Валери Димитров: Често огромни пари се харчат без смислен, дори никакъв резултат

Председателят на Сметната палата Валери Димитров в „Седмицата” на Дарик:

Да използваме онзи момент от професионалната ви биография, вие бяхте председател на Комисията по икономическа политика в 39-ото Народно събрание, 2001 г., по времето на царя.

Да.

От тази гледна точка, знам, че сте много деликатен, но какво мислите за дебата за актуализацията на бюджета - за или против, който водиха и тук депутатите?

Не, не бих искал да влизам в този дебат просто защото, доколкото знам, нали този дебат се развива сега. Такава актуализация поне аз не си спомням да е имало тогава по наше време.

При вас нямаше, да.

Да, нямаше такава актуализация. Сега, какви са точно данните - поне когато се оповестиха данните за изпълнението на бюджета - там дори мисля, че бюджетът в момента е с малък излишък, така поне бяха данните изнесени от… и включително и данните, за които тогавашният служебен министър Калин Христов, така, оповестяваше. Така че мисля, че това е въпрос на преценка и е въпрос, разбира се, на структуриране на разходите на държавата.

Всъщност една възможност за алтернатива, която се обсъжда, е по-доброто управление на парите на държавата, включително със спестените. От одитите, които правите, вие виждате ли възможност България да спести милиард, който не достига? Може ли да се направи такова обобщение каква част от парите се управляват лошо в България?

Винаги има риск публичните пари да се управляват лошо и, разбира се, проблемът при управлението на публични пари е, че те имат къс хоризонт и обикновено, знаете, в края на годината има, тогава са големите разходи, защото институциите упражняват бюджетите си, просто казано, искат да изхарчат това, което имат на разположение, за да така или иначе да постигнат определени резултати. Но общо взето публичните институции, именно тъй като имат годишни бюджети, при тях спестяването и доброто инвестиране е под въпрос, нали. Но това е характерно навсякъде за бюджетите, за публичните пари. Сега разумното управление на публичните пари означава наистина да се харчи по-малко, и то на принципа пари срещу резултат. С определени държавни разходи трябва да се постигат резултати, и ето тук е въпросът какви резултати се постигат, за какво се харчат парите. Значи, ние винаги сме настоявали - и мисля, че направихме дори един одит на бюджетния процес, одит на изпълнението, - за ефективност и ефикасност при управлението на публичните пари и въобще на бюджета като цяло. Проблемът е, че в България все още не е въведено радикално, бих казал, ефективно програмното бюджетиране, тоест, просто казано, пари срещу резултат. Харчиш определени публични средства, за да постигнеш определен резултат. Много често огромни пари се харчат без смислен резултат, дори понякога няма никакъв резултат, и ние непрекъснато го констатираме. Значи, парите могат да се харчат и законосъобразно, но срещу тях няма никакъв видим резултат, така да се каже, обществено полезен резултат.

Владислав Горанов възрази на взимането на заем с аргумента, че не е нужно да се вземат пари, за да се върнат всички дългове на общините, които били 170 млн. лева, защото това всъщност ги развращава те да си харчат ей така.

Не, не искам да коментирам, не искам да правя, така, коментари, които граничат вече с политическото за бюджетния процес. Аз говоря по принцип, че на нас е важно, за Сметната палата винаги е било важно това - значи, парите не само да се харчат законосъобразно, но да се харчат ефективно и ефикасно, т.е. повече или по-малко ограниченият публичен ресурс, ограничените публични пари трябва да се харчат по такъв начин, че да се постигат видими за обществото резултати. Примерно да кажем, ето…

И в кои сфери са най-зле нещата?

Не, не мога да кажа в кои сфери са най-зле нещата. Има сфери, в които са по-добре и в които са по-зле.

Добре. Примерно да кажем, какво щяхте да…

Но само да ви кажа, аз например тука мисля, че веднъж го беше артикулирал ясно господин Данев от Българската стопанска камара. Той каза нещо много разумно, че в края на краищата, когато за определен период едно правителство и едно парламентарно мнозинство управляват определен публичен ресурс, да кажем с оглед ритъма на политическия процес за четири години, може да се постави въпросът за постигането на определени национални индикатори, които да показват определен икономически и социален прогрес.

Как?

Ето например здравеопазването. Стъпваш, така, в определен мандат и поемаш ангажимента да намалиш детската смъртност, да кажем, до определен размер или да увеличиш други общопризнати, така да се каже, национални индикатори, по които се мери, така да се каже, прогресът на обществото. Или брутният вътрешен продукт, или брутният вътрешен продукт на глава от населението например - също така един значим индикатор. Тоест въпросът е ограниченият публичен ресурс да се изразходва по такъв начин, че да има ясни, значими, обществено признати резултати. И има индикатори, има глобални, национални индикатори, институционални индикатори за оценка, за количествено измерване на, така да се каже, на прогреса. Тоест на принципа на инвестирането - влагаш публични пари и постигаш някакъв резултат. Това изобщо убягва от, за съжаление и от общественото мнение.

Вие в Сметната палата нямате такава система да следите такъв тип индикатори? Например когато проверявате здравеопазването, да заложите 5-6 - смъртност, раждаемост, детска смъртност…

Не, не, господин Вълчев, не, не, значи ние…

… и да сравнявате.

… национални индикатори, първо трябва да има призната система от национални индикатори, които да измерват икономическия и социалния, така да се каже, напредък на една страна. Такава система няма, дори не е започнал дебатът за нейното създаване и формиране, но когато ние влизаме в определени институции или проверяваме ефективността на определени програми, ние работим с такива индикатори и ние, при нас има, така, това е така нареченият одит на изпълнението, при който трябва да се види наистина срещу управлението и харченето на определени публични ресурси какви резултати се постигат. Ние го правим на институционално равнище или на равнище програми, така да се каже, определени програми, нали, свързани с управлението на европейските пари, правителствени програми, на общинско ниво. Тоест ние се опитваме това да го правим. За съжаление все още чуваемостта на тази тема е твърде малка. Обществото по-скоро се интересува от…

Може ли да дадете примери, за да ви разберат например в кои сфери какъв такъв тип индикатор, макар и непризнат национално, сте измерили нещо и установили нещо?

Не, имаме, имаме така някои добри, бих казал, одитни, така, задачи, които сме отчели, че в някои институции управляват ефективно своя публичен ресурс. За съжаление обаче, нека да го кажа, в повечето случаи просто на това изобщо не се обръща внимание. Тоест стремежът е парите да се изхарчат законосъобразно, за да няма наказания, за да няма прокурорски проверки, за да няма осъдителни присъди, за да няма глоби по Закона за обществените поръчки, а какъв е резултатът, обикновено никой не се интересува.

Знаете ли, ако това, за което говорите, се приложи наистина, аз например следя индикатори, които обявява… ЦРУ има един много хубав сайт, в който сравнява всички държави по света. ООН има такива индикатори, например за човешките…

Да, има.

Всъщност българите ще се окаже, че нямат основание да бъдат недоволни от себе си. Последните 20 години са години на непрекъснат видим просперитет във всички тези индикатори.

Разбира се, не, да вземем дори най…

А българите твърдят, че са зле.

Не, не. Значи, най-синтетичният индикатор, примерно индикатор за икономическо развитие, брутният вътрешен продукт на глава от населението, се е увеличил много. Както и самите… вижте растежа на бюджетите.

В класацията на всички държави по света България върви напред с брутен вътрешен продукт…

Аз затова говоря, че…

… и само в този случай започваш да се сравняваш с европейските други държави, но ти преди изобщо не е можело да се сравняваш с тях.

Значи, България тръгва от много ниска изходна точка. Аз, доколкото си спомням, брутният вътрешен продукт на България, сравнен със средния в страните от Европейския съюз на глава от населението беше 28%, доколкото си спомням. В момента е някъде към, между 45 и 46. Т.е. има едно явно наваксване и това беше благодарение на, след въвеждането на валутния борд, така, през 1997 г. 15 години почти на непрекъснат икономически растеж - брутният вътрешен продукт се увеличи много. Субективното усещане е едно, но фактите говорят друго.

За 15 години българите са два пъти по-добре.

За 15… Да, българите са забогатели. Това ясно и категорично трябва да се каже. Друг е въпросът за равномерността на потреблението, защото хората ги интересува личното им потребление, нали. Но фактите говорят ясно и категорично - България е забогатяла от 1997 г. много повече. Тя е много по-богата в сравнение с това, което е била през 1997-а.

Всъщност вашата работа буди интерес не с това, за което сега говорихте, да се оцени в дългосрочен план, да оцениш цяло едно правителство с обективни показатели, а с новите задачи и проверки, които ви се възлагат при смените на властите, и то те са обикновено на парче. Тази седмица парламентът ви възлага да направите, бюджетната комисия, да направите одит на Министерството на вътрешните работи от 2010 до края на май 2013 г. Вие, четох да казвате, че е добре да се направи, защото не бил правен от тогава, от 2009-а.

Ами, да, защото този вид одит, който правим, това е така нареченият одит за съответствието или одит, най-просто казано, за спазване на правилата, одит за законността при управлението с публични активи, при управлението и разпореждането с публични активи и публични пари. Значи, в рамките на този одит се проверяват и се оценяват най-вече три области - бюджетният процес, обществените поръчки, управлението и разпореждането с, така, с имуществото. Това са типични области, които ние проверяваме. Този вид одит се прави с периодичност от 3 до 5 години за една институция, не всяка година. Всяка година се прави за всяка от тези институции - централните институции, министерствата например като първостепенни разпоредители с бюджетни средства - се прави така наречения финансов одит, при който се проверява верността и пълнотата на годишния финансов отчет. Това са счетоводни правила. Но подобни одити с, така, проверка, с проверяването на тези области се правят между 3 и 5 години, и е напълно нормално с приключването на един политически цикъл да се провери една институция. Ние сме правили по…

Да де, ама защо само МВР?

Не само МВР. Аз мога да ви кажа, тази година, само да ви кажа, че тази година ние сме предвидили голям брой одити на голям брой централни институции. Например подобен одит се прави на Народното събрание, на администрацията на Народното събрание, на Министерския съвет се прави такъв одит, на няколко министерства, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие, Министерството на културата. Тоест някъде към девет министерства и централни институции на изпълнителната власт се проверяват сега през тази година.

И така ще оцените периода на предишните…

Разбира се, разбира се.

Трябва ли да се мисли за принцип и в тази работа? Ако ще търси България оценка по национални индикатори за едно предходно управление, да се каже, че с всяка смяна на правителство ще се прави такава оценка от Сметната палата, каквато вие сега ще направите примерно на 9 от 14-15 министерства?

Да, но при тези одити, г-н Вълчев, не се оценява ефективността и ефикасността. Това са одити за спазване на правилата, за спазване на закона.

Това, срещу което говорихте, че не е добра практика, че всъщност всеки гледа да не го дадат на прокурор, пък дали тези пари имало смисъл да ги похарчим.

Да. Значи, ние правим, така наречения, традиционен за всички сметни палати, одит на съответствието, при който се проверява спазването на правилата, на законодателството, на договорите. Така. Другият вид одит вече е през друг зрител, от друга гледна точка, през друг вид зрителен ъгъл - за ефективност, ефикасност и икономичност при управлението на публичните пари и на публичните ресурси. Там вече се поставя фундаменталният въпрос като харчиш тези пари, какво постигаш? Тук не се…

Но такива одити вие не правите.

Не, правим и такива одити.

Но този на МВР няма да е такъв…

Този на МВР не е такъв, този е за законосъобразност.

Е, тази година такъв одит фундаментален за какво ще направите, за коя сфера, където ще оценявате ефективността вече, ефикасността?

Значи, такъв одит… Ето сега такъв одит ще направим, такива одити по принцип правим на оперативните програми, които са в съответните министерства, свързани с европейските пари. Много често правим такива одити. Почти всички оперативни програми са обект на такива одити, неизпълними.

И какъв е общият извод, защото той очевидно ще бъде повторен и от Брюксел, как България от гледна точка на ефикасност използва европейските пари?

Има съществено подобрение в сравнение с предишните периоди. България по-добре управлява парите, които сега получава. В края на този програмен период се забелязва, нали, за седем години, в сравнение с 2007 г., 2008 г., се наблюдава очевидно подобрение благодарение на това, че най-вече професионалният капацитет, административният капацитет на хората, опитът, управленският опит се е повишил много и просто има кръг от професионалисти, които добре си вършат работата и резултатите са видими. Това е така. Просто се натрупва опит, практика, умения, това е нормално. Но мисълта ми е, че тези одити, за които аз споменах, те са, бих казал, най-вече за спазване на закона. Например ще проверим ефективността на инспектората към Висшия съдебен съвет. Това вече е типичен одит на изпълнението. Ефективен ли е той при контролната си дейност именно като инспекторат.

Четох, че за тази година има планиран одит, който, така - хубаво беше преведено във вестникарски заглавия: На проверка дали инженери карат таксита - тоест смисълът на висшето образование в България. Да видите като, да, България пари за изучаване на студентите, после тези студенти вършат ли работа, за която са учили.

Не, това е за, това е одит за, така да се каже, за именно за това как се управлява този огромен публичен ресурс, свързан с хората с висше образование, които след това излизат на пазара на труда и как те се реализират.

Имате ли вече някакви резултати, доколкото през януари още излезе, че правите този одит?

Да, да, предстои да ги оповестим. Във всеки случай мисля, че картината не е много добра. Тоест няма ясно следвана стратегия, програма и измерители за постигане на резултати когато става дума да се реализират на пазара на труда специалистите с висше образование. За съжаление е така.

Искате да кажете, че България обучава, харчейки много пари, едни хора, които после не използва за това, за което ги е учила.

Ами, да, така се оказва.

В процентното съотношение или в пропорции каква част например от българите работят това дето са учили?

Не, не мога да кажа…

А ще го кажете ли след одита?

Надявам се сега като приключат окончателно, тогава сигурно ще имаме, така, мисля, че не би следвало да говоря за неприключили одитни задачи. Но мисълта ми е, че картината не е много добра и това е благодарение на факта, че в България няма усещането, че когато се изразходват пари, трябва да се постига с тях резултат. Ето, вземете който и да е министър или ръководител, на която и да е публична институция, когато се постави въпросът - какво постигаш в рамките на една година с тези пари, които са ти, нали, са предоставени по бюджета, едва ли ще получите много, такъв, ясен отговор. Защото в края на краищата тогава човек се замисля в края на краищата какво се постига, като се изразходва бюджетът.

„Авиоотряд 28” одитиран ли е?

Не. Одитиран е в предишни периоди, още когато беше към Министерството на транспорта.

А тогава хващахте ли този проблем, за който сега говорят от временната комисия на парламента…

Не, доколкото, не, доколкото си спомням…

Те щели и вас да ви питат всъщност за информация.

Да. Значи, доколкото си спомням, тогава имаше проблем с обществените поръчки там, в „Авиоотряд 28”, но той тогава беше към Министерството на транспорта. Сега, предстои вече евентуално този отряд да бъде проверен за това, което, нали, там има една парламентарна анкетна комисия, която поставя този въпрос. Но повече от това не мога да кажа, просто защото той не е проверяван.

Ще правите извънреден одит и там заради комисията?

Те, не, те са ни поставили определени въпроси, на които искат някакъв отговор.

За да дадете отговор, ще трябва да ги проверите, отряда.

Да, така е.

Имуществото на публични лица, миналата седмица ги обявихте. Миналата година казвате, че 150-200 от елита не обявяват всяка година имуществото си. Тази година по-малко ли е… Те би трябвало сега да са станали много повече заради промените…

Ами, близо 2000 повече са в сравнение с този… Обичайно задължените лица са над 6500 човека. Сега се увеличиха с… около 2000 се добавиха, като част от тези групи лица, които са задължени да подават такива декларации, са изключително проблематични. Само един пример да дам. Членове на ръководни и контролни органи на политически партии, независимо дали те са субсидирани от бюджета или ползват държавни или общински помещения, т.е. партии, които нямат досег…

… доста ръководства се проверяват. Някои от тях са огромни състави.

Да. Те са, всъщност това са партии, които нямат досег с публични пари, публични ресурси. Те нямат такъв досег, но те са задължени по силата на закона, и ето тук се оказва, че изпълнението на закона създава огромни проблеми. Възрастни хора, които някога са създавали партии, били са учредители, участват в техни ръководни и контролни органи, но това са, така да ги наречем, партии забравени от бога и от дявола, те са отдавна… просто не са никакви реални участници в политическия процес, но те фигурират просто в регистъра на политическите партии и техните ръководители и контрольори трябва да подават декларации. И в края на краищата се оказва, че огромен брой хора не са подали такива декларации просто защото не знаят.

Сега ще ги глобявате ли?

Задължени сме по закона да ги глобим.

И трябва да уведомите и НАП да ги проверява.

Да, аз лично, ние сложихме едно съобщение на нашата интернет страница, приканихме тези хора, макар и със закъснение, да подадат такива декларации, защото смисълът на закона е наистина целта на закона се изпълнява, когато се подадат такива декларации и се оповестят данни за личното имущество. За нас е достатъчно тези декларации да бъдат подадени. В момента сме в такава кампания, така караме хората да подадат декларации, макар и със закъснение. Тази, наистина това е бих казал истинска драма, ние приличаме на телефонна централа, непрекъснато ни се обаждат, оплакват се. Това са хора, които не само че не знаят, че трябва да попълват декларации. Много от тях и не могат да си подадат декларациите особено в електронна форма.

А някои откровено отказаха, като голяма част от работодателските организации…

Те отказаха. Това е вече друга категория. Работодателските организации отказаха, тези… членовете на синдикални организации не отказаха, но работодателските организации, членовете, отказаха категорично, на ръководствата, тъй като казаха, че това не засяга, така да се каже, публичната сфера, публичните пари и те няма да си дадат.

То това е вярно.

Това е вярно, да.

И всъщност управляващите сега казват, че ще отменят това решение на предишните.

Да. Аз мисля, че е разумно тези части от закона, отнасящи се до такива категории лица, да бъдат отменени, защото…

Въпросът е какво ще стане с този междинен период. Тези хора сега ще бъдат всичките наказани.

Да, трябва да ги глобим.

Няма, няма начин.

Трябва да изпълним закона. Сега, знаете, вие сте юрист, лош закон, но закон, който трябва да се изпълни. Най-хубавото нещо е все пак те да подадат декларации и тогава няма да ги наказваме…

Вярно ли е това, което пише вестник „Сега”, че министрите от кабинета на Борисов масово не обявили доходите си за 2012 г. и те също трябвало да бъдат глобявани? Това е под глава… миналата събота на вестник „Сега”.

Не, това не е вярно, защото те подават, всички подадоха заключителни декларации. Те подадоха заключителни декларации, а част от тях сега са депутати и подадоха и встъпителни декларации, т.е. когато ти изтича мандатът…

То и това изглежда малко глупаво - да трябва да подаваш по три декларации наведнъж. Нали, понеже приключваш мандат…

Не, вижте, когато ти приключи мандатът, подаваш финална декларация.

Да. След това веднага те преизбират…

След това влизаш в парламент…

… и пак подаваш.

Ставаш депутат например, бил си министър, и сега пак подаваш встъпителна декларация. Междувременно няма нужда от годишна декларации, така че…

Аха, няма.

Няма нужда в този случай от годишна декларация.

Най-сетне партийните одити. Готови ли сте с последните избори?

Сега започваме. 33-ма участници в изборите, партии…

Как 33-ма… 65 коалиции.

С коалициите аз говоря, нали, подадоха, дадоха си отчетите. В смисъл аз говоря, нали, всички парламентарно представени партии са си подали отчетите.

Да, значи явно…

Да.

Т.е. излиза, че половината от участниците са подали, защото общият брой тази година беше 64, над 60 бяха.

Не, мисълта ми е, че ние сега… но всички парламентарно представени партии и участници в коалиции са си подали годишните… са си подали отчетите по изборния кодекс за разходите, свързани с предизборната кампания. Тези отчети са публикувани на нашата интернет страница и сега предстои одити да се правят.

Вие виждате ли смисъл в тази формална проверка? Вие всъщност засичате… събирате броя фактури и установявате дали не се надвишават таваните, предвидени от закона за разходи за една кампания.

Да, да, дали са спазени…

Събирате това какви дарения са правени, да…

Дали са спазени ограниченията, забраните, нали, в изборния кодекс. Това проверяваме. И разбира се, дали отчетът дава пълна и честна, така, и вярна картина на разходите на партиите по кампанията. Има смисъл, защото все пак това дисциплинира участниците в изборите. Те водят една вече доста добра отчетност. Значи, от въвеждането на… влизането в действие на Закона за политическите партии, а след това и на изборния кодекс, нека да го кажа, може да прозвучи може би малко, така, неприемливо за много хора, но истината е, че всички парламентарно представени партии, всички сериозни участници в изборния процес, това означава и партии извън парламента, от 2006 г. досега напредъкът е видим. Имат много по-добро счетоводство, много по-добра отчетност. Просто наистина нещата са се подобрили радикално.

Защо казвате неприемливо? Защото българите обичат новината да бъде, че всичко е по-зле…

Да, че всичко е отрицателно, но не е така. 2006 и 2007 г., когато започна да се прилага Законът за политическите партии и ние започнахме да контролираме имуществото и финансите на партиите, и тяхното счетоводство, нещата бяха катастрофални. Сега са корено различни.

Имате ли позиция по спора за субсидията на партиите - да отпадне ли само за извънпарламентарните, каквито дебати…

Е, това разбира се, е политически въпрос, но, разбира се, сега дали партиите да имат субсидии и в какъв размер да бъде тя. Аз присъствах, г-жа Манолова ме покани там, на тези срещи с представителите на различни неправителствени организации, с гражданския сектор, които критикуват много определени разпоредби на Закона за политическите партии и разпоредби на Закона за изборния кодекс, и смятат, че субсидия не трябва да има или пък тя трябва да бъде много минимална. Въпрос на плюсове и минуси. Естествено логиката е увеличаването на субсидията предпазва партиите от зависимости към, така да се каже, към корпоративни специални интереси, които чрез политиката ще се опитват да правят свой бизнес. Така че партиите трябва да бъдат достатъчно добре финансирани и да бъдат независими от корпоративни и други специални интереси, но въпросът е колко, разбира се. Проявиха се такива интересни изказвания, си спомням на едно от обсъжданията, че партиите би трябвало да бъдат поставени при режима на бюджетните организации едва ли не, т.е. да връщат неизхарчените, свързани с политически цели разходи, да ги връщат в бюджета.

Да не могат да си ги държат на влог.

Да не могат да ги държат на влог, да няма лихви, да не могат да се централизират в бюджета. Имаше такива изказвания, в която явно проличава стремежът да се приближи режимът на партийните пари да се приближи до режима на бюджетните пари, където контролът е много по-строг.

Е, вие това подкрепяте ли го?

Не, вижте това е въпрос на дебат. Това е въпрос на дебат, защото в момента, и това ние сме го изтъквали многократно по повод дори на правото да се дарява с партийни пари, защото застъпихме категорично становището, че в момента партиите при действащото законодателство могат да подаряват пари, включително и от субсидията.

Това по повод на наводнението в Бисер, други…

Да. Но режимът на партийните пари е много по-свободен в сравнение с режима на бюджетните пари. И сега, ако се мисли в тази посока - този режим на партийните пари да се приближи до режима на бюджетните пари, това означава, че вече партиите трябва да имат много, как да се каже, много по-строг режим на разходите, да има и изброени, почти изчерпателно изброени разходи и над тях вече…

Даренията тогава трябва да отпаднат. Виждате, всякакви политически партии…

Това е много, да, но това е трудна задача.

… ги даряваха с цел…

В момента партийните ръководства имат огромна дискреция и могат да харчат парите както намерят за добре. Така е действащият закон.

Правили ли сте съпоставки как е другаде в Европа, по света?

Ами, различни са нещата. Така или иначе общо взето законодателите не подчиняват режима на партийните пари на режима на бюджетните пари. Има много по-голяма свобода. Така е, защото политическият процес изисква често и гъвкави решения. Така или иначе това е въпрос на дебат.

Добре. Председателят на Сметната палата Валери Димитров с предложение България да въведе национални индикатори, по които да оценява правителствата си, всяко едно управление.

Перформанса или изпълнението на определена…

Например брутният вътрешен продукт на глава от населението да бъде индикатор, по който да се смята дали е управлявало добре едно правителство и да се измерва всяка година колко е…

Да, или детската смъртност, или продължителността на живота, средната продължителност на живота, или…

Раждаемост.

Раждаемост, така да се каже, равнище на медицински грижи или други социални и икономически показатели, но наистина… Искам да ви кажа и нещо друго, че този дебат се води в професионалната общност на сметните палати. Имаше един конгрес в Мексико преди шест години, където този въпрос беше поставен, и тогава се заговори за въвеждането на система от глобални национални и институционални показатели, и каква е ролята на сметните палати. Правилото е, че сметните палати трябва да инициират този дебат, без да се нагърбват, защото изработването на такъв кръг и такава матрица от показатели е политическа задача.