Борис Велчев, главен прокурор
Г-н Велчев, какви бяха основните акценти в разговора ви с министъра на правосъдието на САЩ? Стана ли дума за болните за България въпроси за корупцията и организираната престъпност?
С г-н Гонсалес конкретни въпроси, разбира се, не сме обсъждали. Договорихме се, когато възникнат такива конкретни въпроси, да забравим всякакви формалности и просто да си звъним взаимно директно по телефона. Разбира се, това не е право, с което ние ще злоупотребим. Онова, което беше важно и което произтече от срещата ни с главния прокурор на САЩ, е, че и тук се разбира необходимостта помощта за България да продължи дори и след пълноправното ни членство в ЕС. Ние, разбира се, си даваме сметка, че след 1 януари България ще бъде, дай боже, на съвсем друго политическо положение и вече няма да имаме нужда от американската помощ в онази степен, в която тя беше необходима в началото на 90-те години, когато изграждахме демократичните си институции. Но американският опит, особено в борбата с организираната престъпност, с прането на пари, с компютърната престъпност, с престъпления срещу интелектуалната собственост, продължава да бъде изключително ценен за нас. Нашето сътрудничество трябва да бъде много по-интензивно, да продължи и американската помощ главно в обучението на български специалисти да бъде задълбочена. Коментирахме и необходимостта от спешно изготвяне на нов договор за екстрадиция между България и САЩ, който да замести стария, който е на много години.
Г-н Велчев, една от срещите, които интересува най-вече България, е тази със заместник държавния секретар Пола Добрянски, на която сте обсъждали въпроса с либийското дело срещу българските медици. Какви бяха конкретните позиции на американската страна?
Аз мисля, че американската страна в продължение на години е доказала своята принципна и последователна позиция по този въпрос. С г-жа Добрянски коментирахме, че ние отлично разбираме обективния проблем на Либия, трагедията на либийските деца, заразени със СПИН, трагедията на техните родители, трагедията на цялото либийско общество. Аз си позволих да споделя с нея, че съм бил в болницата в Бенгази и съм виждал част от заразените деца и че това е една потресаваща гледка. Но независимо от нашето чисто човешко и хуманно съпричастие към този проблем, по-важно е да видим дали са намерени истинските виновници за тази трагедия. А като юрист продължавам да мисля, че българските медици са абсолютно невинни и това се потвърждава от събраните по делото доказателства. Тази позиция междувпрочем изцяло се споделя и от американската страна, на която разчитаме да задълбочи или най-малкото да продължи своята активна позиция за това българките да бъдат освободени.
А г-жа Добрянски ще постави ли въпроса при предстоящото си пътуване за Триполи?
Не се наложи да напомняме на госпожа Добрянски този факт. Оказа се, че тя има своите инструкции от държавния секретар на Съединените щати да постави официално този въпрос - нещо, което ние приехме с голямо задоволство.
Тук продължава да се разисква въпросът с двамата прокурори с 16 папки за корупция - Николай Ганчев и Люлин Матев. Оказа се, че прокуратурата е с вързани ръце по отношение на наказателно преследване и дисциплинарно производство. Има ли механизъм да се поиска тяхно наказание за уронване престижа на съдебната власт, конституционният текст, който наскоро беше вкаран, и дали вие имате намерение, как гледате на тяхната вина?
Честно казано, не се чувствам въобще с вързани ръце, напротив. Действително дисциплинарната отговорност трудно може да бъде реализирана поради сроковете, предвидени в Закона за съдебната власт. На този етап основание да се възбуди наказателно преследване за някакво конкретно, индивидуално престъпление поне от наличните данни трудно може да се намери. Конституционният текст за уронване престижа на съдебната власт според мен не може да бъде обвързван със сроковете за дисциплинарно наказание. Казвам това със съзнанието, че е възможно Висшият съдебен съвет да приеме и друга позиция по въпроса. По-важното обаче е дали има основание да се поиска освобождаването на тези колеги на основата на този конституционен текст - за уронване престижа на съдебната власт. Искам веднага да кажа съвсем честно. Онова, което аз зная от тези 16 папки, е онова, което знаят всички, защото ние за миг не сме се опитвали да скрием каквото и да било в тези папки и много добросъвестно и много пълно сме представили пред цялата общественост онова, което и ние сме чели. Това, което сме чели, във всеки случай е смущаващо. И не случайно в края на доклада, който ми беше представен и който аз приех от колегите от специализирания отдел за борба с корупцията и организираната престъпност, изисква допълнителни проверки на редица обстоятелства. Набелязах още няколко въпроса, изясняването на които ще очертае цялостната картина, която ще позволи да търсим или да не търсим отговорност на господин Ганчев и господин Матев. Освен това не можем да не проверим твърденията на тези двама господа, че има дописвани протоколи от използване на специални разузнавателни средства. Това е напълно възможно. Ще бъде направено и тогава, когато тази проверка се извърши и когато се проверят останалите обстоятелства, включени в препоръките в доклада, ще имаме информацията, на която да стъпим и да направим съответните предложения. Тъй като зная, че има някакъв опит да бъдем обвинени в липса на позиция или в някаква страхлива позиция, бързам да кажа, че позицията ни изобщо няма да бъде страхлива, нито ще се забави един ден повече от необходимото, но не бих си позволил да заемам прибързани позиции. Но ако онова, което. . . /не се разбира - бел.ред./. . . се потвърди, ако няма наистина дописвания и особено ако то бъде в някаква степен, макар и косвено, потвърдено от другите обстоятелства, които изясняваме в хода на допълнително назначените проверки, аз поне ще направя необходимото да поискам освобождаването на тия двама колеги. Друг е въпросът какво ще реши Висшият съдебен съвет.
Да разбирам ли, че в момента проверявате и директора на Главна дирекция за борба с организираната престъпност Ваньо Танов, към когото лично и персонално бяха насочени упреците за фалшифициране на протоколите?
Не, никога не сме проверявали генерал Танов. Не мога да си представя, че имам основание за подобно поведение. Но във всеки случай дотолкова, доколкото тези двама колеги магистрати твърдят, че има манипулация на протоколите от използване на СРС, това тяхно твърдение ще бъде проверено. Ако то се окаже вярно, тогава вече ще мислим. Но на този етап не мога да се ангажирам с предварителна позиция.
Да очакваме ли следващата седмица някакво внасяне от ваша страна във Висшия съдебен съвет на искане за наказание на двамата прокурори или по-скоро поне след месец, след като свършат проверките, които вие назначихте допълнително?
Ако тези проверки, които съм възложил да се направят, свързани с проверката на магнитния носител на протоколите, за които се твърди, че са манипулирани, бъде извършено до няколко дни и ако до няколко дни могат да се очертаят резултатите и от другите назначени проверки, за които сте информирани в края на разпространения пред всички вас доклад, ще го направя и в края на другата седмица. Ако за това се наложат две или три седмици, ще го направя тогава, когато получа тези резултати. За мен не е важно да се направи нещо бързо. За мен важно е да се направи така, че да има ефект.
Вече са образувани дисциплинарните състави срещу други двама прокурори - Цеко Йорданов и Ангел Илиев. Очаквате ли отпор, тъй като преобладаващата част от дисциплинарните състави са прокурори, и то единият - въпросният Николай Ганчев.
Не, не очаквам отпор. За мен участието на прокурори в дисциплинарните състави е неуместно. Аз си позволих да предложа на Висшия съдебен съвет и той, разбира се, не се съгласи с моето мнение, това е негово право, да не участват в дисциплинарните състави по тези два случая прокурори поради една друга причина. Прокуратурата, знаете, е централизирана система и тъй като аз съм вносител на предложенията за уволнения на тези двама колеги - Цеко Йорданов и Ангел Илиев, не бих искал в дисциплинарните състави да участват прокурори да не би да се повлияят от моята позиция по въпроса, а и да съм сигурен, че позицията на дисциплинарния състав е напълно безпристрастна. За съжаление Висшият съдебен съвет не прие такава позиция и сега наистина се оказваме в резултат на случайния жребий изправени пред положението прокурори и бившите колеги, бих казал приятели на лицата, за които се отнася дисциплинарното производство, да се произнасят по тяхната вина. И въпреки това, и въпреки това не очаквам особени проблеми, защото ми се струва, че основанията, на които съм поискал подобно тежко дисциплинарно наказание, са много убедителни.
