Някои аристократични фамилии в Централна Европа все още се опитват да си върнат дворците и земите, национализирани от комунистическите режими след Втората световна война. Те водят трудна битка, но повечето от тях засега търпят болезнени неуспехи.
Въпреки някои победи като реституирането неотдавна на наследниците на Хабсбурзите на румънската крепост, позната като замъкът на Дракула, аристократите се препъват в проточващи се законови процедури, придобитото право на новите собственици и враждебността на общественото мнение.
В Полша 17 години след падането на комунизма, който разглеждаше аристокрацията като "класов враг", благородниците продължават да чакат закон за реституцията, за да предявят правата си върху владенията на предците си.Полша е единствената посткомунистическа страна, която няма законодателство, което да възстанови щетите от "грабежите на държавата над нейните граждани" казва Мирослав Шиповски, председател на асоциация на поземлените собственици.
Някои аристократи обаче не се предават. Херцог Алберт Четвертински, подкрепен от няколко десетки привърженици, манифестира в началото на юли пред Американското посолство във Варшава. На това място в сърцето на полската столица до 50-те години на миналия век се е намирал дворец - собственост на семейство Четвертински. Комунистическият режим обаче обвинил в шпионаж бащата на днешния херцог, Станислав, и конфискувал имота. Теренът заедно със сградите били продадени на Съединените щати, които разрушили строения през 19 в. дворец и издигнали модерна постройка.
Според Шиповски днес по-малко от 40 процента от поляците подкрепят реституцията, в сравнение с 60 до 75 на сто в началото на 90-те години. "Хората разсъждават така: Защо трябва да връщат имотите на онези, които живеят в палати, а аз да живея в апартамент от 30 квадрата", обяснява той пред Франс прес.
В Румъния 90 процента от внесените 128 хиляди молби за реституция до момента не са удовлетворени. Има обаче и щастливци. През май тази година, 58 години след конфискуването му от комунистите, прочутият замък в Бран, известен като крепостта на Дракула (по името на литературния герой - вампир), бе реституиран на собственика му Доминик фон Хабсбург, внук на кралица Мария Румънска.
В съседна България бившият цар Симеон Сакскобургготски, напуснал страната като дете през 1946 г., днес обитава двореца "Врана" в София. Той се завърна от изгнание преди пет години и между 2001 и 2005 г. оглавяваше българското правителство.
Бившият цар се възползва от решение на конституционния съд от 1998 г., което разреши реституцията на национализираните царски имоти.
Унгария бе първата посткомунистическа страна, която прие през 1991 г. закон за частично обезщетяване за отчуждена собственост. Държавната агенция, натоварена с тези случаи, получи тогава 817 811 молби за компенсации, като общата им стойност надхвърляше 58,5 млрд. форинта (207 млн. евро). През 1994 г. последва втора вълна за плащане на обезщетения.
В Чехия роденият в Аржентина потомък на благородническа фамилия Франтишек Олдржих Кински депозира близо 150 молби за възстановяване на различни видове семейна собственост.
Ищците в Чехия обаче се сблъскват с т.нар. декрети "Бенеш", по силата на които след разгрома на нацистите през Втората световна война над 2,5 милиона германци, живеещи в тогавашна Чехословакия, бяха експулсирани от страната, а много от разклоненията в генеалогичното дърво на чешката аристокрация са германски.
Подписаните през 1945-46 г. от тогавашния чехословашки президент Едвард Бенеш декрети, които лишиха судетските немци от чешко гражданство и от имуществото им, и до днес не са отменени./БТА/
