Скандалът покрай холандското обещание за вето над българското и румънското влизане в Шенген прерасна в икономическа война, след като на румънската граница бяха спрени камиони с холандски лалета и луковици. Официалното становище е, че цветята може да съдържат вредни бактерии. Нито една държавна институция обаче не обясни откъде са дошли подозренията и откъде е даден сигналът, за да бъдат проверени камионите.
Според холандския евродепутат Естер де Ланге първоначалната причина за спирането на холандските камиони е било липса на необходимите документи у няколко камиона, но дори тя не може да си обясни как така този бюрократичен проблем се е превърнал във фитосанитарен скандал.
Коментарите бяха свързани с това дали е случайно съвпадение фактът, че акцията на румънските власти се проведе точно ден, след като холандският министър за имиграцията Херд Леерс каза, че страната му ще наложи вето над влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство.
Румънските власти са взели проби от внасяните стоки и според Министерството на земеделието минимум три дни ще са необходими, за да излязат резултати от лабораторните проби. Холандското посолство също заяви, че търси отговор на този въпрос, докато според главната страница на румънския всекидневник "Адеварул", цветята са заразени от "шенгенска бактерия".
От събота сутринта до сряда 17 тира с градинарски стоки бяха спрени на граничните пунктове в северозападната част на страната. Четири от тях се върнаха обратно, 11 останаха на митницата, а стоката от два камиона беше конфискувана заради липсата на необходимите транспортни документи. По данни на холандската страна обаче блокираните камиони са поне 24.
Миналата година Румъния е внесла цветя от Холандия за 20 млн. евро, сочат информациите. Според данни на холандския статистически институт миналата година страната е изнесла за Румъния близо 9 милиона цветни луковици - преди всичко от лалета, на обща стойност около 683 000 евро. Според холандския евродепутат Естер де Ланге загубите от последните няколко дни са почти 2 милиона евро. Преди дни тя публично обвини Румъния в изнудване, като посочи, че за целта румънските власти са избрали холандското лале - главния продукт на холандската икономика с голяма символична стойност.
„Ако се подозира какъвто и да било проблем с дадена стока, държавата членка има задължението незабавно да информира Еврокомисията и засегнатата държава - в случая Холандия, за това какви са точните подозрения и каква бактерия се търси. Европейската комисия все още чака отговор на тези въпроси. От Румъния казват, че в петък ще има резултати, но все още не знаем какво търсят! В момента има голям брой производители-търговци в Холандия, които ме питат какво самите те да търсят, а аз не мога да им дам отговор", обясни Естер де Ланге.
Как ще се отрази това на холандската икономика?
Естер де Ланге: Малък процент от холандското производство отива към Румъния, но като количество е много. Холандия е една от най-големите вносители в Румъния и Румъния е важен наш търговски партньор. Само за тези два дни вече става въпрос за между един и два милиона евро. И става въпрос за растения, тоест за сравнително бързо разваляща се стока.
Може ли да се разшири тази забрана - например към зеленчуци?
Естер де Ланге: Тук бих очаквала да се намеси Европейската комисия. Но би било странно да се увеличи забраната, без яснота за настоящия проблем.
Ще се търсят ли обезщетения от търговците?
Естер де Ланге: Холандците като народ са търговци и са много прагматични хора. За момента основното им желание е да се реши проблемът безболезнено. Юридическите въпроси ще дойдат по-нататък, ако изобщо има такива, но според мен никой не ги желае. От румънска страна, обаче, не е сигурно какво ще правят тамошните търговци, които очакват доставките - ще търсят ли те обезщетение и от кого?
Този скандал започна след изказването на Херд Леерс, който каза, че Румъния и България не са уредили проблемите си с корупцията. Смятате ли този скандал за пример на правителствена корупция?
Естер де Ланге: Силно се надявам, че не е така. Защото ако е направено нарочно, Румъния ще навреди на сектора в Холандия, който всъщност е много положително настроен към Румъния и България - тоест земеделският. Всъщност този сектор желае румънски и български работници да идват и да работят в Холандия, независимо от това какво казва нашият министър. Така че, по този начин румънците биха навредили на техните приятели.
Извън „цветния скандал" и намеците за „шенгенската бактерия", поразила холандските лалета на път за съседите ни, не закъсняха и политическите реакции на холандското вето за Шенген. Румънският външен министър Теодор Баконски обвини холандското правителство, че се оставя да бъде заложник на крайнодясната Партия на свободата на Хеерт Вилдерс.
В същото време българският външен министър Николай Младенов каза, че България обмисля да наложи вето над предвидени законови промени в шенгенското споразумение, предложени от Еврокомисията. Дни по-късно излезе информацията, че Румъния може да съди Холандия в Съда на европейската общност в Люксембург за нарушение на европейското право. С аргумента, че страната е изпълнила нужните критерии и страните-членки трябва да се съобразят с това и да приложат еврозаконодателството, като приемат двете държави в Шенген.
