Вече няма утринна навалица пред фабриката за електроника в Гоце Делчев - един от последните бастиони на индустрията в България от съветско време. Някога в нея е имало 5 000 работници, сега те са само 66.
Тук-там се произвежда по нещо. В повечето случаи възрастни мъже са се навели над антични пещи за топене на метал, стругове и други инструменти. Но около тях е пълно с ръждясали машини и локви вода от течащия покрив.
Текстилната и цигарената фабрики вече са затворени в този южен град, а младежите са го напуснали и продължават да го напускат със стотици.
Емиграция
Гоце Делчев не е изключение. Докато нацията се модернизира, за да се отърси от социализма и да стане член на Европейския съюз през януари, българите са принудени да напускат не само остарелите си работни места, но и страната си, за да намерят работа в чужбина. Българското население спада най-бързо в Европа.
Стоян Ряшев е работил във фабриката за електроника 37 години. И двамата му сина са заминали за Испания. "Това е катастрофа. Държавата не се интересува от фабриката или от работниците," казва Стоян. "Младите хора не могат да останат, защото нямат какво да правят тук. Имаш чувството, че си в град-призрак. При социализма живеехме по-добре. Имаше сигурност и общност."
Кметът на Гоце Делчев Владимир Москов ме извежда на покрива на градския съвет и сочи зелените планини. „Това е – казва той – прекрасно място. Но ние знаем, че само това няма да задържи хората тук. Хората искат работа. Трябва да оздравим отново местната икономика. Трябват ни повече държавни средства и инвестиции от чужбина, за да може всеки да има по-добри доходи и по-добро бъдеще.
Селска бедност
В страна, която някога беше известна със селското си стопанство, усещането за запустялост е още по-силно в селските райони. Долината Кутела край границата с Гърция е била рог на изобилието с орехови дървета, ябълки и сливи, отглеждани по задължение в колективните стопанства по времето на социализма.
Но, когато Съветският съюз се разпадна, пазарът на българските стоки си замина заедно с него. Сега всички тези дървета ги няма, а плодовете и зеленчуците, които хората слагат на трапезата си, са внесени в по-голямата си част от чужбина. Пейзажът е пълен с изоставени или полуизоставени села.
В Лещен до неотдавна е имало 40 семейства, но сега са само две. Между счупените керемиди на покривите растат плевели, а старо куче дреме под счупена каруца.
Семейство Киричеви са на повече от 70 години, но все още живеят от земята в Лещен. Те съжаляват, че съседите им са напуснали селото, че полята пустеят, а старият начин на живот изчезва.
Арсен Кирчев спира за малко да остри брадвата си. "Не мисля, че тук се живее трудно. Аз съм на 79 години и цял живот съм работил на полето", казва той. "Младите хора обаче не се интересуват от земеделието. Те искат да седят на бюро", допълва Арсен.
Жена му Донка храни овцете в покрития с каменни плочи двор. "Имам ниви, останали от баща ми, които никой не иска да обработва. Нашите деца заминаха за града както всички останали. Тук сме съвсем сами. Преди, когато имаше празници, всички се събирахме. Сега всичко е забравено. Не остана нищо."
Ниска раждаемост
Проучване показва, че ако тенденцията продължи, България ще изгуби една трета от своето население от 7.5 млн. души само след няколко десетилетия.
Бягството на хората от България ще се засили, тъй като членството в ЕС прави емиграцията по-лесна. Но зад тревожната статистика има още един фактор: в България раждаемостта е ниска.
За да бъде броят на населението стабилен, е необходима раждаемост от 2.2 промила. В момента тази цифра е едва 1.3. Повечето семейства смятат, че не могат да си позволят повече от едно дете. Това е мнението дори на относително заможните хора с добри професии.
С Весела Райкова се срещнах в един от парковете на София. Тя гордо буташе в количка бебето си Радослав. Тя е биолог, а съпругът й – инженер. По думите на майката, дори за тях семейството е много сериозен ангажимент и Радослав няма да има скоро брат или сестра.
"Разбира се, ние искаме да имаме повече деца. Бихме искали още две. Но аз не виждам как ще стане това поне през следващите пет години. Необходимите за отглеждането на деца неща като детски дрехи например са скъпи и трябваше да вземем пари на заем. Всъщност, сред приятелите ни, ние сме единствените, които имат бебе. Никой друг не може да си го позволи".
Депопулацията е сериозен практически проблем за българското правителство. Ако младите продължат да напускат страната или да не създават семейства, няма да има кой да плаща за пенсиите и социалните помощи.
Българският социален министър Емилия Масларова казва, че е важно за младите хора да останат в България и да отглеждат децата си и те имат стратегия, за да ги окуражат да направят това. "Ние предоставяме допълнителни данъчни облекчения, за да убедим двойките да имат повече деца. Ние имаме политика за оказване помощ на майките да се завърнат по-бързо на работните места и ще има повече детски градини. Знаем, че хората искат да останат в България, ако могат”, казва балгарският социален министър.
Пропаст между поколенията
Обратно във фабриката Стоян ме кани на вечеря заедно със съпругата му в малкия им апартамент, останал от времето на социализма.
Храната - колбаси, сирене и салата, придружени с гроздова ракия, е домашно производство, за да се спестят пари. На шкафа има снимки на двамата им сина - млади, силни момчета, които се трудят в Барселона.
Върховният момент настъпва, когато звъни телефонът - обаждане от Испания. Да, момчетата са добре и шефът казва, че ще има още работа.
Но Стоян и Мария са тъжни, че семейството им е разделено. Обезселяването прави Гоце Делчев да изглежда като изоставено и напуснато място, казва Стоян. Той се чувства самотен.
"Виждам, колко малко хора са останали във фабриката. Те имат тъжни лица и празни души. Срамно е, че не можем да бъдем с децата си, но не виждам как това ще се промени", казва Стоян.
По-рано оставих един от последните обитатели на село Лещен - Арсен Кирчев, на един хълм да се сече дърва, докато слънцето залязва. Неговото огнище ще бъде единственото в селото тази вечер.
Българите искат да запазят своята специална национална идентичност, докато вървят към новото бъдеще в Европа. За да направят това обаче, хората трябва да бъдат достатъчно сигурни, за да пуснат корени в България./БГНЕС/
