Бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет, 91-годишен, е ръководил между 1973 г. и 1990 г. един от най-репресивните военни режими в Латинска Америка.
Роден е на 25 ноември 1915 г. във Валпараисо, на 100 км западно от столицата Сантяго. Той е син на военен, потомък на френска фамилия, напуснала френския град Сен-Мало в началото на XVIII век.
Аугусто Пиночет Угарте не е завършил образованието си, тъй като е изгонен от училище за лоша дисциплина. На 15-годишна възраст кандидатства във Военното училище, но е приет едва при третия му опит през 1932 г.
През 1940 гoдина се жени за Лусия Ириарт, от която има три дъщери и двама сина.
Седем години по-късно капитан Пиночет вече управлява лагер, в който са затворени ръководители на забранената от президента Габриел Гонсалес Видела (1946-1952) Комунистическа партия.
След избирането на социалиста Салвадор Алиенде за президент на 4 септември 1970 г. Аугусто Пиночет е издигнат в чин генерал. Когато генерал Карлос Прат се оттегля от длъжността главнокомандващ въоръжените сили през август 1973 г., препоръчва за свой наследник генерал Пиночет, който по думите му "е дал много доказателства за своята лоялност".
Три седмици след това обаче, на 11 септември 1973 г., генерал Пиночет застава начело на държавен преврат, с който е свален от власт Алиенде, довел до неговото самоубийство.
Към края на режима на Пиночет, на референдум през 1988 г., над 53% от чилийските гласоподаватели се обявяват против оставането му на власт още десет години. През 1990 г. той е принуден да отстъпи властта на християндемократа Патрисио Айлуин.
Впоследствие, след като беше задържан в Лондон и поставен под домашен арест от октомври 1998 до март 2000 г., срещу него в Чили бяха повдигнати обвинения за избиване на политически противници, нарушаване на правата на човека и данъчни злоупотреби, но по нито едно от тях не е изправен пред съда. /БТА/
