Гневни хора, прекрасни сте! Даже повече от прекрасни. Защото сте енергични и сплотени, неудържими и необуздани и защото имате кауза.
Българинът е свикнал да търпи, понася дълго да му е гадно, да има за какво да се оплаква. Трудно се надига, но случи ли се... площадът му отеснява. А площадният гняв е страшен.
Българинът пее от сърце, когато е на маса, но запее ли на улицата, става страшно. Когато спрем да крещим помежду си, пеем най-хубавите песни, от цялото си сърце ги пеем.
И в неделя протестиращите в цяла България пееха.. пееха от сърце и протестираха пак от сърце - пееха колко много обичат България и протестираха, защото просто вече им писна, ама много им писна. И скандираха: „За България". От сърце. Толкова просто, че чак боли.
И затова ей така, неусетно, между политиканстването, вечните взаимни обвинения кой е докарал страната до просяшка тояга, кой е по-добрият политик, българите в 35 града на страната излязоха на улицата. 35! Може и да са били повече, ще се разбере по-късно...
И аз бях на улицата, и аз протестирах. Там бяха и много млади хора като мен, даже по-млади, там бяха и родителите ми, и тези от тяхното поколение, и набори на баба ми имаше. Много народ, много гневен и още по-решителен.
И на мен, и на всички тях не ни е работа да знаем как се формира цената на тока и парното. Лично аз нямам желание да знам, но знам едно - не може, не е възможно сметките за ток или парно да бъдат по-големи от средната работна заплата в България. Защото в такъв случай живеенето става безсмислено евтино...
Никой не бива обаче да си прави илюзията, че хората излязоха по улиците на България само заради тези сметки. Народът излезе, защото границата между живеенето и съществуването е премината; защото на всички адски им писна от всичко - от това, че си плащат здравни осигуровки, а нямат нито здраве, нито здравна помощ; от това, че здраво работят, а работодателите ги цакат с осигуровките; от това, че не могат да доредят децата си до държавна детска градина, а нямат пари за частна; от това, че получават пенсии, които им стигат едва за лекарства и за перманентно гладуване; от това, че на хиляди хора в България животът им просто не може да се състои...
И никой вече не го интересува какво обещават Бойко, Сергей, Костов, Волен и други знайни и незнайни строители на съвременна България. За всеки от тях има приготвени много стаени псувни. Но Улицата не разчита вече нито на псувни, нито на знайна или незнайна партия спасителка, нито на водач спасител, нито на думи. Посмее ли някой да яхне вълната, лошо му се пише.
Защото Улицата осъзнава силата си и защото знае, че иначе пак ще бъде използвана. Толкова пъти се е случвало, че вече е помъдряла. Дано този път победата се случи. Победата на гневните. В името на нормален живот в нормална страна. Нашата.
Гневни хора, прекрасни сте!
