Вместо да си говорим дали сме „за" или „против" нова АЕЦ, нека припомним какви други допитвания до народа е имало в новата ни история и да научим какво обединява старите референдуми и дали новият ще бъде като тях. За целта, правим бърз тур през последните 100 години и представяме гледната точка на един историк.
В новата ни история управляващите общо 11 пъти са обмисляли идеята за референдум, но в крайна сметка по една или друга причини допитванията до народа остават три. Първият референдум е пряко свързан с погрома ни по време на Първата световна война. На 19 ноември 1922 година българите са попитани относно виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов за последвалите национални катастрофи през 1913 и 1918 година.
Референдумът е поискан от БЗНС на Александър Стамболийски. Как се е провело проучването тогава разказва доц. д-р Лъчезар Стоянов от Нов български университет (НБУ): „Самият референдум се оказа един от инструментите за налагане на едноличната му воля и всъщност пътя, който Стамболийски не крие в края на управлението си, да установи едноличната власт на БЗНС. Референдумът след манипулации, натиск и правителствена пропаганда е подкрепен от над 84% от участвалите. Всъщност този референдум е оръжие за ред и политическа репресия".
Министрите са предадени на Държавния съд, но в крайна сметка късметът е на тяхна страна, защото точно преди да им бъдат предявени обвинения, в държавата се случва военен преврат, а правителството на Стамболийски е свалено. Така те са пуснати на свобода.
Вторият референдум е на 8 септември 1946 година и е за отмяната на монархията и провъзгласяването на България със статут на република. Резултатите на инициираното от комунистите проучване са смайващи.
„Целта на комунистите е всъщност чрез т. нар. референдум, политически натиск, тъй като напълно владеят и контролират пресата, медиите, е да решат един основен проблем и една пречка пред пълното завоюване на властта. А това е изключителната популярност на самата Търновска конституция. Династията, в лицето на Кобургите, включително цар Борис III, който е обявен като един от сателитите, слуга на Германия, е дискредитирана и именно заради дискредитирането на българската монархия, която два пъти вкарва страната в губещи войни на страната на Германия, се атакува. Всъщност истинската цел е премахването на Търновската конституция. На 8 септември след страхотен натиск върху цялото обществено мнение резултатите от референдума показват, че над 93% от гласоподавателите са гласували за обявяването на България за република. Ясно е как се постигат такива резултати. Натискът е наистина брутален", разказва доц. д-р Лъчезар Стоянов.
През 1968 година БКП се заема с направата на нова Конституция под председателството на Тодор Живков. След множество редакции и промени тя е подложена на гласуване чрез референдум три години по-късно: „Естествено по време на комунистическия режим и двата резултата са 99,7% участвали и 99,7% одобрили новата конституция. Ясно е как се постигат тези резултати".
Паралелно с националните референдуми, в България са били провеждани множество местни референдуми. Основно те са били свързани с административно-териториални промени. Така например се взима решението за създаването на нова община по Черноморието ни след като Ахтопол се отцепва от община Царево чрез референдум. Това се случва преди 12 години, но все още такава не е създадена.
Като цяло местните референдуми наистина като че ли имат повече смисъл у нас, тъй като въпросите засягат директно живота на хората и те имат отношение по тях. Въпросът с ядрената енергетика е крайно непонятен за обикновения българин. Като цяло изглежда, че съдбата на новия референдум по нищо няма да се отличава от тази на старите.
„Сега ни предстои нов референдум. Това е по въпроса за ядрената енергетика. Страхувам се, че той започва да се очертава, че също ще бъде използван, както всички останали в българската история, като инструмент за политическо разчистване на терен, а не в основния смисъл на един референдум, който е допитване до народа да реши жизненоважни национални проблеми и приоритети. Самият факт как той беше предизвикан – от БСП и неговите социалисти за геополитическата ориентация на България към Русия, респективно СССР и комунизма или против. Този политически контекст, тази геополитическа ориентация отново ясно изплува и е всъщност истинският мотор, както е, разбира се, и за огромните суми, откъде ще идват.
