Учителката Калина Янева твърди, че е видяла убийците на сестри Белнейски. Тя е дала показания още през 2006 г. в полицията, но след като следователят по делото не я е разпитвал, тя пожела да говори пред медиите.
Ето какво разказа Калина Янева:
Дали сте показания в полицията преди три години. Защо проговорихте сега пред медиите?
През април 2006 г. пуснах писмено искане до Министерството на вътрешните работи да се извърши проверка дали е регистрирано движение на ул. „Граф Игнатиев" 24 в режима на СОТ ДАИКС, което да съвпада с периода края на януари-началото на февруари - времето, в което изчезнаха сестри Белнейски. На 28 януари по обяд, движейки се по ул. „Граф Игнатиев", видях две момичета, по-скоро три, които слязоха от лек автомобил, и двама мъже. Момичета не желаеха, а мъжете настояваха да влязат в къщата. Едното момиче беше с чуплива коса, по-високо, а другото момиче беше с ярко червено червило, с разтечен грим и тъмна пола над коленете. Двамата мъже изглеждаха по следния начин: единият се владееше и беше уравновесен, с фланелка Diesel, а другият беше с чуплива коса и видимо агресивен.
Вие осъществихте ли зрителен контакт с момичетата?
Зрителен контакт с Росица Белнейска и зрителен контакт с двамата мъже. С единия на 28 януари и с двамата на 30 януари pри повторното ми движение по улицата.
Какво видяхте в очите им?
У мъжа с чуплива коса видях недоволство от това, че минавам от там, недоволство от това, че ги гледам в упор и желание да бъда ударена с един лост, който той държеше в ръката си.
Какво видяхте на 30 януари?
Видях двамата мъже, които се суетяха около паркиран пред къщата автомобил, увити в прозрачен найлон неща и един подаващ се прасец, леко окосмен в долната част. В един по-късен момент или може би поради причината, че в средствата за масово оповестяване бяха изложени снимки на двете деца, които не бяха актуални, това донякъде затрудни възстановяване на зрителните ми представи и наслагването на образите.
Интересна е частта, в която описвате телата. Какво мина през съзнанието ви тогава?
Крайникът, който видях в багажника на колата, създаваше затруднение на двамата мъже да затворят багажника. Отдалечавайки се изпитах тревога и едно неистово усещане за страх, тъй като секунди след това усетих, че мъжът, който държеше лоста в ръката си, се опитваше да ме застигне и да ме удари в тилната част. Твърдя, че един от двамата е левичар. Въпрос на секунди е било да се отдалеча, не тичайки, а със забързана крачка. В един по-късен момент, когато се връщах към дома си, аз отново минах по същия маршрут, но тогава впечатлението ми бе задържано от факти и обстоятелства на почистване, на измиване, на лъскане, на остъргване в предната долна дясна част на колата.
Няколко пъти споменавате автомобила, спомняте ли си какъв беше, каква марка?
Към този момент не мога да отговоря на въпроса ви. За мен е по-лесно да възстановя един образ и да мога да го назова, да мога да го разпозная, стига да бъда призована за това. Аз самата съм учудена защо следствието и прокуратурата не успя да осигури доказателства на моята теза. Не е мой ангажимент, ако аз твърдя една истина, аз да я докажа. Това е приоритет на прокуратурата и следствието. Фактът, че са заличени доказателства и фактът, че не са намерени доказателства, подкрепящи моята теза, не е аргумент, че тя е неистинна.
Кога се срещнахте с Фани Белнейска да й кажете какво сте видяла? След като дадохте показания ли?
Среща с Фани Белнейска имахме след публикация в регионална медия, а какво сме говорили с нея не е от значение.
Тя защо не ви вярва?
Може би и останалата част от обществото няма да ми повярва. Назовавам един факт и една истина, а ангажимент на други институции е да го докажат.
След като оповестихте тези данни очаквате ли да бъдете призована в прокуратурата и това ли целяхте?
Логично е да бъда призована и е абсурден фактът, че следователят по делото към този момент не ме е разпитал.
Бихте ли разпознала тези две мъжки лица, ако ги видите?
Да, аз имах зрителен контакт с тях и разпознаването би ги смутило.
След тези данни, които изнесохте в медиите, отпада тезата, в която беше замесен бившият областен управител на Пазарджик и сега депутат Георги Петърнейчев, който се спрягаше в медийното пространство като един от замесените в случая „Белнейски", заедно със сина му.
Аз твърдя, че убийството е извършено от двама души. Абсолютно съм сигурна, че още през 2006 г. полицията е знаела кои са убийците.
Защо не бяхте призована през 2006 г. от прокуратурата?
Мога само да изразя лична позиция, тъй като не е имало и ангажимент да докажа тезата си. Допускам, че след представянето на писмените ми бележки в полицията е имало достъп до тях. Аз твърдя, че е имало заличаване на доказателства и моята единствена и лична позиция е това, че липсата на доказателства е довела до презумпцията за несъстоятелност на моята истина.
Сега страхувате ли се?
Аз вярвам в Бог, имам страх от Бога, не бих могла да се страхувам да твърдя нещо, което съм видяла и което е истина.
