще могат да съставят правителство с 3/5 от избирателното тяло и ще могат да подкрепят решителни промени в страната. Двете партии, въпреки разликите между тях, ще могат да намерят един компромисен път в рамките на сътрудничеството с ЕС.
Югоизточна Европа след изборите в Гърция
Гръцките избори ще се окажат много по-решителни, отколкото очакват мнозина, запалвайки искрата на една вълна от промени и реакции в цяла Южна Европа /Италия, Испания и Португалия/.
Възможността начело на Франция да застане Франсоа Оланд ще притисне Германия за ревизиране на строгата й политика и за следването на един нов път, който ще доведе до развитие и заетост чрез пускането на нови пари в обращение или на еврооблигации. Само връщането към развитието и осигуряването на заетост на милионите безработни биха могли да успокоят гражданите на тези страни, за да не повлекат те след себе си по-малките и свързани с тях икономики, като тази на България.
Неделя наближава и пъзелът ще стане известен на всички ни още следващия понеделник - 7 май.
*Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Capital Management. Той е единственият грък, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог "Гласувам за България" (www.bgnow.eu). Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт www.mouroutis.com.
