Симеон Втори Български – държавник, цар на България от шестгодишна възраст, без да се е отказал от правата на династията си, бивш министър-председател на Република България, лидер на своята партия НДСВ - постига най-големия си политически и личен успех с победата си на демократичните избори през 2001 г., след половин век изгнание.
По време на едно от светкавично посещение в Мадрид, за да види първородния си син княз Кардам, той даде интервю пред в. "Ел економиста" в жилището си в Мадрид, където е прекарал по-голямата част от изгнанието си. Маслен портрет на майка му, царица Йоанна, заема челно място в кабинета, в който се срещаме. Държи се любезно, с изтънчена вежливост, с осанка на държавник и в същото време на човек, който добре познава и бизнеса.
Вашият случай е безпрецедентен. По линия на династията сте цар на българите, а освен това бяхте демократично избран за министър-председател на Република България.
Най-сходен до моя случай, макар и неидентичен, е този на камбоджанския крал Сианук – бил е крал, след това министър-председател, после живее в изгнание, за да се върне отново като крал. Необичайният ми житейски опит ми помогна по време на мандата ми като министър- председател при големите международни срещи. Многогодишният изгнанически живот ми отвори много врати. Ако човек има нещастието да бъде изгнаник, получава и компенсации, като тази да се върна в България с подобен "багаж". Нещата винаги имат и положителна страна. Това е един от моите девизи – много полезен в живота.
Опитът в частното управление помага ли в управлението на обществените дела?
Има общи точки. Доброто управление се получава тогава, когато си рационален, обективен, прагматичен и работиш със спокойствие.
България реално консолидирана демокрация ли е?
Да. Фактът, че е в Европейския съюз и в НАТО показва ясно, че мисленето на обществото ни е демократично.
На 1 януари започна шестмесечното чешко председателство на Европейския съюз. Известна е подчертано евроскептичната позиция на президента Вацлав Клаус.
Президентът Клаус е шокиращо антиевропейски настроен. Когато беше в България на държавно посещение през 2005 г., ме посъветва "да не правим толкова усилия за влизане в Европейския съюз". Аз и сътрудниците ми останахме много изненадани.
Клаус е на мнение, че Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство играят прекалено голяма роля в Европа.
Харесва ни или не, това са страни със значителна тежест. Не може да се претендира, че България или Естония могат да тежат повече от която и да е от тях. От икономическа гледна точка би било абсурдно. И не че правя комплимент на Саркози, но добре, че в едно толкова сложно шестмесечие председателството се падна на Франция, с един толкова активен президент.
Ще влязат ли Украйна и Турция в Европейския съюз?
И това ще стане. Една част от Турция физически е в Европа, страната е в НАТО от 50 години. Някои в самия Европейски съюз твърдят, че тя не е част от Стария континент. Докато Турция и нейните войски покриваха особено опасни фронтове срещу Съветския съюз, турците бяха прекрасни. Сега, когато става дума за пари, се казва, че те са азиатци и не трябва да бъдат европейци. Не е справедливо.
Изправени сме пред една от най-лошите икономически кризи. Как може да се управлява една извънредна ситуация от такъв мащаб?
Наполеон е казал, че да управляваш, значи да предвиждаш. Да предвиждаш означава да си способен да погледнеш отвъд кризата и да разбереш, че от нея ще излезе един свят, различен от настоящия, с нови пазари. Важно е да не слагаме нещата под общ знаменател: негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между другото, защото няма алтернатива -комунизмът и колективизмът се провалиха. Комунизмът бе един провал, един голям икономически и идеологически неуспех.
Прилича ли кризата на тази от 1929 година?
Днес е налице взаимосвързаност между всички икономически фактори в света, което прави тази криза съвсем различна от кризата през 1929 г. Този аспект ми вдъхва известен оптимизъм. От друга страна, прекалено много се вълнуваме. Ако новините пристигаха до нас с бавната скорост отпреди 50 години, щяхме да имаме повече време, за да обмисляме решенията. Сега целият свят трябва да мисли върху тях, а не само една страна или една велика сила.
Пълният текст на интервюто е предоставен на медиите от прессекретаря на лидера на НДСВ Цветелина Узунова. (БТА)
