Отминава и двадесетият Десети ноември. Слава Богу, нищо страшно не се случи.
Само дето журналисти, политолози и социолози се понапънаха да правят аналогия с падането на Берлинската стена. Дори един сравни с Освобождението.
А аналогията е другаде, защото и след 10 ноември си я караме по деветосептемврийски.
След 1944 г. БКП превзе властта с помощта на ОФ. След 1989 г. се изредиха куп кандидати за ОФ-та. Които бяха използвани и захвърлени. Като не са си учили уроците по история...
Диктатурата на пролетариата сега е видоизменена с диктатурата на посредствеността, която не е много по-различна.
Забелязахте ли, че понятието "номенклатурен кадър" вече не звучи толкова обидно.
БКП навремето си създаде Комсомол като кадрови резерв /който вече е в действие според плановете/, новите партии също не изостанаха и си изградиха младежки съюз.
Навремето в БКП се влизаше с препоръки, сега в новите партии процедурата е идентична. При това по-отговорна - не може Сульо и Пульо да са в далаверата заедно с "които трябва".
Комунистите с духова музика разрушиха арката пред царския дворец, за да не им напомня за миналото. Демократите се поозориха, но и те със същите мотиви раздробиха мавзолея и организираха върху останките му бирен фест.
БКП възседна властта благодарение на Съветската армия, "модерните десни" ще разчитат на американски военни бази. Още повече, че американският посланик вече е поел в ръцете си управлението на всичко - дори киноиндустрията.
Преди викахме "ура" за СИВ и Варшавския договор, сега - за Европейския съюз и НАТО.
Преди неуспелите ръководни партийци получаваха дипломатически паспорт и тихо местенце в чужбина - сега подходът е същият. В ЕК има много място.
Вместо партийните комитети по времето на БКП, сега в министерствата колят и бесят политическите кабинети.
БКП търсеше навсякъде врага с партиен билет, новите се канят да погнат корумпирания свой номенклатурчик.
Пак ни разказват и приказката за добрия цар. Преди имаше наивници, които се връзваха на мълвата, че Тато е много свестен, а обкръжението му - кофти. Сега кавърверсията е за Бойко Борисов.
След 1944 г. разпиляха инакомислещата интелигенция. Сега просто я следят и в интернета.
Оказа се, че колкото по-лесно падна комунизмът (ведно с Берлинската стена), толкова по-трудно се гради демокрацията.
А ние си оставаме същите добри балъци, които се надяват, че някой ще измете търговците от храма. Ядец. Няма да стане, защото храмът е почти рухнал, а нашите пари са вече в търговците и за ремонта трябва да вземем назаем от тях.
Лихвата ни струва над 1 милион българи по-малко за 20 години.
Няма да излезе на екран и баснята с корупцията. Корумпиран съдия ведно с корумпиран прокурор съдят корумпиран политик под зоркото око на корумпиран полицай - как ви се вижда?
Хубавото все пак е, че няма концлагери и не ни забраняват да слушаме Алла Пугачова /ако някой помни коя е/.
А най-тъпото е, че алтернативата на тази мила родна картинка е е пак някъде зад хоризонта. Във вид на поредното светло бъдеще...
Авторът е блогър в Log.bg
Още материали от същия автор четете на genekday.log.bg
