Готови ли сте, уважаеми сънародници, да си плащате за демокрацията в България?
Питам ви дали сте склонни да плащате двойно на партиите – тези, за които гласувате и онези, за които никога не бихте пуснали бюлетина? Дали сте готови да подкрепите опита на партиите да измият лицето си, като дадете съгласието си те да получават по-висока субсидия от държавата за своята издръжка? Субсидия, която идва от вашите данъци и такси. Върху доходите, които вие рядко криете или поне далеч по-рядко от хората във властта.
В опита си да изпълнят критериите на Европа българските партии хукнаха да осветляват всичко – финансирането на политическите сили, имуществото и доходите на публичните фигури, като стигнаха най-после и до идеята, че е нужна проверка на всичко, което всяка година се декларира от политиците. Похвално ще кажа, макар и много закъсняло. Този опит обаче ми прилича на приказката за извадените очи в опит да бъдат изписани нечии вежди. Защото партиите ни предлагат сделка – ще декларират всичко, но за сметка на това, за да не крадат или иначе казано да не поддържат черни каси с неясни дарения, предлагат бюджета да им осигурява по-сериозна издръжка – например двойно по-висока от сегашната.
Лев и 60 за всеки получен глас на парламентарните избори получава от бюджета в момента всяка партия, която е взели над един процент на вота. Изчисленията сочат, че годишната субсидията за всички партии в Народното събрание излиза малко над 5 милиона лева. На пръв поглед ще кажете партиите са губещи, защото при съществуващата търговия с гласове на изборите, срещу която всички политици скачат, но никой още не е спрял, политическите сили плащат средно по 10 лева на глас, а си връщат от държавата само лев и 60. Цената за купен и после платен от бюджета глас очевидно е различна. Ясно е за всички обаче, че 10-те лева, с които си пазаруват подкрепа в дните преди избори идват не от бюджета, а от ревностно пазените партийни каси, които се пълнят от бизнесмени, симпатизиращи на лявото, дясното или центъра. Нещо, което трудно ще бъде пресечено дори и след като се приеме Закон за лобизма и се промени контрола върху партийното финансиране.
Можем да се сетим какво ще отговори на подобно предложение бай Пешо, който бистри политиката всяка вечер в кварталната кръчма и вече все по трудно понася партиите като цяло. Извън коментарите с преобладаващ популизъм обаче трябва да признаем, че в идеята има хляб за размисъл. Защото демокрацията и прозрачността имат своята цена и българите трябва да са наясно дали са готови да я плащат. Логично звучащата оферта на партиите „спираме с тъмното финансиране, но ни дайте повече средства” губи своите аргументи в момента, в който българинът се сети колко години по колко плаща за демокрацията у нас. И колко години колко партии си правеха с тази демокрация каквото си поискат. Как тогава да повярваме, че ако субсидираме двойно или дори тройно повече партиите, те ще спрат да бъдат зависими от бизнеса на принципа „той ни финансира, ние му помагаме”.
Двойно повече пари от бюджета за партиите може и да се намерят, въпреки че когато държавата спира безплатни лекарства за онкоболни жени е твърде нагло да се пренасочват повече пари за партийната демокрация. Принципът обаче в случая е важен и той е ясен – българите плащат и могат да плащат дори повече за т.нар. демокрация, но нито стотинка не биха дала за злоупотребата с нея. През последните 15 години политиците са виновни до доказване на противното за тази злоупотреба, в която са участвали активно или пасивно с мълчанието си! Сега те са на ход, за да ни убедят в обратното!
