Геополитическите последици от военното сътрудничество между България и САЩ
Геополитическите последици от военното сътрудничество между България и САЩ / netinfo

Издаваният в Рим специализиран бюлетин "Дипломатик обзървър" резюмира в новия си брой анализ, озаглавен "България, базите на Съединените щати и Черноморската геополитика". Автор на анализа е У. Алехандро Санчес от независимата международна експертна група "Пауър енд интерест нюз рипорт".

Съобщението, че американски войски ще бъдат разположени в редица български, както и румънски, военни обекти предизвиква безпокойството на два традиционни хегемона в Черноморския регион – Руската федерация и Турция, се посочва в началото на анализа.

По-нататък е синтезирано съдържанието на споразумението за военно сътрудничество между България и САЩ. Цитирани са изявления относно това двустранно споразумение на лидера на "Атака" Волен Сидеров и на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер.

От географска гледна точка България осигурява на САЩ и НАТО по-голямо присъствие в Черноморието, където се планира строителството на петроло- и газопроводи. Тя е също така близо до бивша Югославия, която особено през последното десетилетие е източник на постоянно напрежение. Още по-важно е, че Балканите са транзитна зона на нелегален наркотрафик за Европа. Освен това е сравнително близо до кавказки страни като Грузия, която е още по-важен приятел на Съединените щати. Базите ще позволят на САЩ да поддържат засилен контрол върху страната и върху Големия близкоизточен регион, тъй като Вашингтон има военно присъствие на юг, където 5-ти американски флот е базиран в Бахрейн, а сега ще има присъствие и на север в прилежащата България, се казва в анализа.

Друга причина за сприятеляването с България е свързана със сценариите от типа "ами, ако...". С други думи, какво щеше да бъде бъдещето на България, ако не беше се присъединила към западноевропейските организации? Грубо казано, ако Брюксел не беше приел България в НАТО, налице беше възможността тя да попадне в сферата на влияние на друга страна, т.е. на Русия. В един хипотетичен сценарий Русия вероятно би стигнала дотам, че да покани България за член на Общността на независимите държави, ако София не беше се присъединила към НАТО и към ЕС.

Геополитиката и съюзът с могъщите държави са важни фактори, особено за малки страни като България, се изтъква по-нататък.Приятелството на България със САЩ трябва да се разглежда в контекста на това как то влияе върху баланса на силите и на националните интереси сред останалите държави от региона. Близките взаимоотношения между Вашингтон и София идват в момент на значими промени в Руската федерация. Сега приходите от петрола и природния газ, съчетани с твърдото управление на Владимир Путин, успяха да поставят в ред Русия в сравнение с размирното последно десетилетие на миналия век. Путин се обръща към външната политика и към военните, за да лансира руските интереси в чужбина и да възстанови традиционните сфери на руско влияние, продължава анализът.

Неотдавна редица висши руски военни разискваха връщането на военноморския флот на Русия в Средиземно море, което автоматически изисква неговото засилено присъствие в Черно море. Разбираемо е, че Русия иска да държи военнослужещите на САЩ далеч от Черноморския регион, за да запази статуквото в него, чрез което дели влиянието си с Турция. Макар и член на НАТО, Турция също иска да държи по-далеч Вашингтон, защото смята себе си за регионална сила в Средиземно и в Черно море и не желае де загуби влиянието си, се казва по-нататък.

Твърде рано е да се каже дали ще има последици за отношенията между Вашингтон и Анкара, когато САЩ докарат войските и влиянието си в България и в Черноморието. Малко вероятен, но все пак заслужаващ внимание, е сценарий, в който Турция, чувствайки застрашено традиционното си влияние и без признаци за скорошно присъединяване към ЕС, търси приятелство с други страни и най-вече с Русия. Турските и руските официални среди могат дори да защитават тезата, че не е необходимо американско присъствие в Черно море, тъй като вече съществува регионална инициатива за сигурност, наречена БЛЕКСИЙФОР, сочи анализът.

С прекомерното си сближаване със САЩ България може да изложи на риск историческите си връзки с други страни, както и приятелството си с новите съюзници. През 90-те години на миналия век и в началото на настоящето десетилетие България, подобно на Румъния, беше раздвоена между сприятеляването със САЩ и със "старата Европа" - включваща сили като Франция, Германия и Великобритания - и съхраняването на историческите отношения както с Русия, така и с арабския свят. Много е вероятно сприятеляването с Вашингтон да постави на изпитание тези отношения и да застраши търговията, чуждите инвестиции и бъдещите политически взаимоотношения.

Поради геополитическото положение на България, отговарящите за политиката на София ще трябва много внимателно да балансират при избора на бъдещи приятели, особено по отношение на страните от НАТО, ЕС и Съединените щати. Всяко правителство има своите собствени интереси и за София е важно да помни, че каквото се харесва на Вашингтон не радва обезателно лидерите в Брюксел и в другите части на Европа. Освен това България не бива да забравя историческите си връзки със страните от Балканите, с арабския свят и с Русия. България едва ли ще стане обект на терористични нападения заради приемането на американски войски, но със сигурност Кремъл още дълги години ще държи под око развитието на обстановката в страната. София не трябва да забравя, че главният интерес на Вашингтон, както и на Москва преди това, към България се заключава в нейното географско разположение на Черно море, заключава анализът.