Българският поглед към гръцкия въпрос
Българският поглед към гръцкия въпрос / снимка: Reuters, архив

Вече повече от две години Гърция се бори с дългова криза. На 27 октомври 2011 година дългът на Гърция, който възлиза на 350 млрд. евро бе намален със 100 млрд. долара. Четири дни по-късно гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че ще организира референдум за новия пакет европейски помощи. Обявяването на намерението за всенародно допитване предизвика остри реакции, както в Европейския съюз, така и в самата Гърция. Междувременно след гласуване на 5 ноември гръцкият премиер Георгиос Папандреу спечели вота на доверие и заяви, че ще подаде оставка, след като бъде сформирано ново правителство. Бъдещото правителство ще има за задача да приложи новия европейски спасителен план за Гърция преди предвижданите до края на февруари предсрочни парламентарни избори. За работата на новото правителство в Гърция, за грешките и пропуските, за излъганите представи в гръцкия въпрос и за българския поглед върху този проблем разговаряха икономистът Емил Хърсев и журналистът Иван Гарелов в предаването „Челюсти" по Дарик. Ето какво казаха те:

Журналистът Иван Гарелов обясни ясно, че българите са тези, които работят в Гърция, а не гърците тук и едва когато стане обратното, може да се каже, че сме ги настигнали. „Българските деца щели да събират помощи за гърците! Абе, Вие чувате ли се какво говорите? Българска учителка, пенсионерка, която получава 150 евро пенсия, се обажда на нейна колежка в Гърция, която получаваше 1500 евро, а сега получава 1200 евро пенсия, и я пита как ще преживеят този момент", допълни възмутено той.

За икономиста Емил Хърсев проблемът в Гърция е проблем на държавата и на управлението и уточни, че дефицитът е в държавния бюджет, докато огромна част от гръцките фирми продължават да работят. „След всички тези катаклизми, съкращения, безработица, гръцката икономика продължава да генерира на глава от населението в пъти по-голям брутен вътрешен продукт от този на България", каза още Хърсев.

Според Иван Гарелов това, което се случва на Гърция, е полезно за самите тях, за да могат да се осъзнаят, да стъпят на земята и да се мобилизират. „Нас ни притеснява това, че един грък хем стачкува, хем влиза да играе комар например. Имат пари - играят. Той не защото е обеднял до степен като нас да няма какво да яде и заради това стачкува, той просто е имал един висок доход и при посягането на част от дохода - той излиза и протестира", каза още той.

България не участва в системата и механизма за стабилизиране и спасяване на гръцката икономика, успокои Емил Хърсев и допълни, че тази отговорност е основно на държавите от еврозоната и най-вече Германия. Според него няма опасност за еврото, защото необходимият за стабилизиране на еврозоната финансов пакет е вече формиран, включително в размер, който би понесъл и евентуален фалит не само на Португалия и Испания, но и на Италия.

Цялото предаване „Челюсти":