Александър Рар, "Росийская газета”
Президентът на Русия Владимир Путин иска да приключи своя мандат с помиряване със Запада. Последният обаче не скланя и това е.
Путин предложи на Съединените щати сътрудничество в създаването на система за противоракетна отбрана. Отправяйки това предложение, президентът за пръв път намекна, че Русия е взела страната на Запада в противопоставянето с Иран. Идеята на руския държавен глава обаче не бе приета. Юлската среща на върха Русия-САЩ по-скоро бе разочароваща.
Под въпрос бе поставено и стратегическото партньорство на Русия с Европейския съюз. Идеята за енергиен алианс между Москва и Брюксел дори не се обсъжда вече. В цяла Източна Европа избухнаха войни по повод изграждането на бъдещите петроло- и газопроводи. Влиятелните европейски страни правят всичко възможно за диверсификация на руските петролни потоци, насочени към западните пазари. По този начин Западът се стреми да ограничи влиянието на Русия върху голямата политика на Евросъюза.
На европейските пазари не се допускат руски компании. Зад всеки руски бизнесмен или милиардер Западът съзира ръката на Кремъл. Създават се специални правителствени комисии, които да защитят западната икономика от т. нар. руски държавни капиталисти.
Наистина Русия също променя правилата на играта и не се придържа към
старите договори и договорености. Федерацията отказва да подпише Енергийната харта, лишава от преференции западни енергийни компании, излиза от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/ и не проявява желание да продължи договора за партньорство и сътрудничество с Европейския съюз.
Засега никой не вярва сериозно, че между Русия и Запада може да избухне "студена война". Май няма никакви основания за подобно нещо. Нали Москва не се стреми да завоюва нови страни и територии. Бившите страни от Варшавския договор отдавна вече са включени в системите на НАТО и ЕС. Членки на Северноатлантическия алианс и Евросъюза са готови да станат дори и много от постсъветските държави, например Грузия, Украйна и Азербайджан.
През последните години Западът често се опитваше да упражни натиск върху Москва във връзка с войната в Чечения, ареста на бившия шеф на Юкос Михаил Ходорковски и "оранжевата революция" в Украйна. Дори да избухне нова "студена война" между Русия и Запада, причината ще е чисто психологическа.
Както неведнъж съм чувал в Москва, Западът прекали и на Москва й писна вече. ЕС и САЩ осъждат всичко, каквото прави Русия. Те не виждат позитивните промени в съвременна Русия. Те предпочитат да възприемат Русия само като младши партньор и не държат сметка за мнението на Москва по глобалните въпроси.
Русия разбира, че европейската архитектура на 21 век се изгражда без нейно участие. За една традиционно европейска държава като Русия това е неприемливо. Това е то цялото заплетено кълбо от психологически причини, за да започне война.
Делото на Литвиненко, бившия подполковник от Федералната служба за сигурност, е пиков момент в конфликта между Москва и западния свят. И наистина, от страниците на европейските вестници лъха злобата и омразата на една "студена война". Великобритания смята да настоява пред ЕС Общността да се присъедини към позицията на Лондон по делото на Литвиненко. Съответно в Европа може да се появи мощна антируска ос. В нея ще влязат Лондон и Варшава, която ще може да сплоти около себе си балтийските държави и Румъния.
Но да не забравяме, че за скандала около делото на Литвиненко отчасти е виновна и Русия. Тя не биваше да нажежава дотам страстите около делото.
Все пак можем да влезем в положението на Москва. Тя не е в състояние да екстрадира Андрей Луговой, заподозрян в убийството на Литвиненко, поради забрана в конституцията. Великобритания също няма право да настоява за екстрадицията на Луговой. Нали самото кралство не иска от арабските страни да екстрадират терористите, извършили атентати в Лондон. Това е типичен пример за двойни стандарти, от които толкова се дразни Москва.
Грешката на Русия според мен е, че не афишира хода на разследването във връзка с убийството на Литвиненко. Западните вестници публикуват слухове и черен пиар. Съответно Москва губи информационната война. Западното обществено мнение продължава да смята, че Русия е виновна за смъртта на Литвиненко.
Наказателният процес срещу Луговой естествено няма да предизвика "студена война". До седмици напрежението в руско-европейските отношения ще започне да спада. /БТА/
старите договори и договорености. Федерацията отказва да подпише Енергийната харта, лишава от преференции западни енергийни компании, излиза от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/ и не проявява желание да продължи договора за партньорство и сътрудничество с Европейския съюз.
Засега никой не вярва сериозно, че между Русия и Запада може да избухне "студена война". Май няма никакви основания за подобно нещо. Нали Москва не се стреми да завоюва нови страни и територии. Бившите страни от Варшавския договор отдавна вече са включени в системите на НАТО и ЕС. Членки на Северноатлантическия алианс и Евросъюза са готови да станат дори и много от постсъветските държави, например Грузия, Украйна и Азербайджан.
През последните години Западът често се опитваше да упражни натиск върху Москва във връзка с войната в Чечения, ареста на бившия шеф на Юкос Михаил Ходорковски и "оранжевата революция" в Украйна. Дори да избухне нова "студена война" между Русия и Запада, причината ще е чисто психологическа.
Както неведнъж съм чувал в Москва, Западът прекали и на Москва й писна вече. ЕС и САЩ осъждат всичко, каквото прави Русия. Те не виждат позитивните промени в съвременна Русия. Те предпочитат да възприемат Русия само като младши партньор и не държат сметка за мнението на Москва по глобалните въпроси.
Русия разбира, че европейската архитектура на 21 век се изгражда без нейно участие. За една традиционно европейска държава като Русия това е неприемливо. Това е то цялото заплетено кълбо от психологически причини, за да започне война.
Делото на Литвиненко, бившия подполковник от Федералната служба за сигурност, е пиков момент в конфликта между Москва и западния свят. И наистина, от страниците на европейските вестници лъха злобата и омразата на една "студена война". Великобритания смята да настоява пред ЕС Общността да се присъедини към позицията на Лондон по делото на Литвиненко. Съответно в Европа може да се появи мощна антируска ос. В нея ще влязат Лондон и Варшава, която ще може да сплоти около себе си балтийските държави и Румъния.
Но да не забравяме, че за скандала около делото на Литвиненко отчасти е виновна и Русия. Тя не биваше да нажежава дотам страстите около делото.
Все пак можем да влезем в положението на Москва. Тя не е в състояние да екстрадира Андрей Луговой, заподозрян в убийството на Литвиненко, поради забрана в конституцията. Великобритания също няма право да настоява за екстрадицията на Луговой. Нали самото кралство не иска от арабските страни да екстрадират терористите, извършили атентати в Лондон. Това е типичен пример за двойни стандарти, от които толкова се дразни Москва.
Грешката на Русия според мен е, че не афишира хода на разследването във връзка с убийството на Литвиненко. Западните вестници публикуват слухове и черен пиар. Съответно Москва губи информационната война. Западното обществено мнение продължава да смята, че Русия е виновна за смъртта на Литвиненко.
Наказателният процес срещу Луговой естествено няма да предизвика "студена война". До седмици напрежението в руско-европейските отношения ще започне да спада. /БТА/
