Космосът вече не е "последната граница", а 51-вият американски щат. Новата Национална космическа политика, която президентът Джордж Буш одобри, е комична проява на американските претенции, че имат право да контролират достъпа до останалата част от Слънчевата система.
Документът изтъква нашата все по-голяма зависимост от сателитите, военните заплахи срещу тях и начините те да бъдат защитени. Но Америка отхвърли желанието на 160 страни за разговори в ООН за забрана на надпреварата във въоръжаването в
Космоса - учудващо едностранен подход, който би трябвало да е станал по-малко привлекателен, имайки предвид американския опит в Ирак.
Концепцията на американското правителство за космическата програма, която е повече военна, отколкото научна, е компрометирана както от предпочитанията към пилотираните космически мисии, така и от умопомрачителните разходи.
Буш подписа документа на 31 август, а Белият дом разпространи текста този месец. Първото цялостно преразглеждане на космическата политика от десет години насам предизвика спорове както в страната, така и в чужбина. Прави впечатление, че в документа се заявява, че САЩ си запазват правото да откажат достъп до Космоса на всеки, който "има враждебни намерения срещу Америка", без да се сочат основания за тези претенции. В документа се отхвърля възможността за преговори за контрол над въоръжаването в космическото пространство, които биха ограничили бъдещи американски действия в Космоса.
Военните, търговските и личните комуникации все повече зависят от сателитите. Съединените щати се опасяват, че техните сателити са уязвими при атака.
В документа не се посочват потенциалните врагове на Америка, но Китай и Русия явно разполагат с такива възможности, дори Иран има свой сателит. В момента има около 40 страни със свое "присъствие" в Космоса.
Това концентриране върху отбраната води началото си от американската космическа стратегия, в която целите на президента Клинтън за проучване на Вселената обаче са заменени с тези на сигурността. Но като се отказа от плановете на Клинтън за безпилотни мисии в полза на пилотираните полети до Луната и до Марс, стратегията бе подложена на критики, че откритията ще са малко, а разходите - много.
Когато миналата година САЩ отхвърлиха желанието на други страни да се преговаря в ООН за забрана на оръжията в Космоса, те вероятно искаха да не ограничават собствените си възможности, макар да заявиха, че нямат намерение да разполагат оръжия в Космоса. Но по този начин може би пропуснаха възможността да си осигурят такава забрана, когато другите страни бяха готови да я подкрепят. Ако не друго, това щеше да бъде по-евтина възможност, отколкото евентуалното разполагане на собствени оръжия в Космоса. /БТА/
