За душата на хляба или как да "омесим" самите себе си вече и в София

За душата на хляба или как да омесим самите себе си вече и в София
За душата на хляба или как да омесим самите себе си вече и в София / netinfo

Първата „Хлебна къща" в София, която ще работи с незрящи хора и други уязвими групи, отваря врати в навечерието на Андреевден. В ефира на Дарик създателят на т.нар. Хлебно движение в България Надежда Савова-Григорова съобщи, че амбицията на екипа е фурната „НадЕжко" към хлебната къща да започне да функционира и като социално предприятие, което с приходите от омесения и изпечен хляб да започне да се самоиздържа, осигурявайки работа и възможност за интеграция на хора с увреждания и уязвими групи.

Къщата в София, която се открива в събота, е седмата поред в България от мрежата от „Хлебни къщи", които проектът има амбиция да отвори в страната. Стартът е сложен преди пет години в Габрово.

През 2012 г. антропологът Надежда Савова беше отличена като Пътешественик на годината в престижната класация на National Geographic в САЩ. Тя бе посочена сред стотици номинирани, за да напомни, че най-хубавите неща, които се случват са тези, които не са планирани. Българката е обиколила над 70 държави като докторант по Културна антропология в Принстънския университет и като пътешественик. Така основава Международният Съвет на Самодейните Средища - глобална мрежа, която към момента свързва 56 страни с подобни на читалищата национални мрежи от социално-културни центрове за местно развитие.

Да върнем лентата назад - откъде тръгна вашият път към хляба, вашата закваска за тази идея?

Обичам да казвам, че идеята дори не е моя, а по-скоро Божия, защото се роди реално във Витлеем, когато разбрах, че Витлеем означава „дом на хляба" или „хлебна къща. Бях много вдъхновена от името, защото създава наистина едно усещане за мир, спокойствие, дом и уют, а същевременно този град в момента е символ на конфликт, човешка трагедия и омраза. А е толкова тъжно, защото това са хора, които съвсем спокойно могат да живеят човечно един с друг. И си казах - същото е и в България, макар да нямаме гражданска война, имаме постоянни конфликти между самите себе си, песимизъм и лоши чувства - защо да не се събираме заедно просто, за да правим нещо приятно, което ни изпълва с радост и любов?!? И веднага ми изникна пред очите месенето на хляб.

След това просто експериментирах в къщата на моята прабаба в Габрово. Събирахме се различни хора, доброволно и неформално, започнахме да каним хора от институции, които знаехме, че иначе никога няма да дойдат при нас - деца, лишени от родителски грижи, старческия дом, центрове за хора с увреждания. Те са някак затворени зад своите стени. Започнаха да идват и да се смесват с нас, хора със Синдром на Даун, деца с аутизъм, с които виждаш, че можеш да общуваш с търпение и любов.

Стана толкова хубаво, че вдъхнови и други градове и вече наистина го наричаме Мрежа „Хлебни къщи". Станахме неправителствена организация в един момент и вече има седем Хлебни къщи в България с тази, която ще открием в София в събота.

Стартирате преди пет години в Габрово и вече има цели седем Хлебни къщи?

Да, защото имахме подкрепа от местни групи и от общини. Примерно общините в Търново и Пловдив ни дадоха да използваме техни сгради и то на много хубави места. Едната е на Самоводската чаршия в Търново, другата е в Стария град на Пловдив - тя пък ще бъде открита около 19-20 декември. Благодарим просто за хорската подкрепа! Винаги ми се обаждаха хора и казваха, че искат да имат Хлебна къща в техния град. От тази малка иницативна група се стигаше до една критична маса хора и институции, които казваха нека да се обединим и да го създадем.

Обикновено стартират като един вид читалище нека така да го дефинирам. Габровската „Хлебна къща" е официално читалище, другите са социално-културен център. И в някакъв момент мечтата е да станат всичките самоиздържащи се фурни, за да не разчитат само на проектно финансиране.

В момента разчитате основно на това?

Да, на проекти или на доброволци. Което не ти дава голяма устойчивост и сигурност. Не можеш да имаш постоянно събития или сесии по хлебна терапия за хората с увреждания, както го правим вече официално в Габрово.

Вие сте антрополог - терапия ли е месенето на хляб, създаването му?

Да и знаете ли кое е много терапевтично - не само докосването на тестото като тактилно изживяване, защото то е меко, топло, приятно, яде се. Т.е. има вече елемент, при който ти винаги знаеш какъв ще бъде плодът на твоите усилия и че ще можеш да го споделиш. Чувството на задоволство е особено важно за хората с увреждания, че нещо те сами са създали и другият го е оценил. Те са най-често пасивни получатели, а това ги кара да се чувстват зле.

Освен това много терапевтични са историите - при мириса на хляб хората веднага си спомнят за някой много мил детски спомен, момент, в който баба им или майка им са месили хляб. Понякога единственият хубав спомен в живота им - това съм го изживявала в Америка с ветеранки от войната в Афганистан. Те бяха с много сериозни травми, но се разплакваха, казвайки, че хлябът наистина ги кара да си мечтаят и да си спомнят за единствените хубави мигове в живота им.

За човека често говорят като за хляба, че е важна маята му, закваската - при хляба е важен този майсторлък, който освен нужните съставки замесва и душата.

Наистина закваската се получава в семейството. Много бих се радвала, ако в България все повече се говори за това колко е важно и ценно да се раждат деца. Без да се оплакваме постоянно, че нямаме пари да ги гледаме, защото аз съм обикаляла по цял свят и съм живяла най-вече с бедни групи от хора като антрополог. Те винаги имат много деца. Как ги гледат?!? Гледат ги наистина с много любов и малко храна. Но не с очакване, че материалното е това, което е нужно на човека, за да стане човек. Нужно му е духовното, нужни са му ценностите. Хранили сме се по веднъж на ден в Етиопия и нямаше никакъв проблем. В крайна сметка хората живееха, оцеляваха и бяха щастливи.

Смятам, че в България имаме огромен проблем в начина на мислене и с това, че постоянно очакваме, че всичко трябва да ни е наред материално и чак тогава да наредим другото - духовното. А всъщност най-важното е любовта, децата, семейството.

На децата как влияе месенето на хляб?

О, прекрасно! За децата вече съм убедена, че задължително трябва да израстват с месене на хляб в къщи. Оказва се, че много рядко те имат такова изживяване. За тях това е първо като една игра, сродна на пластелина, но същевременно е нещо, което им дава тази радост, подобно на хората с увреждания, че те са създали нещо, че те са нахранили другия, че не ги храни пасивно техният родител. Когато от малко се „заквасят" с това чувство и с това желание, те винаги в бъдеще биха се научили да споделят. Това е много ценен урок - да създадеш нещо с любов и да го споделиш с другия.

Амбицията е в софийската Хлебна къща и във фурната да работят незрящи?

Да, като в началото начинът, по който мислим да ги въведем като вид работа, ще бъдат вечерни занимания на тъмно, в които те ще бъдат фасилитаторите. Партнираме си с една немска организация „Диалог в тъмното", те създават тиймбилдинг преживявания изцяло в тъмна среда. Когато изключиш сетивото на очите по съвсем друг начин възприемаш другия до теб, без да го съдиш как изглежда или как е облечен.

Т.е. ще събирате зрящи и незрящи?

Точно така и искаме да им създадем едно изживяване от няколко часа вечер в изцяло затъмнена среда, в която да забравим за очите, които съдят, които критикуват, които са алчни и да се отворим към другия по съвсем друг начин. В нашия случай ще създадем един иновативен метод за месене на хляб на тъмно, като вечерите ще се наричат „Хляб и вино".

Ще месим с много метафори. Процесът на месенето на хляб ще бъде начин да отвори мисленето на хората за това как им напомня за техния собствен живот, как биха искали да се „омесят" от брашното до тестото. Всеки всъщност ще меси сам себе си с това по какъв начин си пожелава да се промени той, домът му, работата му, обществото. Много дълбоки и интересни осъзнавания се раждат от тези неща. Това ще бъдат събития със заплащане и всичко, което се заплаща ще бъде хонорарите на незрящите хора. Ще бъде наистина едно уникално нещо за България.

Амбицията е къщата в София да се превърне и в социално предприятие - оптимист ли сте, че скоро обществото и бизнесът в България ще се отворят към подобни идеи и ще ги подкрепят по-активно?

Имам надеждата и оптимизма. Има малко добри примери в България. Обикновено показват нас - Мрежата „Хлебни къщи", като един пример, защото Габровската „Хлебна къща" там има вече две, едното е читалище, а другото е фурна. И в тази фурна работят трима младежи от ромски произход, излезли от Дома за деца без родителска грижа. Те станаха вече наистина професионални хлебари, месят, продават хляб, а същевременно участват в безплатните общностни и терапевтични месения, които организираме, така че развиха и социални умения.

Опитваме да покажем един хубав модел на нещо, което смесва бизнес и неправителствена организация, чиято мисия е да се самоиздържа, но основно да го прави за благото на хората. Не гонене на печалба както е в един стандартен бизнес, който не би си отделил да работи с уязвими групи. Затова софийската "Хлебна къща" ще функционира и като фурна и се надяваме в един момент тя достатъчно добре да може да продава своите хлябове, за да може да наеме на работа и хора от уязвима група.

Къщата е в самия парк „Гео Милев" на ул. „Бетовен", много близо до църквата. За откриването в следобедните часове планираме „Театър на трохите", в който всички деца и възрастни ще могат да замесят кукли от тесто и да се импровизира един интересен и вкусен театър.

Част от замесеното ще давате вероятно на нуждаещи се?

Смятаме да заделяме по 70 хляба на седмица, които да даряваме на старчески домове, защото те са страшно полезни за възрастни хора с диабет и хора с увреждания. Квасеният хляб е уникално полезен, така че това ще бъде и едната от другите ни социални дейности.