Езерото Урмия в Иран някога бе вторият най-голям подобен воден басейн на планетата, но сега е почти пресъхнало, съобщи ЮПИ. През последните няколко десетилетия обемът му е намалял с 80 процента.
Мъртво море скоро може да се превърне в локва
Ново изследване за пръв път фокусира вниманието върху причините за намаления му обем. Заключенията на учените са, че са виновни човешката дейност и климатичните промени.
This is what happens when NOW is more important than TOMORROW. #EWECisME #COP22 Lake Urmia in Iran slowly vanishing. pic.twitter.com/EyhfytUENc
— Jacob Makau (@jacob_makau) 10 ноември 2016 г.
Без значителен приток на вода, свръхсоленето езеро се свива и водата му се изпарява. Именно това се случва с Урмия - по-малко вода се влива в езерото. Изследването на учени от Международния институт за приложен системен анализ във Виена навежда на мисълта, че комбинацията от климатични промени и нараснало търсене на водоизточници от хората е допринесла за намаления приток на вода в езерото.
#Climate change & #water usage responsible 4 dramatic decline of Iran's Lake Urmia: https://t.co/5a3HDje51y pic.twitter.com/J907kZJFzT
— Anja (@AnjaKolibri) 10 ноември 2016 г.
Между 1960 г. и 2010 г. той е намалял с 48 процента. Компютърни симулации показаха, че климатични промени - суша и повишаване на температурите, са виновни за около 60 процента от това намаляване. Останалите 40 процента се обясняват с човешка намеса, свързана с отклоняване на вода за напояване.
Iran’s #LakeUrmia was once the second-largest #hypersaline lake in the world. Not anymore. #climatechange https://t.co/JlfwBW2UDo pic.twitter.com/X5rt3x6vSk
— Earth.com (@EarthDotCom) 10 ноември 2016 г.
"Спасяването на езерото Урмия изисква усилия на национално ниво за подобряване на водоснабдяването и международно сътрудничество за справяне с проблема, свързан с климатичните промени", заяви ръководителят на екипа Сомайех Шадкам от Международния институт за приложен системен анализ във Виена и университета във Вагенинген, Холандия.
Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Great Lakes Research.
Източник: БТА