Твърдото изявление на външните министри от Евросъюза за руско-грузинския конфликт. Изказването на шефа на Европейската комисия Барозу, че ЕС няма да се отклони от основните си принципи дори заради тъй важен партньор като Русия.
Ултимативните почти настоявания да се издирят убийците на Анна Политковская...
Всичко това връща отношенията между Москва и Брюксел към етап, който Кремъл смяташе за отминал. Традиционно загрижен за хуманитарните проблеми, през последната година Старият свят на практика бе престанал официално да повдига въпроси, свързани с вътрешната ситуация в Русия. Вълшебната дума "газ" почти бе изместила понятията "демокрация" и "човешки права" от руско-европейския диалог.
Мисията да бичуват недъзите на политическата система в Русия бе делегирана на САЩ; съответно Щатите поеха и всички разноски. Отношенията между Москва и Вашингтон спаднаха кажи-речи до най-ниското равнище от Студената война насам. Затова пък Европа, изпълнила се с дух на прагматизъм, стана още по-желан партньор за Русия.
И ето че настъпи рецидив. А руският държавен глава току-що бе отправил към европейците невероятно щедри енергийни предложения. Какво става? Дали са прави онези, според които епохата на "енергийната свръхдържава" вече приключва? Нека не бързаме с този извод, макар да е ясно, че Москва е далеч от целта си - просто да "купи" своя голям геоикономически партньор.
Идеологията на търговската целесъобразност, възцарила се в руската политика, в пълна степен намира израз и в сферата на външните контакти. Елитът в Русия търси и намира все нови потвърждения, че Западът също се вълнува само от материалните проблеми.
Трябва прочее да говорим точно за тях, без да губим време за явно непродуктивни неща като хуманитарните въпроси. Един вид преломен момент във формирането на подобен подход бе съгласието на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер да оглави акционерите на Северноевропейския газопровод /той бе издействал решение за изграждането му, преди да напусне поста/. Моменталното "търговско" превъплъщение на един толкова изтъкнат лидер убеди руските политици, че целта на европейските им колеги не е по-различна от тяхната собствена - извличане на рента.
После Владимир Путин направи посещения в редица ключови държави от ЕС с почти единствена тема - газоснабдяването; те окончателно доказаха на Кремъл колко е ефективна енергийната дипломация. Последна капка стана неспособността на Евросъюза да отвърне адекватно на руско-украинския газов конфликт в началото на 2006 г. Призракът на нередовните доставки /реално нищо не се случи/ предизвика истерия сред европейските политици, без обаче да последват някакви убедителни стъпки.
С лед това и в поведението на Газпром, и в цялата политика на Москва прозираше вече убеждението, че Русия е абсолютно незаменима държава, остро необходима на всички. Сиреч в бизнеса ще водим преговори, за да търсим изгода, колкото до останалото - ще действаме, както сметнем за нужно, без да държим сметка за реакциите отвън.
Решението за Щокманското находище, атаката срещу "Сахалин-2", антигрузинската кампания - всяко от тези скорошни събития има своя предистория и отделни причини, но взети заедно, те сочат една позиция: правим каквото си щем.
Схемата на Кремъл е логична. Залага се на "добрата", конструктивна Европа напук на "лошата" Америка, която се опитва да ни диктува. В отношенията с ЕС - на взаимните икономически размени, нали всяка от страните има доста активи, интересни за другия партньор. В самия Евросъюз - на специалната роля на Германия: страната служи за ледоразбивач и руши слабите опити на Брюксел да формулира както единна европейска политика спрямо Русия, така и обща енергийна политика.
Моделът "енергетика в замяна на всичко останало" би могъл да проработи успешно, ако Москва не се бе "главозамаяла от успехите". Разполагайки със силни газови козове, Русия сметна, че не е задължително да се напряга и да гради стратегия за бъдещата си игра. Европейците дочуха прекалено открити вече намеци: свои хора сме, ще се разберем някак, стига сте ни мътили главата с тая демокрация. Нали знаем за какво сме тръгнали всички...
Недвусмисленото предложение да разиграем заедно антиамериканската карта - целият бъдещ газ от Щокманското находище се пренасочва към европейския пазар - явно не се хареса на водещите държави от Стария свят. В Европа не е прието да се действа толкова грубо. Европейците се дразнят и от нескритата убеденост на Москва, че въпросът за любимите на Брюксел "общи ценности" може смело да бъде зарязан. А също и от убеждението, че Европа е толкова обвързана с газа, та няма да рискува с критика на руските действия спрямо съседни страни.
Европейският съюз предприе контраатака, явно неочаквана за Москва. Руското ръководство традиционно реагира много нервно на критиките от чужбина; при това напоследък Кремъл бе отвикнал да чува неприятни мнения от Европа. Сега там са направо стъписани - такива неща ви предлагаме, а вие пак се хващате за глупости?!
Въпреки многото си вътрешни проблеми, Старият свят демонстрира, че в решаващ момент е способен да мобилизира всички свои възможности. Европейците с право смятат, че в енергийното поле Русия ги надиграва - позициите на Газпром са твърде солидни. За да изравнят силите, трябва да обвържат енергийните въпроси в един пакет с всичко останало, включително с "общите ценности". Тъкмо това ще цели Европейската комисия в очакваните преговори с Москва за нов базов договор, който да замени изтичащото Споразумение за партньорство и сътрудничество между Русия и ЕС. Сметката е добре направена - така ще отвлече вниманието на Кремъл и той отново ще хвърли силите си, за да "очисти" текста от хуманитарната му съставка. А междувременно европейците ще гледат максимално да наситят практическата част от документа с изгодни за тях положения.
Поведението на гешефтар новобогаташ, убеден, че с парите /или ресурсите си/ може да купи каквото поиска, крие големи рискове. Особено щом партньорът му е врял и кипял, отгатва неговите слабости и знае как да ги използва в свой интерес.
Твърде е вероятно тогава неопитният търговец да плати всичко тройно по-скъпо. Дори да брои неподправени, тежки монети за съвсем илюзорни неща. /БТА/
