Стоев: Трябва да се потърси отговорност на всички и отвсякъде

Членът на Висшия съдебен съвет и член на комисията за борба с корупцията на съвета Стойко Стоев в предаването "Денят" на Дарик радио

ОЛАФ вярва, че има влиятелни сили в българското правителство и/или българските държавни служби, които нямат интерес да бъде наказано кое да е лице от групата Николов - Стойков. Това пише шефът на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ Франц-Херман Брюнер в официално писмо до вицепремиера Меглена Плугчиева. То е придружено от съсипващ доклад, според който България е ощетила с над 32 милиона евро бюджета на европейската общност, източвайки пари по САПАРД. Това писмо бе връчено от Плугчиева вчера на членовете на Висшия съдебен съвет с аргумента, че то съдържа и критики към съдебната власт. Само за яснота да кажем, че визираната група Николов - Стойков, е на бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков, задържани преди година и половина по сигнал на ОЛАФ за източване на 7.5 милиона евро по САПАРД. Те и още четирима български съучастници след това бяха освободени, разследването продължава и няма образувани още съдебни дела. Първо, таен ли беше този доклад, защото днес се разразява спор трябвало ли е да бъде оповестен?

Сега, този доклад няма никакъв гриф за секретност и за тайност. Друг беше въпросът, че имаше едно искане да не се огласява на медиите. Но преди да кажа каквото и да било занапред, искам да знаете, че за мен това е една, поредната, поредният опит да се направи и да се забърка Висшият съдебен съвет в някакъв скандал, т.е. да се променят отговорностите от едното място на другото. Точно в този доклад няма нито едно възражение към Висшия съдебен съвет, категорично. Може да има към главата "Вътрешен ред и правосъдие", но Висшият съдебен съвет е изпълнил коректно абсолютно всичките си задължения. Второто нещо, което трябва да подчертая, е, че всички тези неща, които са описани в доклада, са се случили значително преди и много преди избора на този Висш съдебен съвет. Касае се за дейности, които са направени 2000, 2001, 2002, 2003 и 2004 г. Изведнъж точно вчера точно този Висш съдебен съвет е проблемен за решаването на основния проблем как в България не са влезли 130 милиона, а са влезли само 10 и от. . . и са се направили още много. . .

Кой в България отговаря, когато бъдат източени 7 и половина милиона евро от. . . по една европейска програма, тези, които са ги източили, да влязат толкова бързо в затвора, колкото влизат в Германия, Франция и други европейски държави?

Факт е, че отговорността за това е на съдебната система, но не на Висшия съдебен съвет, нека да се разберем. В съдебната система има съд, прокуратура, следствие. В МВР има дознание. И чак тогава има Висш съдебен съвет, който въобще не се занимава с пряко разследване на какъвто и да било случай. Така че. . .

Вие как виждате. . .

Значи. . .

. . .изхода от тази ситуация?

Значи. . .

Очевидно е, че Брюксел и всички европейски държави, включително френският посланик каза тук, в студиото, 16 евро от всеки 100 евро са френски, от френски данъкоплатци. Тия хора не са готови да им крадат парите. Как вие виждате решението на проблема? В България се оказа, че всъщност ние не сме си организирали държавата, и това констатира всъщност и този доклад на ОЛАФ.

Значи. . .

Те не се интересуват от подробностите.

Искам да ви кажа, че решението го взехме вчера, и то, така, доста красноречиво. На събирането, което беше във Висшия съдебен съвет, присъстваха както и вътрешният министър, така и г-жа Плугчиева. . .

И какво решение взехте?

Ами, знаете ли, решихме това, което е очевидно за всички. Всички институции трябва да обединят усилията си по начин, по който трябва да се даде решителен отпор на всички тези явления. И всички се обединиха около идеята, че все пак нещата, които се случват в държавата, се случват по хоризонталата, някъде в цялата държава, а не в съда, в прокуратурата и най-вече във Висшия съдебен съвет.

Тоест сега какво става. . .

Значи. . .

. . .вие говорите за всички, за хоризонтали, вертикали. . .

Значи, говорим, говорим. . .

Какво става със седемте и половина милиона евро. . .

Простичко ви казвам. . . седемте и половина. . .

. . .по САПАРД? Това пита господинът от Брюксел, който ръководи службата за борба с измамите.

Значи. . .

Той за всички не пита. Той пита ей за тия седем милиона и половина. Те вече според ОЛАФ са станали 32 милиона.

Значи, на този въпрос може да отговори следствието и прокуратурата и евентуално, ако има внесен обвинителен акт, и съдът.

Ами, като не отговарят, какво правим?

Ами, правим проверка и. . .

Кой я прави тая проверка?

Значи, проверката се прави от инспектората на Върховна, на прокуратурата, ние също може да предизвикаме проверка, имаме инспекторат към Висшия съдебен съвет, така че вече. . .

Тоест вие ще проверите ли. . .

Разбира се, че ще проверим.

. . .защо примерно задържанията се отменят?

Ще проверим. Ще проверим.

Защо се прекратяват обвинения, защо толкова време. . .

Значи. . .

Извинявайте, ама ако зависят половин милиард евро в момента, а се оказват заложени всичките 11 милиарда. . . И, честно казано, аз не виждам защо толкова институции не работят само това.

Вижте какво сега, значи, стигаме до един проблем, който рефлектира в сегашния Висш съдебен съвет. Нека да се върнем само шест месеца назад. Допреди шест месеца нямаше инспекторат, т.е. нямаше инструмента. Този Висш съдебен съвет е постоянно действащ, това е друг вид инструмент на държавата. Ако има някакви пропуски, те са били благодарение на безконтролността в съдебната система до известна степен, защото някои хора, магистрати, смятат, че като си независим, значи си безконтролен. Значи, този момент се преодолява. И аз ви казвам, че много е знаков моментът, когато всички държавни институции, значи, изпълнителната и съдебната власт решиха категорично да тръгнат към този проблем и из един път се оказа, че е изтекла информация в един доклад. Ами, вие знаете ли, че Висшият съдебен съвет е запознат с този доклад много преди да дойде в такъв писмен вид? Значи, срещите, които направи колегата Димов в Брюксел, бяха точно по този въпрос. И ние знаехме съдържанието. . .

Тоест той отива и него пак го питат. . .

Да, за. . .

. . .все за Стойков.

. . .същия, по същия въпрос се. . . и ние сме запознати. И второто нещо, което е, значи, при нас идва един документ, който идва в момент, когато ние кадруваме в системата и за пръв път ще провеждаме изборите. И аз просто съм сигурен, че нито един от моите колеги не е могъл да даде този документ, защото в съзнанието ни не беше този документ, той остана някъде между папките, горе някъде в залата. Това някой да слезе да го даде на журналистите, това за мен е изключено.

Е как е изтекъл?

Това просто е подготовка. Ами, за мене, ами, вижте, един документ. . .

Ама то не е лошо, че е изтекъл. Аз не мога да разбера какъв е проблемът, че цялото общество разбра, че всичките ни пари са заложени на един случай в момента.

Няма проблем. Ние сме го заложили в следващия си Висш съдебен съвет, за да го обсъждаме и да вземем определени мерки по определени параграфи, които касаят съдебната система. Така че ние щяхме да го огласим една седмица по-късно. Но тука въпросът беше да се създаде някакъв скандал. Документът за нас е известен преди това и не допускам, че някой член от Висшия съдебен съвет ще прояви такава немарливост, за да предприеме такъв. . .

След малко обаче слушателите не ще чуят интервю с Людмил Стойков, който казва: ами, аз никъде не съм се подписвал. И сега според ОЛАФ и според онези правила на онези държави управляване, финансиране, както пише в доклада, на мрежа е като че ли по-широко разбирано, отколкото в българското право. Вие сте едно противоречие. Ние пък не можем да вкараме човек, който не може да съберем никакво доказателство за него, че е извършил престъпление, в затвора. Само че ония общества са си изградили по такъв начин системите, че да противодействат на мрежите.

Нека да не говорим за системите и за обществата. Нека да ви попитам г-н Ал Капоне за какво е вкаран в затвора - за неплащане на данъци или за убийствата, които е направил? Сега, нека да не говорим за системи. Да не говорим, че не само в България, ами и на други места изтичат такива фондове. И в края на краищата, ако имаме пропуски в системата, нека да погледнем и към НПК. Ако няма нито едно доказателство, което уличава този гражданин на нашата република в извършено престъпление, не може да му повдигнем обвинение. Но ако е извършил престъпление на територия на друга страна, можем да го съдим. Но дайте да видим доказателствата. Значи, ние говорим така абстрактно, някак си, някой казал, някой. . . Има доказателства, събираме доказателствата и преценяваме. Преценяваме ги професионално обаче, не от позицията на журналиста, а от позицията на човека, който трябва да сложи подписа и лицето Х да отиде да лежи в затвора.

А как ви изглежда връзката, която прави ОЛАФ, с финансирането на предизборната кампания на настоящия български президент и бизнес партньорството с бивш заместник-министър на външните работи?

Сега, как да ви кажа? Аз по отношение на тези връзки в политиката съм много далече. Може би политиците, кръгът фирми имат някаква представа. Аз като член на ВСС много трудно бих коментирал политиката. Мога да коментирам неща, които стават в...

А според ОЛАФ, те ачик-ачик си го казват в тоя доклад. Те казват: тия хора не са наказани, защото са вързани с президента и с правителството.

Нека, нека да погледнем последните действия на Народното събрание, че са насочени именно в тази насока - да се даде яснота и прозрачност по отношение на финансирането на партиите в предстоящата предизборна кампания. Това също е проблем.

Ама лошото, лошото е обаче, че вие пак общо говорите.

Няма общо. Значи, това е. . .

А казвате и Димов, като иде в Брюксел, те го питат конкретно. Те вече тия общи приказки бяха, докато ни приемат. То това е цялото нещастие.

Ами, вижте сега, казано. . .

Номерът минаваше с обещания. Ние системи ще въведем. Ние ще се организираме, ще си напишем закони и, нали, те ни траеха година и половина и вече няма да ни траят.

Казано образно, да ви го кажа и на вас, ако говорим за съд и прокуратура, значи, ние не вървим към разделение на прокуратурите, върховна, касационна или Върховен касационен съд, ние вървим към регионален съд в България. Регионалният съд. . . да кажем, прокуратура в България, Германия и т.н. Значи, ние влизаме в едно общо цяло и, както виждате, не можем за една година да синхронизираме абсолютно всичко. Налице е желание от институциите, в т.ч. и на политическо ниво, и в управляващата коалиция, и във ВСС, че ние тези проблеми не може да ги оставим така неразрешими и работим в тази насока.

Въпросът е обаче, че и миналата седмица слушателите ни виждат как работи системата в България на полиция, следствие, прокуратура, за едно кебапче от 49 стотинки, където всичко заработва като часовников механизъм. Изземат се доказателства с разпити, кебапчето, вместо да дадат на жената още една филия хляб. Значи, системата за кебапчето работи, а системата за 7 и половина милиона евро не работи.

Вие знаете ли, че за 19 или 20 години, както променяме икономическите устои на държавата, т.е. икономическата система, много неща се разградиха като морал. И защо из един път слагаме едни морални ценности в едно общество, което години наред не се сещаше за тях? Вие говорите за кебапчето от гледна точка на закона. Добре де, ама смятате ли, че кебапчето е по-важно? За мен е по-важно, че не сме намерили интелектуален капацитет, а не административен капацитет, да усвоим хилядите левове, които ни се дават, и да ги вкараме в направленията. . .

Ама, аз това искам да ви кажа - че целият капацитет се оказва налице за кебапчето. И срещу една жена, която не си е взела заплатата от шивашкия цех, и щото била гладна, откраднала. Че е откраднала - откраднала. Значи, има много измерения този въпрос.

Е, вярно е, вярно е.

Обаче за кебапчето работи, а за 7 и половина милиона евро не работи нашата система. И те това ни пишат от ОЛАФ.

Вярно е, но аз искам нещо друго да ви кажа. Аз искам да ви кажа, от общото към частното и така генерализиране на проблема, значи, е малко некоректно. Във вашето изказване има доста доза истина, но от гледна точка на закона нещата точно не се случват. Това са сложни механизми, които не може да се обяснят с едно кебапче или с един купен глас от 20 лева или от 50 лева. Значи, една система, една държава функционира по определени правила. И когато в тази държава има правила, които не се спазват умишлено, това е проблем. Но когато вече в държавата има налице ясни знаци, че тези правила се спазват и институциите искат да ги спазват, не можем да сложим кебапчето на нивото на желанието на цялата държава и общество да промени нещата. Аз също искам да се променят нещата така, както вие ги искате, и правя това, което зависи от мене.

Добре, как си представяте нещата във времето? Значи, очаква се. . . Ройтерс, да ви кажа, е агенция, на която съм склонен да вярвам, та се очаква половин милиард евро България да загуби като начало, като едно въведение към загубата на още милиарди от онези 11, които ни бяха обещани. Очевидно нямат никакво намерение повече да чакат ние някакви системи да си градим, взаимовръзки, обяснения?

Ами, аз мога да ви отговоря лесно. Тези. . .

Как си представяте нещата?

Тези половин милиард. . . за които вие говорите, са нещо сравнително много малко с това, което се открадна при приватизацията. Значи, ние половин милиард сравняваме с 5 или 8 милиарда. . .

. . . то така излиза, че ни е все тази, това ли искате да кажете?

Не, аз не искам да кажа това, но искам да ви кажа, че нали виждате, когато правим съотношение на нещата днес и това, което се е случило през времето - фалитът на банки, вземането на парите на обикновения човек и данъкоплатец, и това е една система, която работи, и мисля, че зад тези проблеми има хора, които все още съществуват, живи са, здрави са, и из един път се оказва, че тези половин милиард, когато ние искаме действително да ги запазим и да влязат в държавата, ние трябва да носим отговорността, говоря специално за Висшия съдебен съвет, за всичко онова, което се е случило през тези 20 години.

Лошото е обаче, че вие в момента говорите като едни безпомощни хора.

Защо безпомощни хора? Аз мога да ви кажа, толкова много неща сме направили. . .

Казваме: ами, нищо не може да направим.

Как така нищо. Напротив, точното обратното.

По този случай с тези седем. . . Ама, те питат за 7-те милиона и половина евро. Те за друго не питат. Даже вече почват да питат за 32.

Значи, мога да ви кажа, че тези 7 милиона и половина евро, за които вие говорите, значи, много ясно се казва от изпълнителната власт: там, където са започнали проекти и където тези пари не стигат, ще се дадат от бюджета. И след това ние ще ги намерим. . .

Защо пък ние ще ги даваме?

Значи, ще ги дадем, за да си спазим обещанията, които. . .

Ама, вие съгласен ли сте от вашите данъци да дават? Защо ще дават. Аз да ви кажа пък не съм съгласен от нашите данъци.

Плащам достатъчно данъци.

Ама да, защо пък от нашите данъци ще се плащат неща, защото някой бил откраднал едни пари? Вие сериозно ли мислите, че това трябва така да стане?

Аз мисля, че трябва най-накрая да се потърси отговорност на всички и отвсякъде. Но разбирате ли кое е най-неприятното. . .

Ама, нашият проблем е, че ние търсим от всички и навсякъде.

Не, не.

И всъщност ОЛАФ ви казва на вас: стига всички и отвсякъде. Конкретно дайте.

Посочили са две, три или пет имена. Това ли са проблемите на държавата. Аз искам да ви кажа, че има още стотици имена, които са проблеми за държавата.

Ами, хайде де, хайде отнякъде да почнем.

Ами почваме и след. . .

Т.е. вие какво си представяте да се случи в прагматичен план със случая за 7-те милиона и половина евро?

В прагматичен план не ми е работата в момента, но смятам, че прокуратурата има достатъчно отговорни хора, които ще направят абсолютно всичко необходимо за това, което говорим в момента, и в един по-късен етап съвсем коректно ще ни предоставят информация.

Добре, самата Меглена Плугчиева каза в това студио, че вече в Германия има осъдени по същия случай.

Ами, аз не искам да говоря предварително, за да не ставам предубеден, но аз мисля, че и в България ще има вече много осъдени.

Не, става дума по този случай.

По този случай. . . предполагам, че ще има осъдени и по този случай, защото ако ви кажа откровено, че не е само този случай, може би ще прозвучи. . .

Не, то че не е - не е, ама те се фиксираха от Брюксел в него и заради него вече гори всичко.

Как да ви кажа, значи, лошото е другото - че в един настоящ момент като този определени хора берат негативите на дългогодишния безхаберен труд. . .

Да, например вашият съдебен съвет. Вие сега се опитвате нещо да направите, обаче. . .

Не, ние не само, че се опитваме, ние и правим реално и много реално правим. Ето, днес ще ви кажа, че може би започнахме подреждането на системата и се опитахме и мисля, че успяхме да подредим така системата, че да влязат по-достойните хора от всички кандидати в съответните нива за правораздаване. Понеже Димитър Тадаръков още през февруари донесе постановленията за прекратяване на разследванията конкретно срещу тези лица, на които настоява ОЛАФ. Честно да ви кажа, аз не виждам вече правен механизъм в България. . .

Защо да няма?

. . . след като те са потвърдени, тези разследвания са прекратени.

Защо да няма правен механизъм?

Те казват и че нищо не са разписвали и вече нищо не може да се направи там. Това е ваше мнение, по закон има възможност.

Какво може да се направи?

Това не е влязла в сила присъда, едно постановление.

Т.е. вие предполагате възможност за възобновяване на разследванията?

Не, не предполагам, задължително. Открият ли се нови обстоятелства или обстоятелства, които не са били известни, нищо не пречи.

Ами, например какви обстоятелства да не са били известни? Може пък всички да са били известни, но пък нашият автономен съдия е така преценил и след това и още следваща инстанция, примерно трима са преценили и те така и вече какво правим?

Значи, аз не познавам случая по отношение на движението на този казус и затова не мога да го коментирам. Би трябвало папките да са пред мен, за да мога да взема някакво становище.

Ама, кой ще вземе папките, да види папките?

Ама, ние може да ги вземем и прокуратурата може да ги вземе.

Т.е. Висшият съдебен съвет може да вземете папките?

Разбира се, че може. Инспекторатът може да ги вземе. Вече има механизмите. Аз това ви казвам и опитвам се непрекъснато да го обяснявам на много хора. Това, което се е случи в държавата за последната една година от приемането ни в Европейския съюз, просто е нещо различно от това, което беше досега, и ако някои не са го разбрали, просто е време да го чуят.

Т.е. вие взимате папките, Висшият съдебен съвет, вашият инспекторат. Дайте да разкажем какво става. И виждате сега - тези съдии са мислили така.

Да, мислили са така и ще видим защо са мислили. Ние също мислим. . .

Ами, мислили са, така са мислили и вие почвате, вашите инспектори почват да мислят другак. Обаче нали то това е смисълът пък на съда, че като каже веднъж до последната инстанция - край.

Не е така, не е така. Всяко едно съдебно решение и всеки един акт на който и да е магистрат в системата - прокурор, следовател и съдия, подлежи на проверка и проверката идва от мотивите, които пише. Значи, всичко се мотивира в държавата.

Ами, тя проверката не е ли инстанционният контрол. . .

Тя е инстанционна, но има нещо друго. Някои казват: вътрешното убеждение на съдията или на всеки един не се. . .

Ами да, той е бил убеден, че са невинни. ОЛАФ вика виновни. . .

Не може. . . вижте сега, това може също да се контролира и следващата инстанция контролира именно това - вътрешното убеждение на съдията. Когато изводите и фактите, които са приети за установени. . .

. . . и тя го е приела, на всички инстанции така са приели.

Просто не познавам делото и не мога да кажа професионално в тази насока какво. . .

Всичко е прекратено.

Ами, като е прекратено, ще го видим. Има механизми, които могат да позволят и да се възобновят. . .

Тоест вие предполагате. . .

Не предполагам.

. . . допускате възможност за възобновяване.

Не предполагам, ето, фактът, че има един такъв доклад и в който се сочат факти, ние ще ги проверим наново. Няма проблем в това отношение. Въпросът е да има факти, за които да се стъпи да се докаже вина.

Това в известен смисъл е новина, че вие смятате, че ще бъде възобновено. . .

Разбира се.

. . .на базата на този доклад, той ще бъде достатъчно основание за възобновяване на разследването.

Може и на друго основание, а може и да се води. . . Аз затова ви казвам, че не знам как се движат нещата, но може и в настоящия момент да се движи следствие, може и досега да се движи. Така че аз не знам. Това е въпрос на прокуратурата.