Онзи ден, след като Лепа Брена си тръгна, а Шаде кацна в София, се пръкна решение номер 1400 с подател известната с брилянтните си организационни способности ЦИК. Писмото е подписано от Красимира Медарова, председател.
Писмото, като всеки епистоларен шедьовър, е вдъхновено от нещо (писмо, действие, полъх, въздушна целувка или допир в тъмното). "Другото" е констатация на Съвета за електронни медии (писмо с вх. номер 2374 от 27.10.2011г.) за излъчени в програмата на Дарик радио традиционни музикални класации.
Писмото на ЦИК до Дарик радио, маскирано като решение, вдъхновява за този отговор.
И така, уважаема госпожо ЦИК и уважаеми господине СЕМ, сълзи от умиление се стичат по бузите ми, докато чета вашето писмо, маскирано като решение. Тази депеша към Дарик радио, пристигна точно в уречения ден и час, естествено - благодарение на това, че журналистите на Дарик радио осторожно следят всички решения на ЦИК, ясно откроени на вашия сайт, единствено с пореден номер. Вашата депеша е тук, на сигурно място.
Позволявам си да отговоря.
На първо място, благодаря за тъй честото използване на думата "алюзия", любима на вас и на мен, на приятеля ни Волтер. Специалисти в определена научна област биха заявили, че писмото ви страда от плеоназъм (нали знаете - многословие, отрупване на израза с излишни думи и обрати), но успокоението е, че плеоназъм е лечимо заболяване. Плеоназъмът е точно като девствеността - лечим, но ако се открие навреме.
На второ място, прави впечатление, че в определени моменти сте повлияни от любимата ни анафора, особено в желанието си да увеличите изразителността посредством повторение на дума в началото на няколко последващи фрази. Така се получава с думата "алюзия", повторена четири пъти във вашето писмо, маскирано като решение.
Волтер като любител на алюзията, би поспорил дали търсите анафора или алитерация, защото всъщност честата употреба на думата "алюзия" би могла да се разглежда и като метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на вашата експресия, основан върху повтаряемостта. Но кой знае, впрочем?
На трето място, прави впечатление афинитета ви към използването на извънсюжетни компоненти в писмото. Да припомня - това са важни съставни части от литературно произведение, несвързани пряко с него, чиято задача е да създадат отдих и да забавят развитието. Вие правите това, аплодисменти. В писмото, маскирано като решение, където забранявате излъчването на музикални класации по Дарик радио, попадат доста извънсюжетни елементи.
Твърдите, че:
а) "собствеността на големите медии и липсата на прозрачност относно въпросната собственост намаляват възможността на плурализма."
б) "политическите и бизнес връзки на собственици или редактори допринасят за автоцензура и по-малко разследваща журналистика"
в) "изборният кодекс не предвижда неплатено ефирно време в обществените медии (каквото е „Дарик радио България")"
г) "повечето кандидати и представители на партии се оплакват от неравностойното поле за изява"
д) "собствениците на медиите (каквото е и „Дарик радио България") имат определени политически пристрастия и тенденциозно обсъждат различните кандидати според различни свои обвързаности (заради неяснотата на собствеността)"
е) "гласуващите за съответната мелодия или песен фактически заплащат услугата за изпращане на SMS за съответните „музикална класация"
Уви, какво да се прави, необходима е експликация (разясняване на неясен текст, пораждащ съмнение), иначе писмото ви, маскирано като решение, звучи някак минорно и рискува да остане просто тъжен спомен, без да попадне в световното литературно богатство. Елегия, един вид.
Едно. Така наречената във вашето писмо "обществена медия Дарик радио" е една от малкото в България с абсолютно ясна собственост. Точка.
Две. Бихте ли предоставили информация за "политическите и бизнес връзки на собственици" и как те допринасят за автоцензурата. Позволявам си да ви репликирам, защото аз - като работещ в Дарик радио - не знам нито какви са политическите пристрастия на собственика на радиото, нито за кого е гласувал, нито каквото и да било, описано в писмото ви. Точка.
Три. Радостно е, че съзирате в Дарик радио качества, достойни за "обществена медия" и в този смисъл - къде да пратим нашите банкови данни, за да бъде задвижена процедура по изплащане на съответната милионна държавна субсидия на Дарик радио. Повярвайте, няма нищо по-хубаво от това да отворим вратата на 1 януари и да се окажем с 48 милиона лева напред. За ваше сведение - Дарик радио не получава нито стотинка държавна субсидия, за разлика от "обществените медии." Точка.
Четири. Обвинението, че собственика на Дарик радио има "определени политически пристрастия и тенденциозно обсъжда различните кандидати" е твърде силно, за да бъде обсъждано тук, но повече информация по него е добре дошла. Знаете адреса ни. Нещо лично - тази гнусна констатация оставя лош вкус в устата. Точка.
Пет. Развеселява ни невярната констатация, че Дарик радио събира пари от SMS-услуга за съответните "музикални класации." Такова нещо не само че не съществува, но това е загадка, която и Агата Кристи няма как да разреши. Молим за вашето съдействие да получим полагащите ни се пари, постъпили от SMS-и. Точка.
До този момент вярвахме, че стотиците автобуси с нелегални гласоподаватели, хилядите евтини кебапчета и множеството разпръснати двайсетолевки създават "алюзия" за кого и как да се гласува на избори. Оказа се, че само музикалните произведения правили това. Чудно защо вие наричате музикалните песни "продукти". Продукт може да бъде едно кебапче, не една песен на Уили Нелсън.
Точка.
