Който наблюдава българските протести отвън, не бива да се заблуждава, че всичко се върти около свалянето на едно правителство. Става дума за много повече - за окончателното приключване на революцията от 1989-та.
След само година Европа ще отпразнува 25-тата годишнина от революцията през 1989-та. Предстои да се навърши четвърт век от падането на комунизма. През този четвърт век в Централна и Източна Европа израсна ново поколение, на което несвободата и плановата икономика са му познати само от разказите. Тъкмо това поколение обаче е дълбоко разочаровано от онова, което се случи след революцията. Нищо чудно тогава, че стотици хиляди хора от страни като Полша или Литва загърбват родината си и заминават на Запад. В това отношение България не прави изключение - и тя губи голяма част от своята младеж. Тъй като раждаемостта намалява, а смъртността се увеличава, броят на жителите ѝ междувременно се е сринал до ниво под 7 милиона. А само преди 20 години българските граждани наброяваха близо 10 милиона.
Бунтът на новия елит
Причините за това развитие са видими с просто око, коментира Клаус Брил на страниците на "Зюддойче Цайтунг". Месечна заплата от средно 200 евро няма как да стигне за живот. През изминалите 24 години всички български правителства се провалиха в опита си да създадат условия, които да помогнат на хората да преодолеят бедността. Обществото е докарано до дълбоко отчаяние, а в подобна атмосфера и едно повишаване на цените на тока е в състояние да предизвика масови протести и самозапалвания, каквито преживяхме през февруари.
От пет седмици насам текат нови демонстрации, но този път те се различават коренно от предишните протести. Хилядите мъже и жени, които излизат всеки ден по улиците на София, настояват за нещо, което е според тях фундаментът на всички желани подобрения: те искат истинска демокрация. Обединява ги убеждението, че е крайно време да се сложи край на всички онези порочни преплитания, които са основната причина за големите обществени злини.
Вярно е, че в София не протестира цялата нация; сред населението в провинцията правителството все още се радва на подкрепа, а в Пловдив или Варна протестите не са така масови, както в столицата. Но това е типично за всеки бунт. Начело на промените винаги застава един авангард - в случая с България това е новата градска средна класа, която се оформя тъкмо в тази битка. Става дума за по-образованите, за онези, които създават благата и културните ценности на нацията. Сред тях има много млади хора, които определено могат да бъдат смятани за бъдещия елит на нацията - елит, с който България може да се гордее.
Истинска или фалшива демокрация?
Външните наблюдатели не бива да оценяват ставащото по обичайната схема. Защото сред противниците на правителството на БСП има и много млади социалисти. Партийният лидер Станишев, който от години насам полага усилия за вътрешнопартийни реформи, е изложен на силен натиск - не само от страна на старите кадри, но и от страна на младите, които искат най-сетне "европейски условия" и в партийните среди.
И опозицията на бившия премиер Бойко Борисов не е пощадена от критики - най-вече поради факта, че Борисов допринася за решаването на проблемите също толкова малко, колкото и Станишев. При тази фундаментална криза на Борисов не му хрумна нищо друго, освен да бойкотира парламента. А това показва неговата суетна безотговорност. Затова Еврокомисията в Брюксел и другите правителства на държавите от ЕС не бива да гледат към София през партийни очила. В България, също както и в Унгария или Румъния, става дума за много повече - за това дали демокрацията да е истинска или фалшива. Казано накратко: става дума за окончателното приключване на революцията от 1989-та.
