Глобалното разпространение на демокрацията от 70-те години на миналия век насам и по-специално след рухването на комунизма, е внушително. Според Freedom House, американска организация, която следи глобалните тенденции в политическата свобода, в края на 2005 г. е имало 122 "електорални демокрации" (64 процента от държавите в света, в сравнение с 40 на сто в средата на 80-те години). Ако се приложи по-ограничителен критерий, 89 от тези страни са оценени като "политически свободни" - 46 на сто от всички държави, в сравнение с едва 25 на сто през 1975 г.
Въпреки това разпространението на демокрацията сякаш е в застой.
Негативните примери изобилстват. Фактът, че Близкият изток не е склонен да се поддава на натиска за демократизация, както и експериментът с "вноса на политически промени" в Ирак, направи за смях "програмата" на Джордж Буш за свободата. В Азия превратът в Тайланд напомни колко крехка е демокрацията. Обещанието за "цветни" революции из отломките от някогашния Съветски съюз остана неизпълнено, а Русия на Владимир Путин продължава да се плъзга по авторитарни пътища. Политическите кризи в Централна Европа повдигнаха въпроси за издръжливостта на прехода към демокрация в района. В Латинска Америка на сцената излязоха популистки сили със съмнителна привързаност към демокрацията - например във Венецуела и другаде. Дори и в развитите западни страни липсата на интерес към политиката и свързаните със сигурността ограничения в гражданските свободи разяждат някои от отдавна утвърдените демокрации.
Нов индекс на демокрацията, изготвен от Economist Intelligence Unit (EIU) илюстрира част от тези тенденции. В сравнение със стандартите на Freedom House, той "задълбава" повече в тъканта на демокрацията, оценявайки я по около 60 показателя, обхванати в пет по-широки категории: свободни избори, граждански свободи, функциониращо правителство, участие в политиката и политическа култура. Свободните избори и гражданските свободи са необходими условия за демокрация, но едва ли са достатъчни за стабилна демокрация, ако не ги съпътстват прозрачно и поне минимално ефикасно правителство, адекватно участие в политиката и благоприятна култура. Не е лесно да се изгради устойчива демокрация. Дори и в страните, където тя се е утвърдила, ако не бъде подхранвана и защитавана, демокрацията може удивително бързо да се разпадне.
Индексът представя сегашното състояние на демокрацията в 165 независими държави и две територии. Макар че около половината държави в света могат да бъдат класирани като демокрации, броят на "пълноценните демокрации" е малък - само 28. Близо два пъти повече - 54, са оценени като "нестабилни". Но по-добре нестабилна демокрация, отколкото липса на демокрация; от останалите 85 страни 30 са определени като "хибридни режими", а 55 - като авторитарни. Както може да се предположи, развитите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - сред които очебийно липсва Италия, са преобладаващо мнозинство в групата на пълноценните демокрации, но в тази група има и две латиноамерикански (Коста Рика и Уругвай), две централноевропейски (Чехия и Словения) и една африканска страна (Мавриций).
Швеция, почти съвършената демокрация, е начело на класацията, следвана от група също толкова качествено демократични северноевропейски страни. По-изненадващи са относително скромните постижения на две традиционни твърдини на демокрацията - Великобритания и Съединените щати.
В Америка има осезаема ерозия на гражданските свободи, свързана с борбата срещу тероризма. Освен това се проявяват все по-отчетливо отдавнашните проблеми във функционирането на правителството.
Във Великобритания също се наблюдава известна ерозия на гражданските свободи, но също и очевидно отслабване на участието в политиката. Оценката за Великобритания в тази сфера е най-ниската за западна държава и се проявява във всички измерения - избирателна активност, членство в политически партии, желание за участие в политиката и отношение към нея.
На какво се дължат неуспехите в разпространението и качеството на демокрацията? Спадащото темпо на демократизацията бе очаквано след стремителния й възход, последвал рухването на Берлинската стена. Китай и страните с автократични режими в Близкия изток отдавна са неблагосклонни към този процес.
Автократичните режими, управляващи в редица богати на енергийни ресурси държави, са окрилени от високите цени на петрола. А Америка, която би трябвало да е бляскав образец, нанесе удар на собствената си кауза за свободата: военната й интервенция в Ирак е силно непопулярна из цял свят, г-н Буш предизвиква ненавист, а заради Гуантанамо и други случаи на произвол над затворници срещу Съединените щати заваляха обвинения в лицемерие.
Неблагополучия е имало и в миналото - след вълната на демократизация след 1945 г., над 20 страни се плъзнаха отново към авторитарно управление. Сега не сме свидетели на същото явление, но през 2007 заплахата от упадък е по-голяма от вероятността за положителен развой.
Демокрацията като ценност продължава да е силно привлекателна в цял свят. Налагането на демокрация чрез интервенция отвън не протича гладко. Но тенденции като глобализацията, растящият достъп до образование и разрастването на средните класи са благоприятни за развитието на демокрацията. Тези фактори дават основание за прогноза, че всяко отстъпление от демокрацията ще е временно.
Според класацията на EIU на общо 165 страни и 2 територии, пълноценните демокрации са 28. Първите места заемат Швеция, Исландия, Холандия, Норвегия, Дания и Финландия; САЩ и Великобритания са съответно на 17-о и 23-о място; в същата група са Чехия и Словения (предпоследна), последно място заема Уругвай.
Втората група са нестабилните демокрации - общо 54. В тази група са България на 49-о място в общата класация, Румъния (50-а), Словакия и Украйна - съответно на 41-во и 52-о място, Монголия на 56-о, Палестина на 79-о и Боливия на последно в групата и осемдесет и първо място в общата класация.
Групата на хибридните режими се състои от 30 страни. Начело е Албания, Турция е 88-а в общата класация, Русия е 102-а, последен в тази група е Ирак на 112 -о място.
В групата на 55-те авторитарни режими начело е Пакистан, Либия е 161-ва в общата класация, а последна, на 167-о място, е Северна Корея.
