Знаете историята - кандидатът на републиканците Мит Ромни, който напоследък леко изостава в социологическите проучвания и настойчиво е подканян рязко да промени кампанията си, неусетно (къде нарочно, къде - неволно) наистина промени всичко. Драстично, стряскащо, неочаквано - каквото кажете, все ще е вярно.
Накратко - новината обиколи всички и дори втръсна, но все пак - появи се таен запис от среща на Ромни с евентуални дарители, на която той обижда избирателите на Барак Обама. Залепя им етикета "хрантутници" - това били 47 процента от американците, които винаги "щели да гласуват за Обама", тъй като са хора, които "живеят от държавни помощи, без да ги е грижа за собствения им живот".
Ромни: "47 процента от хората ще гласуват за него независимо от всичко. Има 47 процента, които са с него, които живеят на гърба на правителството, които са убедени, че са жертва, които вярват, че правителството носи отговорността да се грижи за тях, че всичко им се полага - здравеопазване, храна, жилище, каквото се сетите".
Медиите изригнаха, дори най-отявлените привърженици на Ромни негодуваха, Twitter полудя, знаете какво се случва след такъв "таен запис", появил се уж "случайно". Мнението на почти всички влиятелни анализатори в Америка бе еднозначно - Мит Ромни подписа смъртната си присъда; отписа половината електорат; настрои независимите против себе си и успя да свърши куп други знайни и незнайни грехове. Разбира се, в основата си те са прави - някак глупаво изглежда да искаш да наложиш нормални консервативни идеи, в които вярваш; убеден си, че Америка има нужда от преобръщане на 180 градуса, за да не потъне; искаш да работиш за добруването на 100 процента от американците, но въпреки това с лека ръка отписваш 47 процента от тях. Които пък може и да не са виновни, че получават помощи от държавата. Възможно е да искат да работят, но държавата да не им предоставя такава възможност.
Къде е истината тогава и какво точно се случва след подобен гаф?
Макар и негласно, рационално настроени американци мислят по аналогичен на Ромни начин и открито го подкрепят. Излезе проучване, че известна част от въпросните 47 процента също биха гласували за Ромни; че част от тях, макар и в затруднено финансово положение виждат спасение за Америка само в политиката на консерваторите.
Въпросът обаче е друг - възможно ли е все пак партията на републиканците да загуби, въпреки катастрофалното икономическо положение,в което се намира Америка? Наистина ли Барак Обама пак ще спечели изборите и ако - не, въобще подходящ ли е Ромни, ако съдбата е на негова страна, да заеме полагащото му се място в Белия дом? Може ли точно той да обърне икономическата политика, така обичана от 47 процента либерално настроени американци, която обаче завлича страната в трилиони дългове?
Само преди година движението "Окупирай Уолстрийт" постави в окото на бурния икономически дебат 1 процент от населението на страната - онези алчни и бленуващи бонуси банкери плюс дами и господа със свръхвисоки доходи, които са концентрирали в портмонетата си 1/3 от богатствата на страната. Сега става дума за едни 47 процента, които "не плащали данъци върху доходите си". Какво се случва? Кой процент е точен? Кой процент е важен? Къде се крие камъчето, което ще преобърне изборната каруца?
За справка - колкото и налудничаво да изглежда изказването на Ромни, той донякъде е прав. В последната си оценка - процентът хора, които не плащат данък върху приходите си - образно казано няма грешка. През юли 2011 година беше публикувано проучване на Tax Policy Center, според което 46,4 процента от американците не са платили федерален данък върху доходите си или са получили повече от правителството, отколкото са внесли. Става дума за 46,4 процента, които не плащат федерален данък върху доходите си - внимание, те обаче все пак плащат данъци - т.нар. payroll taxes, с които се финансират социални програми като Medicare и Social Security. В крайна сметка все пак се оказва, че въпросните данъчно облекчени 47 процента съществуват, точно както Ромни твърди в секретния запис.
Кои американци попадат във въпросните 47 процента? Вестник USA Today обяснява по прост начин, разбрано - делят се на три подгрупи. В първата влизат т.нар. "работещи бедни", след това са "възрастните над 65″ и накрая тези "с ниски доходи" - четиричленни семейства, които не плащат федерален данък върху доходи до 27 хиляди щатски долара.
Разбира се, посочва вестникът, има и богати, които намират начин също да не плащат данъци. Никой не оспорва това.
Бързо предващаната смърт на кампанията на Ромни едва ли ще се случи, пише Politico. Засега финансите на Ромни са далеч по-добри от тези на Обама, рекламната кампания е масирана и нищо чудно предстоящите телевизионни дебати, първият от които на 3 октомври, да преобърнат нещата. Дали обаче пореден гаф, който не е изключен, ще свири преждевременно финалния сигнал за Ромни?
Вестник Economist цитира спорното мнение на Джон Сайдс, професор по политически науки в George Washington University, според когото гафовете по време на предизборната кампания на влияят чак толкова на крайните резултати. Той доказва, че след един от големите гафове на Обама през 2008 година нищо не се е променило в електоралните нагласи. Според професорът е трудно да се прецени дали гафовете имат способността да преобърнат наопаки нещата, но в крайна сметка "обикновено гласоподавателите не променят мнението си."
Economist посочва, че в определен момент става ясно, че предизборните кампании и самото представяне на кандидатите няма чак такова значение за мнението на избирателя, както смятат политиците и медиите. Въпреки това има една прослойка от влиятелни журналисти със способности да насочват вниманието на умните гласоподователи. Сякаш там е същественият проблем за Мит Ромни. През последните дни водещи коментатори, които иначе нескрито подкрепят републиканците, се обърнаха против начина, по който се води кампанията на републиканците.
Джо Скарбъро, водещ в MSNBC, продължава всяка сутрин да пита от телевизионният екран какво се случва с Ромни и защо прави грешка след грешка. В популярното си сутрешно шоу той не изпуска случай, за да напомни, че след серията гафове в лагера на Ромни, мечтите на републиканците за място в Овалния кабинет сякаш се пукат като балон.
Дейвид Бруукс от Ню Йорк Таймс, също привърженик на републиканците, доразвива тази тема. В последният си анализ той пише, че наистина Америка върви към банкрут, но Ромни е използвал погрешна реторика, за да обясни това. "Бихте могли да кажете," разсъждава Бруукс, "че Америка харчи прекалено много пари за здравеопазването на възрастните и твърде малко за младите семейства и инвестиции в бъдещето. Но това не бяха разумните аргументи, които изказа Мит Ромни. Ромни, който обвиняваше Обама, че разделя страната, всъщност сега я раздели на две групи - работещи и лентяи."
По-нататък Бруукс признава, че има определен процент, които разчитат на помощи от държавата, но това са ветерани от войната, студенти, възрастни хора. "Америка продължава да бъде нацията, която работи най-усърдно," допълва той. "Американците работят повече часове на ден, от когото и да било друг."
Вестник Wall Street Journal допълва тази теза и в уводния си коментар - Ромни би могъл да представи по различен начин версията си за неработещите 47 процента и на практика да спечели от това. "Той трябваше да каже," пишат редакторите, "че трагедията на това президенство е факта, че толкова много американци разчитат на помощ от правителството. Че това не е тяхна вина, че те искат да работят сами, да се осигуряват сами, да изхранват семействата си, но не могат, тъй като няма достатъчно работни места."
Ако беше подходил по този начин, със сигурност дебатът днес щеше да бъде в негова полза. "Няма как да е възможно 47 процента да бъдат лентяи," пише Wall Street Journal, "по-скоро не съществуват възможности да получат подходяща работа и да развият човешкият си потенциал."
Пеги Нуунан, политически анализатор и автор на речите на Рейгън, пише в блога си за 47-те процента, които според Ромни ще гласуват за Обама: "Господи, та това са много хора, които няма да гласуват за Ромни. Човек се чуди как въобще се буди сутрин като знае това. Не така говорят големите лидери, така говорят тези, които работят по кампаниите им - те режат и разпределят електората по този начин." Пеги Нуунан е категорична, че Ромни е направил грешка.
Карл Роув, легендарна фигура сред републиканците и човекът, който решава в тъмната стаичка кой ще спечели, тъй като държи финансовата карта на партията, е малко по-оптимистичен. Той определя изминалите дни като изключително тежки за Ромни, но не губи надежда, че изборите могат да бъдат спечелени от кандидата на републиканците. Навярно може и да е прав, тъй като актуалните данни на Rassmussen и Gallup показват преднина за Обама от едва един процент. А изборите са на 6 ноември, остават по-малко от два месеца.
Повече за предстоящите избори за президент на САЩ четете в блога на Константин Вълков www.2012-usa-elections.com.
