Тя живее в Италия от 20 години, заминава, когато е на 19. Тогава Драгомира Бонева, сега Мишел Бонев преминава през модата, киното, италианските хайлайф среди. Не крие връзките си с богати италиански магнати. Кариерата й започва скандално.
През 2011 тя отново е в България със своя дебютен филм, в който разказва собствената си история - за тежкото си детство, за конфликтите с майка си, за опита за самоубийство...
Ден след премиерата на скандалната българо-италиaнска лента "Сбогом мамо" публикуваме интервю с Мишел Бонев.
Още в края на миналата година и у нас, и в Италия се заформиха конфликти, свързани с финансирането на филма, с наградата, която той получи на фестивала във Венеция по-късно, както и с българската делегация, чиито разноски по престоя е поела самата Мишел Бонев. Няколко месеца по-късно ръководни фигури в културните среди - сред които шефът на Националния филмов център Александър Донев, както и заместник-министърът на културата Димитър Дерелиев - подадоха оставките си, подтикнати от разбунтувалата се киногилдия. До колко причината за това е българо-италиaнската лента "Сбогом мамо" и какво иска да провокира с филма си, разказа Мишел Бонев пред Дарик:
Мишел Бонев: Макар че от толкова години живея в Италия и съм и италиански гражданин, съм си българка до мозъка на костите. За дебюта - всички мои спестявания ги дадох за български филм. Направих всичко това, защото можех да направя и друг филм като дебют. Всичко си струва до едно положение. Можех да поведа дела срещу много хора, но аз и в Италия го казах. Наистина след 8 април, като излезе филмът, повече никой нищо не каза - нито лошо за мен, нито за филма. Тези скандали бяха създадени по политическа линия. Бях във Венеция, получих награда от Министерството на културата в Италия. Опозицията веднага се развихри - защо на българка, защо Берлускони ще изпраща много поздрави...
Какви са отношенията ви със Силвио Берлускони?
Съвсем официално приятелство, аз от вкъщи не излизам без моя приятел (смее се). Никога нищо е нямало с господин Берлускони.
Трудно ли ви беше да решите да разкажете собствения си живот, собствената си история и защо го направихте?
На мен ми беше трудно друго - да призная пред целия свят, че това е моята лична история. Аз не исках да го казвам. Мисля, че това е позитивно. Обществото не прощава да се говори против родителите, против майката, защото майката е винаги майка...
Вие разбрахте ли майка си, има ли омраза във вас?
Не, в мен няма омраза вече. Бях склонна да й простя, исках да бъдем едно хубаво семейство, да забравя това, което е ставало с мен. Но когато видях, че същото се случва със сестра ми, която е 15 години по-малка и аз вече бях в Италия... Тя не искаше да ми казва.... Това няма да го простя.
Но филмът какво е: не е набеждаване, филмът разказва. Той не съди, той разказва защо се е случило това.
Как приема италианската публика факта, че български филм е продаден за 1 милион евро на италианска телевизия?
Това се случва за първи път. За първи път е разпространен български филм по кината, досега не е бил разпространен нито по едно кино, камо ли за 80. Първата реакция на гилдията в Италия беше много силна и много против, защото аз съм българка за тях и винаги ще остана. Нищо че имам паспорт италиански от 98-ма, но аз просто си казвам навсякъде, че съм си българка. Те не го приеха добре в началото.
Според мен, щом го харесаха в Италия, какво остава в България. Това си е българска история. 40 години от нашия живот - от 60-те досега.
И все пак скандалите в България, свързани с филма, са няколко. Оставката на шефа на Националния филмов център, оставката на заместник-министъра на културата са само част от скандалите, които свързват филма още преди излизането му...
Ами... аз не знам точно. Някой ми казва, че са свързани тези оставки, други казват, че не са свързани. Аз мисля за филма и нямам коментар повече за скандали, защото според мен хората ще дойдат да видят филма. И ще видят, че се отнася за един много силен филм, много квалитетен. Имаме 31 актьора българи - Татяна Лолова, Ани Бакалова, Илка Зафирова...
Как приемат точно те всички противоречия? Голяма част от филмовата гилдия се изказаха доста отрицателно за филма.
Преди да са гледали филма... аз не разбирам как. Филма, когато го гледат, тогава могат да се изкажат, първо. Второ - според мен в такава криза трябва да гребем всички заедно, ако искаме да останем живи. Не можем колеги така да се нападаме. И второ - всички актьори са много ядосани с тези скандали, защото те ме познават много добре. Знаят, че аз работя по 18 часа, спя по три и съм изцяло отдадена на работата си, особено за този филм.
Може филмът да не се хареса, може да се хареса. Но да кажеш, че няма квалитети, е нещо, което е абсолютно безсмислено и не искам да коментирам повече.
До каква степен има истина в твърденията, че наградата от фестивала е била уредена?
Не може да има нещо такова, защото Министерството на културата е нещо сериозно в Италия, както е в България и във всяка една страна. Това е демократична страна, министерството решава на кого да даде награди за правата на човека.
Колко ви струва този филм?
Филмът струва 4 милиона и 400 хиляди евро, засега.
Каква част са от Националния филмов център?
150 хиляди евро. 5 процента от 3 милиона и 300. Просто много малка част, която обаче е важна за България, защото НФЦ ще обиколи света с 5 процента.
От кои фигури в киното се вдъхновявате и черпите идеи във връзка с този филм и по принцип като режисьор?
Аз много обичам Серджо Леоне, черпя идеи от него. Също Мартин Скорсезе. Естествено Стивън Спилбърг. Най-големите.
Какво искате да знаят за вас българите, освен скандалите факти, с които сега ви разпознават?
Всичко искам да знаят. Затова ги каня да видят филма, така ще могат да видят моя живот и ще разберат коя съм аз наистина. Аз не съм тук, за да мина само и да замина. Аз съм тук, за да остана, така да се каже. Ще продължавам напред и ще се боря, никой не може да ме спре.
