Задържаната преди повече от два месеца в Македония Спаска Митрова вече е на свобода, съобщиха за Дарик от посолството ни в Скопие. Митрова беше пусната от централния затвор в македонската столица рано тази сутрин. Тя се съгласи да говори първо пред Дарик за емоциите и притесненията си след освобождаването й.
Спаске, как си? Как се чувстваш?
Засега съм добре. Нещо със здравето не съм добре, откакто влязох в затвора.
Какво точно чувстваш?
Кръвното ли нещо не ми беше добре, не знам. Търсих лекар, но нямаше. Не знаех какво се случва с мен. Лошо ми беше, имах температура. Нямах никаква лекарска помощ, затворниците ми даваха лекарства.
А това кога точно се случи?
Още в самото начало, когато влязох. Нямах никаква лекарска помощ и за гърдата. Когато здравето ми се влоши, отново търсих лекар, но нямаше.
Т.е. да смятаме, че в затвора не си получавала никаква лекарска помощ?
Не, не получих помощ, когато трябваше.
Иначе какво беше отношението към теб в Идризово?
Имаше една по-възрастна надзирателка, която нямаше добро отношение към мен.
Как се държеше тя?
Тя влезе в стаята и ми каза: „Вземи пушка и се гръмни", след което излезе навън.
Това колко пъти ти го каза?
Един път, но след това се отнасяше някак си резервирано.
А заради българското ти гражданство отношението беше ли по-различно?
Да, да. Заради него.
Отношението на останалите затворници?
Сред хората в затвора нямаше такива, с които да имам проблеми. Само с надзирателката.
А с какви мотиви те освободиха?
За това няма документация. Сутринта надзирателките ме повикаха и ми казаха само: „Освободена си!". Още няма никакъв документ за това защо съм освободена предсрочно.
И не знаеш защо си освободена?
Не, не.
Кой според теб има най-голяма заслуга за твоето освобождаване?
Цяла България, всички българи.
Докато беше в затвора усещаше ли българска подкрепа?
Да, да, усещах българска подкрепа.
Разбрахме, че ще дойдеш в България за медицински прегледи и да отправиш твоите благодарности лично. На кого първо ще благодариш?
Засега искам само почивка, след това да се подготвя за път - и физически, и физически, тъй като съм много, много изморена. Утре ще бъда готова да отговарям на всичките въпроси, които имате към мен. Може ли?
Може. И само последно - кога ще се видиш с дъщеря си?
Искам веднага да видя дъщеря си, но кога ще стане това, не знам.
Сузана Митрова: Дъщеря ми иска да живее в България.
Как се чувствате след като дъщеря Ви вече е на свобода?
Радостно, хубаво. Благодаря на целия български народ, който ми помогна. Нямам думи как да изразя благодарността си на хората. Две години и половина продължава това в Гевгелия, Македония. Как се чувствам - сега малко объркано и радостно, не мога да опиша.
Очаквахте ли да бъде пусната днес?
Не, беше неочаквано. Всички се изненадахме. Нямаше никакви сигнали, че може да я освободят. Българите много ни помогнаха. Благодаря на всички, които ни помогнаха, и днес тя е на свобода.
Как реагираха в Гевгелия на новината за нейното освобождаване?
Всички хора и медии, които преди не искаха да говорят по случая, сега искат интервю с нея. Тя обаче не иска да разговаря с никой от тях. Дори и телевизия Сител, която линчува Спаска, сега иска да говори с нея. Ще дойдат няколко български медии и ще има новини. След това ние ще дойдем в София и там Спаска лично ще се обади на всички, които й помогнаха.
Кога ще дойдете в София?
Може след някой ден. Нека да си почине малко. Може и утре сутринта, но не вярвам - след някой ден. Ще дойде да провери какво е здравословното й състояние.
В Македония не иска.
Не, не. При вас.
Сега след като дъщеря ви е на свобода, ако от българска страна получите предложение да дойдете да живеете в България, ще приемете ли?
Тя веднага иска да дойде, но не може да прехвърли малката си дъщеря. Там ще има проблем, не знам какво ще стане с внучката. Иначе тя веднага иска да дойде.
Какво се случва с малката Сузана?
Два месеца изобщо не сме я виждали - нито ние, нито Спаска. Не знам кога ще я видим - дали днес или утре сутринта.
В момента къде се намира?
При баща си.
А той къде е?
Тук някъде в Гевгелия. Тук живее.
