За никого вече не е тайна, че България влиза като най-бедната държава в богатата и аристократична Европа. Такова сиромахомилство и такъв култ към бедността обаче, каквито показно изповядват българските държавници в имотните си декларации, едва ли някой в Брюксел и в България изобщо може да проумее.
Министри и депутати масово живеят на заем. В декларациите им фигурират предимно кредити и заеми, а колите им са или от времето на социализма, или пък, ако са лъскави, масово са на лизинг. 7 милиона лева дължат висшите ни държавници, 700 000 лева са кредитите само на министрите от кабинета.
След като доходите от картофопроизводство и закупените с тях имоти на убития контрабандист номер едно на Републиката Косьо Самоковеца са на път да се окажат достатъчни и законни, то по познатата схема повечето висши държавни чиновници масово декларират, че са земеделски производители. С изключение на земеделския лидер Яне Янев.
Селскостопанският труд обаче явно не е достатъчен за луксозния живот, който водят, защото държавниците са принудени от тежките обстоятелства да теглят по 2-3 кредита, които благосклонно са вписали в декларациите си.
И кметове, и магистрати също масово са безимотни и затънали в борчове. С тежките заеми обаче те още по-масово са се сдобили с евтини жилища, които за да са толкова евтини, вероятно са я срещу измислени компенсаторки, я държавни, я общински. И сигурно повечето са се писали социално слаби министри и депутати по подобие на несебърския кмет, за да се поберат в графата правоимащи.
Само че като си направиш простата сметка, че с 2-3 кредита за 80 000 лева примерно, на месец те би трябвало да плащат поне по 3000 лева вноски на банките, и да им остават поне още по 2000 лв. за издръжка. Съдейки по луксозните им дрехи и аксесоари, и те едва ли са им достатъчни. Само че срещу тези поне 5000 лева разходи на месец те имат официални заплати от 1200 лева. И тогава идва още по-простият въпрос: откъде и за какво получават толкова пари всъщност? И защо реалните им доходи не фигурират в тези декларации?
Ако ги е срам от произхода на парите им, то тогава проблемът не е етичен, а съвсем прокурорски. Защото в графите на повечето не фигурират дори богати съпруги. Иначе лизингите и кредитите отдавна са познати като най-използваните схеми за пране на пари. Не знам, да си помисля ли, че българските депутати перат пари, а прокуратурата нехае?
Пролетарият на държавата пък се казва Волен Сидеров, който, ако не е излъгал за доходите си, би трябвало да е живял с по 79,37 лева на месец. Някои откровено зачертаха всички графи и не вписаха нито дума в имотните си декларации. Други пък цинично написаха: няма промяна, и не отбелязаха дори официалните си заплати. Да не говорим, че в тези декларации няма графи за всички реални благинки на властта като командировчици по целия свят, конференциийки по екзотични африкански държави, семинари в луксозни четири- и петзвездни хотели с басейни, сауни, спа и какво ли още не, служебни коли и телефони и още неизброими екстри.
Ясно е, че държавниците открито се надсмиват над закона, който сами са писали, и то защото са си оставили отворена най-важната врата: няма механизъм да се провери какво наистина имат и дали са верни декларираните данни.
Дори председателят на Сметната палата едва ли ще се пребори с тях да му променят закона и да му дадат право да рови по банковите им сметки. Те за един депутатски имунитет се опъват вече 5 години, та за парите си ли? В същото това време с просто око се вижда, че те са осигурили родата си и децата си чак до девето коляно. И какво от това, че хората знаят поименно кой лъскав хотел и коя лъскава фирма на кого е, нали те не фигурират в имотната декларация. Ето на, да се чудиш: премиерът Сергей Станишев е декларирал 20 000 лева от заплати, което прави средно 1200 лева от депутатска и 2000 лева от премиерска, никакви влогове, никакви кредити, и дял в някакво неработещо ЕООД.
Откъде е тогава скъпият часовник “Картие” от розово злато с каишка от алигаторска кожа, от специалната серия и от последния каталог на цена 18 000 лева, който така и не е деклариран? И от така подадената декларация е твърде въпросително как би могъл да си го купи с официалните си доходи. А ако пък е подарък, то тогава подозрението за корупция или пък поети насреща ангажименти става още по-силно. Освен ако не допуснем, че премиерът на България ходи с часовник-менте.
