Повече от две години изминаха от деня, в който Христо Стоичков пое националния отбор по футбол на България. Въпреки провала на световните квалификации и липсата на добри резултати, начинаещият треньор и велик футболист от близкото минало, все още е ограден от странен медиен комфорт, който неизменно съпътства посредствената му работа като национален селекционер.
В никакъв случай щастливото и, няма какво да се лъжем, случайно равенство в Румъния и очакваната победа срещу слабия отбор на Словения, не показаха, че националният отбор е способен да изпъкне от другите претенденти за първите две места в групата ни. Напротив, Румъния толкова категорично ни надигра в Констанца, че футболистите на северната ни съседка се опияниха от собственото си превъзходство в края на мача и позволиха наивно изравняване на иначе спечелената среща.
Победата срещу Словения бе задължителна. На нея не трябва да гледаме като на успех, а като на нещо логично, което ако не се беше случило, можеше да предизвика сериозни сътресения в националния отбор. Опасността от сътресения обаче все още не е преминала.
Споменът за тежкия удар на шведите, които ни попариха в София с 3:0 на 26 март 2005 година, е още жив. Спомнете си, той дойде в четвъртия мач от квалификационния цикъл, който фактически преобърна иначе добрия старт на българския отбор – победи срещу Исландия и Малта и 2:2 срещу Хърватска, равенство, което много напомня на щастливия “Х” с Румъния.
След загубата от скандинавците, пясъчната кула, от върха на която гордо гледаше прохождащият селекционер Стоичков, се срути и националният отбор потъна в плаващите пясъци на квалификационната група. Според всички правила на физиката, с всяко следващо движение отборът ни затъваше все по-дълбоко – безлично равенство с Унгария в Будапеща, след което България загуби безвъзвратно един от малкото доказани вратари в наличност – Здравко Здравков. Последва срамният мач срещу исландците в София, които подхлъзнахме с 3:2, но можехме да получим поне 10 гола.
Така безславно приключи първият опит на Христо Стоичков да атакува голям международен футболен форум. Селекционерът получи втори шанс, за който фактически от изключителна важност е съботният мач с Холандия. Тази среща е от символично значение за бъдещето на селекционера, който има всички шансове най-после да открие пътя към по-добро бъдеще за националния отбор. При загуба обаче, е много вероятно симптомите от боледуването на националния отбор в световните квалификации да се повторят и футболните хора на България да си помислят – дали не е нужно лечение с български антибиотик, швейцарско производство.
Защото там, в Швейцария има един човек, който освен, че е с двойно по-голям опит от Христо Стоичков като треньор, не престава да жъне успехи, начело на скромния си тим, който тази година ще участва в групите на УЕФА...
Медиите в България все още не обръщат кой знае какво внимание на победите на Красимир Балъков, но при загуба от Холандия от подлизурковския журналистическия комфорт, в който продължава да се къпе Стоичков може да не остане и помен, защото времената се менят, а във футболната история всеки отбор скача от успех на провал, като един най-обикновен “грасхопър”.
*от английски език – grasshopper – скакалец
За връзка с автора – sveivanov@abv.bg
