Младежките протести в България се вписват в по-широка международна картина, но носят и собствени исторически пластове. Това очерта в новия епизод на "Телеграфно подкастът" Ивайло Динев, изследовател в Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин, в разговор за ролята на младите хора в обществените процеси.
До него застана Мариела Иванова – представител на Gen Z, участник в протестите и наскоро завършила магистратура по международна икономика и мениджмънт. Тя е на 25 години, живее и работи в България, има бакалавърска степен по Международни икономически отношения и съвместна магистърска степен по Международен бизнес и Международна икономика и мениджмънт от София и Рим. С приятелите и състудентите си участва във всички последни протести. Не е част нито от политическа партия, нито от конкретно движение.
Динев пък има докторска степен по политически науки от Италия, преди това завършва бакалавърска степен по Минало и съвремие на Югоизточна Европа и магистърска степен по Културна антропология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той е един от лидерите на младежките протести през 2013 г.
Според него в момента се наблюдава световна тенденция на младежки бунтове. Той даде пример с протести в различни региони – от Латинска Америка до Балканите и Непал. По думите му в Непал протестите са довели до конкретни политически действия, включително избор на кандидат за премиер чрез онлайн платформи и интернет групи.
В Сърбия студентските протести вече повече от година блокират университети и оказват осезаемо влияние върху политическата динамика в страната. Динев подчерта, че там студентите не са само лице на недоволството, а и негови организатори. Именно те задават дневния ред, който прераства в масови национални протести.
Наред с международния контекст, той постави акцент и върху българската традиция. „В България, традиционно от началото на прехода, студентите и младите са винаги символът на промяната“, каза Динев и изброи ключови моменти – 14 декември 1989 г., протестите от 1997 г., студентската окупация през 2013 г., демонстрациите през 2020 г. и настоящите протести. По думите му през различните десетилетия надеждите често се проектират върху младите, които трябва „да поемат щафетата“.
Как арестуваха у нас Сретен Йосич и колко опасен е бил – разказва легендата Стоян Саладинов
Той отбеляза, че тази вяра има и друга страна – натоварването с отговорност на хора, които тепърва започват своя съзнателен обществен живот. Динев напомни, че подобни очаквания са били отправяни и към неговото поколение преди повече от десетилетие. „А това е работа на всички поколения“, подчерта той.
Разговорът засегна и примера на Сърбия, където студентите вече обсъждат участие в избори чрез собствено представителство. Динев обясни, че контекстът там е различен – доверието в опозиционните партии е изключително ниско, а обществените очаквания за нов политически субект са силни. В този вакуум студентите са избрали да създадат листа с експерти извън досегашния политически живот.
За България той очерта друга картина. По думите му младите хора излизат масово на протест, но остават неорганизирани. „Има различни малки групи“, каза Динев и посочи нуждата от координация, автономия и собствен глас. Според него в момента протестите се движат по линията на противопоставяне между управляващи и опозиция, а студентите трудно формулират независима позиция. Той акцентира и върху необходимостта активността да продължи отвъд конкретни избори.
„Телеграфно подкастът“ с първо отличие
В разговора се включи и Мариела Иванова, която разказа за образованието си – бакалавър по международни икономически отношения от УНСС, последван от международен бизнес в България и магистратура по международна икономика и мениджмънт в Рим. Тя потвърди, че заедно с приятели участва в протестите.
По думите ѝ общото недоволство е основният фактор, който е събрал хората на улицата. „Недоволството нарасна до степен, при която вече не можеше ти просто да седиш вкъщи“, каза Иванова. Тя обясни, че липсата на реална промяна през последните години и несбъднатите очаквания на предишните поколения се усещат като непрекъснат цикъл. Според нея това недоволство се предава между поколенията и така не се стига до „реална промяна на някакви конкретни режими“.
Иванова подчерта, че участието в няколко протеста не изчерпва обществения дълг. Тя постави акцент върху личната отговорност за информираност, критично мислене и проверка на информацията. „Най-важното ще е, ако от тук нататък стане ясно, че който и да дойде, ще бъде държан под социална отговорност, защото ние ще сме активни“, каза тя.
По отношение на информирането Иванова посочи, че разчита основно на електронни източници и социални мрежи, но не приема информацията без проверка. Тя заяви, че се доверява на източници, които предварително е проучила, и че сравнява информацията от поне пет-шест места. „Иначе само през един няма как да си сигурен“, каза тя.
В разговора за понятието Gen Z Динев изрази резерви към употребата на американски термини в българския контекст. По думите му това поколение в България може да бъде определено като „поколение Европа“. Той го описа като първото, израснало в относително по-добра икономическа среда, в сравнение с „децата на прехода“, които са свикнали с кризите, бедността и идеята за постоянно наваксване.
Според Динев новото поколение възприема страната като част от Европа и очаква стандартите „да бъдат като при другите европейски държави“. Той даде пример с протестите на младите лекари, които настояват за по-високо заплащане. По думите му това показва отказ от приемане на експлоатация и от морализаторския език, характерен за предишни десетилетия.
Как световните медии отразиха протестите у нас
В същото време той обърна внимание на двойната роля на социалните мрежи. От една страна те улесняват мобилизацията, от друга – носят риск от бърза демобилизация и загуба на внимание.
Темата за международното влияние също намери място в разговора. Динев посочи, че глобални процеси като войни и инфлация създават усещане за несигурност, което може да обединява младите хора в различни държави. Той отбеляза, че протестите в Сърбия са действали като източник на вдъхновение за младите в България, а българските протести от своя страна се коментират и в други страни.
Иванова потвърди това усещане за вдъхновение и формулира исканията си кратко: „Да спрат да ни крадат, ако може да спрат да ни лъжат, ако може да просто всичко да е по-честно и да се мисли по-скоро в посоката на едно дългосрочно положително икономическо развитие.“
Протести в София и страната поискаха машинно гласуване и оставка на Сарафов (ОБЗОР)
На въпроса дали е възможна реална обществена промяна Динев посочи, че съществува „отворена възможност“, но остава неясно дали има подготвени хора, които да я реализират. Според него успехът на протестите може да бъде оценен едва след време. Той описа България като държава в цикъл на кризи и протести, повтарящи се на десетилетия, без достигане до „дълбочината на проблема“, която според него е свързана с легитимността на елита и с нуждата от нов език на съпротивата.
По отношение на изборите Динев заяви очакване младите хора да гласуват и да канализират енергията от протестите в политическо участие, но подчерта значението на активността и след вота.
Иванова изрази надежда ентусиазмът да се запази, като според нея социалните мрежи и апелите на неполитически ангажирани личности играят ключова роля за поддържане на чувството за принадлежност и лична отговорност.
В края на разговора Динев изрази скептицизъм към идеята за нова партия, създадена директно от младите. Той отбеляза рисковете за хора на 20–23 години и посочи, че гражданската активност може да намери по-устойчив израз в организации, каузи и дългосрочни ангажименти. Иванова допълни, че се надява настоящата енергия да не остане еднократна, а да бъде начало на по-трайно гражданско събуждане.
