Интервю на Христо Митов с помощник заместник генералния секретар на НАТО Мориц Йохимс.
Има ли България достатъчно добре изградени структури за противодействие и предотвратяване на щети от бедствия и аварии?
Да, по принцип в НАТО сме на мнение, че в България има достатъчно спешни отряди, макар че всяка страна-членка на Алианса е отговорна сама за организацията на първата помощ и на спасителните отряди. Предотвратяването на бедствия и аварии и изцяло държавна отговорност.
Да, но все пак какъв съвет бихте дали на България по отношение на справянето с бедствията и авариите?
Работата ни в НАТО като цяло, не само по отношение на България, е да сравняваме най-добрите практики на дискусия за Предотвратяването на щетите от бедствия и аварии заедно с други 26 страни-членки на НАТО. С помощта на общото обсъждане на практиките във всяка отделна страна, ние подобряваме представянето на всяка страна в областта на справянето с бедствията.
С какво България може да се включи в общи гражданско-военни структури на НАТО за действия в други части на света?
България вече си сътрудничи с НАТО. България активно участва в Комитета по предотвратяване на бедствията. Друг аспект са общите учения, при които пресъздаваме въображаема ситуация на бедствие, при което трябва да се справим с това бедствие.
Има ли резултати от тези учения?
Ние учим при всяко едно от тези упражнения. Природните бедствия не са идентични с авариите, затова е важно как реагираме при всяка една от ситуациите като например добри спешни екипи и добра подготовка за бърза реакция на местните власти. Ако говорим за различните видове бедствия и аварии като например авари в ядрени реактори, употреба на биологично и химическо оръжие или, не дай Боже, терористична атака, винаги трябва да имаме предвид, че НАТО не винаги е организацията, която трябва да отговори във всички тези ситуации. Ако е атомна авария, отговорникът е Международната Агенция за Атомна Енергия, ако е химическа авария, това е Агенцията за Забрана за използване на Химически оръжия в Хага.
Стана дума за наводнения - Как алиансът може да бъде полезен на страната ни при необходимост от помощ след природни бедствия по подобие на наводненията от миналата година?
На първо място това е отговорност на страната ви, но определено
в два аспекта и НАТО има важна роля в случая. В НАТО съществува много малка институция, наречена Евроатлантически Център за Координация на бедствията и Авариите. Когато се случи бедствие в някоя страна, например България, и тя помоли за помощ, ние веднага изпращаме съобщение, в което изискваме информация, кои държави могат до помогнат на България и по какъв начин. За да съм изключително точен, ще кажа, че си спомням, че вие не разполагахте с достатъчно чували с пясък и ни помолихте за помощ и ние осигурихме още чували с пясък. Вторият подобен пример може да се даде със земетресението в Пакистан миналата година, където нивото на разрушение беше такова, че дори международната спешна помощ от Червения кръст и Хуманитарната организация на ООН да не е достатъчно, тогава мчоже да бъде поискана помощ от военните. Подобен беше случаят и в България, когато Министерството на отбраната помогна при бедствието, защото разполагаше с хеликоптери и организирани групи от хора, които да помогнат. По същия начин ние помогнахме в Пакистан. Там пътищата бяха толкова разбити, че имаше спешна нужда от още хеликоптери, отколкото разполагаше Червения кръст. Също така помогнахме и с мобилни военни лазарети, защото имаше твърде много пострадали, които да се поемат от Червения кръст.
Говорихме за природни бедствия, нека поговорим и за другия тип заплахи – терористичните. Предполагам, че сте правили преценка на риска от терористичен акт в НАТО - до каква степен България е заплашена удари?
Да. Това, което мога да кажа е, че за България няма толкова голям риск от терористични заплахи като за другите страни-членки на Алианса, макар че никога не може да сме сигурни. Дори да разполагах с повече информация, не бих я споделил с вас по очевидни причини. Това, което правим да предотвратим терористични атаки, е да обучим по-добре спешните екипи и полицаите за подобни нежелани ситуации. По време на ученията се опитваме да ги обучаваме за реакции в екстремни ситуации. Последното подобно учение беше в Украйна, следващото е в Италия. Така че всеки, който иска да се обучава, е добре дошъл.
Как се задейства системата на НАТО за помощ на страна-членка, която е попаднала под ударите на терористи?
Мисля, че Евроатлантически Център за Координация на бедствията и Авариите, за който ви казах, може да помогне. Също така, можем да помолим и други страни.членки или партньори на алианса да помогнат. Сценарият на учението в Украйна беше химическа атака, помощта на НАТО при подобна ситуация бяха екипи от специалисти-химици от Франция и други страни. Но трябва да е ясно, че това ще е вторичната помощ, след докато страната сама е реагирала на първо място.
Не ми стана ясно – вие говорите за този Център, но той не е ли отговорен за природните бедствия?
Не. Въпросът ви е добър, защото първоначално Центърът беше основан за реакция при природни бедствия и аварии. Но преди години, когато бяха терористичните атаки, ние обсъдихме сериозно възможностите за терористични атаки, ние открихме, че последствията на терористичните атаки при, да речем, ядрена атака, последствията са същите, като при авария на ядрен реактор. Така че двата вида последствия въобще не се различават. Така че ние открихме, че този директно свързан към ООН център може да отговоря и за този тип последствия от терористични атаки.
Може ли създаването на Национална гвардия да помогне за по-ефикасна борба с последиците от природни бедствия?
Вие задавате конкретен въпрос за България. НАТО не казва на страните как да правят нещата и между другото някои страни не го правят по един и същи начин.
Да, знам, но ние винаги се нуждаем от съвет и мнение отвън, за да се справим с проблемите си.
Това, което забелязвам от моя скромен поглед над страната ви, е, че българските власти са се свързали с доста страни, за да видят какво могат да научат от тях. След това опитът се сравнява с нуждите в България и забелязвам, че България въобще не се е затворила в себе си, а напротив – създава контакти с други страни-членки на НАТО.
Последен въпрос – НАТО има ли намерение да се намеси в новия Близкоизточен конфликт?
Не, това въобще не е в плановете ни. За да се намесим в локален конфликт, единият вариант е да има резолюция на ООН, а другият – да има запитване за намеса от двете страни. Сега е ясно, че двете страни не са помолили НАТО и може би няма да помолят за намеса.
