Никой в Украйна не иска кръв. Това, което се случва в Киев, не е гражданска война, а революция. Това коментира в интервю за Дарик Красимир Панковски, зам.- председател на Сдружението на украинските организации в България. Снощи украинци, живеещи в страната ни, и българи протестираха пред посолството на Украйна в София в знак на съпричастност със жертвите и пострадалите при сблъсъците в Киев. Красимир Панковски пред Дарик:
Според кадрите, които наблюдаваме по телевизията, Украйна е пред гражданска война, така ни прилича това, което виждаме. Бунтовете се преместиха май вече и извън столицата, самият Киев прилича на бойно поле. Имаше протест снощи пред украинското посолство в София в знак на съпричастност към загиналите в Украйна, успяхте ли да съберете подкрепа?
Да, имаше доста сериозна подкрепа, за което трябва да благодаря на българските протестиращи, които се включиха. Тоест те бяха организатори на тази акция, събрахме доста хора, успяхме да запалим свещички в памет на загиналите онзи ден по улиците на Киев. Предадохме и писмо към дипломатическата мисия в Украйна, която призоваваме за разграничаване с властта, която въведе антиконституционни закони. Също призоваваме дипломатическите мисии да направят всичко възможно тези закони, които са приети по антиконституционен начин, във Върховната Рада се гласуват 15 закона, в които един по един са изписани нещата, които са правили мирните протестиращи от началото на протестите от 22 ноември до 16 януари. Това са автоколони, хората са слагали каски, за да се защитават от специалните им части и всичко това вече е забранено. Всякакви такива мирни събирания, каски, нищо такова вече не може да се използва. Фактически това е ограничаване правата на хората и изобщо правата им да изразяват своята гражданска позиция, по какъвто и да е начин. В крайна сметка тези закони са приети. Ние призовахме дипломатическата мисия да направи всичко възможно да се разграничи от властта, която в момента вече не би трябвало да се счита за легитимна, защото тя слага под опасност своя народ, има вече жертви в Киев. Това е абсолютно недопустимо. Не е възможно в 21 век, живеем в Европа, да се стрелят хора по улиците на Киев. Вие казахте за улиците на Киев, в действителност става дума за две улици на Киев. Хората са принудени да строят крепост в центъра на Киев като в 17 ек, защитавайки се от едно или друго нападение. Всъщност Киев е абсолютно спокоен в момента по всички останали свои улици. Това, което се случва наистина е на майдана, където са изградени огромни барикади, вече доста на брой високи барикади, които предпазват хората от едно нападение на специалните части.
Продължават ли разминаванията на онова, което излезе от официалните власти и това, което се съобщава от агенциите - за броя на жертвите, за причината, обстоятелствата, при които тези хора губят живота си?
Разбира се, това е един нормален процес. В един такъв конфликт мисля, че трябва да сме готови на доста дезинформация, трябва да се проверява всеки един източник, какво се случва. Има и поддръжници на режима и аз имам доста познати, но трябва все пак да споменем, че по-голямата част от хората поддържат тази промяна, имат нужда от тази промяна. Един от поддръжниците на режима ми показа снимка на един от най-великите футболни треньори на Украйна, който има паметник точно в самия епицентър на бойните действия - Валери Лобановски - облян с вода и замръзнал. Изглежда доста брутално, защото трябва да споменем, че хората по същия начин са заливани с вода, която замръзва веднага, на момента. Защото в момента е - 19 градуса в Киев. Поне - 10 градуса беше вчера или оня ден. Видях този паметник, целият залят с вода и замръзнал веднага на място и той ми каза: Как може такава вандалщина. Всъщност хората гледат много повърхностно на нещата, не искат да вникнат вътре. Реалната картинка е, че този паметник грижливо е обвит от именно от протестиращите. Аз намерих снимка, точно това е направено, преди да бъде залят с вода и замръзнал, това не се вижда от леда. Грижливо е увит от протестиращите с парцали, закрит изцяло, за да не пострада, и след това явно се е случило това. Но паметникът е защитен.
Украинският премиер снощи заяви, че правителството е готово да подаде оставка, ако Радата гласува за това, чака се извънредно заседание идната седмица. Доколко това може да успокои ситуацията и това ли най-много може да постигне един подобен ход? Реалистично ли е да се очаква подобно нещо?
Аз съм абсолютен противник на всякакви такива радикални мерки. Много се надявам изобщо всички кръвопролития да спрат още днес. Вчера наблюдавахме с най-голямо напрежение какво ще се случи. Вечерта чакахме тримата опозиционни лидери, след 4 часова среща с Янукович, да дойдат и да кажат на народа какво се случи. Те дойдоха и казаха следното: След 4 часа говорене, ние почти не стигнахме до нищо. Макар, че речта им беше насочена изцяло да се предотвратят тези действия. Народът просто не може да повярва на това, което се случва. 4 часа те говорят с президента на Украйна и след това се случва следното предложение. Предлага се да бъдат само освободени заложниците, а те са именно заложници. Те дори не са арестувани по нормален начин. Предлага се да бъдат освободени около 50 заложници, които в момента са изчезнали. Освен това Янукович казва следното: Ние няма да арестуваме на следващия ден 100 човека, на по-следващия 1000 човека, ако следващите 3-4 дена са мирни действията. Тоест всичко, за което са протестирали досега, борили са се, единственото предложение, до което те са стигнали е да им се върнат заложниците, които са откраднати предишните вечери.
Доколко обаче има разделение в отбора на протестиращите, какъв е процентът, усещали се такова разделение, защото гледах и в репортажи това двоумене - да продължат ли бунтовете, да се влезе ли в разговор?
Никой не иска кръв. Това е основното нещо, което трябва да се чуе. Аз говорих и с доста хора, които в момента се намират на майдана. Никой не иска кръв. Те казват: Ние не искаме война, доведени сме до тук. Защото тези закони, за които ние си говорихме в началото, те поставят всеки един човек, който е минал през майдана, а всеки ден минават хиляди, аз бях там няколко пъти и попадах на вече - това е най-голямото им събрание, имаше над половин милион човека. Всички тези хора попадат под тези закони и трябва в момента да се намират зад решетките за години.
Доколко това, което се случва, напрежението, вече залива и други области на страната? Къде е най-критично, от това, което слушаш, четеш, следиш?
Аз следя медиите по отношение на другите градове в страната. Вече доста градове наистина са завладели областните държавни администрации - Львов, Житомир ,Ровно. В Черказ беше неуспешен опитът и беше разтурен от полицията,
Ивано-Франковск и още доста градове. Днес Суми са скочили, от по-източните градове. Видях, че Ужгород също така скачат. Той е западен град, но там има народ, който се казва русини и те са малко по-неутрални в това отношение. И Ужгород вече е скочил. Украйна започва да не признава тази власт.
Въпросът е какъв е изходът? Вчера Горбачов изпрати писмо до президентите на Русия и САЩ, в което ги призова да помогнат за запазване на мира в Украйна. Път ли е това за изход от кризата - една по-сериозна външна намеса, за да не се стига до този абсурд, който и той посочва- украинци да воюват с украинци.
Това е абсурд и искрено се надявам, че никога няма да се случи.
То се случва.
Случва се наистина. Надявам се, че няма да се стигне до открити сражения с огнестрелни оръжия. Това би било абсолютен, тотален абсурд. Аз искрено се надявам, че президента Янукович и правителството на Украйна ще се опрат на здравия разум, ще се замислят, че тези хора ще ги съди историята.
Какво ще рече здрав разум, кое би удовлетворило улицата?
Оставка на правителството като начало, задължително наказание на всички, които са използвали силови методи по време на мирните протести. На 30 ноември 50 човека без никакво предупреждение са бити по улиците. 10 минути след като вече са гонени по продължение на цялата улица им се казва: Ние ще слагаме елха. Абсурд. Надявам се да се седне на масата на преговорите, както предлага Горбачов, между Обама, Путин, и с посредничество, да се обсъдят евентуалните моменти и да се спре на един такъв мирен момент. Проблемът е, че всичко отгоре изглежда все едно, че някой много мълчалив последните два месеца създава такъв изкуствен конфликт, който да раздели Украйна. Някой, който много мълчи през последното време. Това е наистина ужасно.
Кой е този, който мълчи?
Предполагам, че руското правителство би могло да има някаква такава намеса, защото натам сочат нещата.
Все пак във вторник очакванията от действията на Радата? Аз мисля, че веднъж вече имаше предложение за вот на доверие и недоверие към това правителство, то не мина тогава.
Въпросът е, че в един такъв конфликт винаги се очаква, когато народът скача срещу властта, колкото се може повече държавни служители, хора, представляващи властта да минат на страната на народа. Преди малко четох, че в Львов беркут започват да се дават масово оставки, да се отказват от своето бойно участие. Те не са в Киев. Львов беркут не би могъл да бъде в Киев, защото съмнявам се, че биха били толкова брутални в този момент. Те са блокирани в момента от хората, които не ги пускат да излязат за Киев. Ако в крайна сметка имаме едно голямо количество държавни служители, които да минат...
И част от армията.
И част от армията, но без да се стига до военни действия. Янукович ще разбере, че ще загуби страната и трябва да каже: Стига толкова. Нека тогава да направим тези предсрочни избори. Ако наистина се чувства толкова уверен в позициите си
нека да се направят тези предсрочни избори. И това е.
Ти си наполовина българин, наполовина украинец. Не знам колко са украинците в момента у нас, които следят събитията или поне защитават позицията тук, но със сигурност те имат възможността да гледат събитията тук, събитията там, и ако в началото имаше известни опити да се прави аналогия, прилики между протестите у нас през лятото и миналата зима, сега вече разликата зейва.
Разликата е много сериозна. Стигна се вече до проливане на кръв. Надявам се това никога да не го видим по софийските улици. Иначе активност има от украинската диаспора. Вчера например дойдоха хора за нашия протест в София специално от Добрич и Бургас, за да ни подкрепят, украинци, които пропътуваха цялото разстояние само, за да дойдат за един час и да покажат своята съпричастност с украинския народ. За което много им благодаря.
Те какво споделят, как виждат визията за изход от всичко това?
Основното нещо, което се чува постоянно: Не искаме кръв. Но искаме все пак да има някаква нормална държава, искаме да не започват тези гонения и чистки. Никой не иска война и кръв. Това е. През нощта те ловуват хора и ги прибират, дори не ги прибират по изолатори, по МВР-та, а просто ги прибират в гората. Примерно там бяха закарани 2 човека, единият избягал, другият е намерен убит на следващия ден. Единият активист от Киев, а другия от Львов. И четох, че той не е бил кой знае какъв активист, просто случайно е попаднал до този активист от Киев, двамата са били в болницата, активистът от Киев е бил ранен, и през нощта са минали и са ги откарали. И са ги закарали в гората. Два дена са ги търсили. Единият казва: Да, мъчиха ни, да, аз успях. А второто момче го намират със следи от мъчения. Експертизата установява, че той е умрял от замръзване. Това е абсолютен натиск на народа, престъпление срещу народа.
Винаги, когато в Украйна има напрежение се прокрадва един много краен, според мен и според мнозина анализатори, сценарии да се стигне до разделяне на Украйна. В някои от хипотезите винаги се забърква и това. Възможно ли е до това да доведат събитията?
Украинците са хора, от които една част говори украински, друга руски, аз самият съм от Източна Украйна, има доста хора от Източна Украйна, които нямат украинско самосъзнание.
Млада нация, има проблеми?
Нацията не е млада. Възраждането на Украйна е 19 век, когато е и българското Възраждане. Тарас Шевченко, Иван Франко и така нататък. Можем да кажем нова държава. Но въпросът е, че въпреки тези разлики между украинското население, аз смятам, че украинският народ е единен, той не би излязъл по улиците да стреля един срещу друг. В момента наблюдаваме не гражданска война, а една революция. Тоест ние наблюдаваме, че в момента народът е въстанал срещу властта. Дори да има и някаква морална подкрепа по отношение на властта от страна на Източна Украйна, физическата подкрепа е само от наетите бойни сили. Затова аз не бих казал, че това е гражданска война. И смятам, че този народ, въпреки своите различия, той пее едни и същи песни, той изповядва една подобна култура. Той би трябвало да остане единен. Въпреки негативната тема, по която си говорим, украинските журналисти понякога се шегуват: Огромна благодарност към президента Янукович. Защото той е човекът, който е успял да консолидира народа, да го обедини и човекът, който е успял да създаде две революции. Дори паметникът на Ленин бил паднал от това, че той създал само една революция, а пък Янукович бил създал две.
Надявам се да се стигне до някакво мирно решаване на този конфликт, независимо дали с външна намеса.
Външна, но не силова намеса. Може би и с подкрепа на масата на преговорите, но по никакъв начин не с външна силова намеса, защото Великите сили с голямо удоволствие биха искали да разчупят питата на Украйна. Аз предполагам, че по този изкуствен начин се опитва да бъде разделена Украйна. Аз лично съм против това разделяне. Ако питате мен никога не бих предложил такъв вариант като краен изход на развитие.
