Приятелката на покойния Иван Зографски в интервю за Дарик. Интервюто е правено в деня на неговото погребение.
Роси Новева идва на срещата облечена в черно, в траур е и на успокоителни. Почти през цялото интервю плаче. Moжете да чуете интервюто в прикачения звуков файл. На 17 юни е погребението на Иван Зографски. За мен определено не е толкова загубен, поради простата причина, че аз вярвам, че хората, които обичат и вярват и на някого са дали нещо, те не го изоставят в бъдещето. Ти защо не отиде на погребението? Не мога да отида на погребението, поради простата причина, че не желая да приема факта, че най-добрият ми приятел е починал. Изглеждаш много тъжна, изглеждаш самотна и си в траур една седмица след смъртта на Зографски. Аз си сменям настроенията, понякога даже изглеждам и весела и много хора питат защо съм весела. Но това е някакъв вид защита от огромната болка, която изпитвам. Роси, да се върнем много години назад. Спомни си за първата среща, кога се срещнахте за пръв път? Сега ще навърша 28 години, след мъничко. Ако върна нещата назад, той ми обеща, че на този мой рожден ден ще ми подари нещо, ще видим какво…. Знаете ли, не мога да, не мога да говоря. Просто много ме боли. Ако мога да се върна назад във времето, той ми каза „Росица, трябва да бъдеш както аз съм бил в живота си – много силен”. Това е факт. Преди колко време и кога, къде се запознахте за пръв път? Ами, всъщност моят баща беше в основата на нещата. Да. Много, много исках сама да успея в живота, но баща ми каза, че по принцип задължително някой трябва да ти подаде ръка. Тогава аз го потърсих г-н Зографски и така се случи. Вие приятели ли бяхте, любовници ли бяхте? Господи! За любовници не може да се говори. Ние бяхме в целия ни период на взаимоотношения просто приятели и той ми беше като баща. Не мога повече да кажа. (плаче) Аз знам, че има една картина, ти си му направила портрет. Да, с най-голяма любов я направих, но тя ще си остане за мен и няма да я покажа на никой. Тя си е моят личен спомен във взаимоотношенията ми с толкова прекрасен човек като г-н Зографски. Разкажи ми за него, разкажи ми какво ви се случи, къде бяхте, кои страни обиколихте, какво видя, какво научи от него? Той ми каза да бъда честна и коректна, той ми каза да бъда себе си, той ми каза… Не мога да говоря. (плаче) Всъщност, ще се опитам. Той ми каза, че по принцип няма значение човек какво прави, когато обича, но нека да бъде така, че да не нарани никой. Не желая повече да говоря. Ти обичаше ли го, Роси? Аз винаги съм го обичала, и го обичам, и ще го обичам за цял живот. Независимо кой човек до мен стои. Той обичаше ли те? Фактът, че каза, че съм участвала в едно шоу, което по някакъв начин алкохол или цигари не му харесаха, той пак ме подкрепи. Това означава, че той наистина е вярвал в мен, в моите качества. Завещанието на Иван Зографски – наследниците си разделят около 100 милиона. Теб има ли те в това завещание? Дали ме има, или ме няма, това абсолютно в никакъв случай не е интересно поради простата причина, че човек можа да бъде себе си независимо от възможностите си. Не, напротив, много е интересно. Ти си на 27 години и ако си в завещанието на един толкова богат човек, ти ставаш една богатa наследница. Много е важно дали си в завещанието или не. Не желая да коментирам нищо свързано с моя материален, с моя финансов и с моя какъвто и да бил живот, поради простата причина, че аз каквото имам, си го имам. Това си е мое. Има ли те в завещанието на Иван Зографски или не? И с таван да остана, повярвайте ми, аз ще ви кажа със сигурност, че този таван ще стане абсолютно прекрасен замък. Вярно ли е, че сте скарани с роднините, с децата му и че те не те пускат в „Кемпински-Зографски”? Не, това не е вярно. Въпросът е, че… не, разбира се, че това не е вярно, всичко е наред. Въпросът е, че медиите малко спекулират, повече жълтите медии. Със сигурност аз имам възможност да се развивам и да общувам с моите партньори в Кемпински и от Зографски – семейството. С какво се занимаваш в момента, как се издържаш? В момента съм в траур, много страдам и не желая да се занимавам с нищо. Мисля, че още няколко седмици и това нещо ще мине. Надявам се, но още не съм готова. Добре, все пак трябва да работиш нещо. В момента черешите вървят добре, продават се добре, така че баща ми ме издържа добре с черешки. Богата ли си, Роси? Душевно – да! След смъртта на Зографски накъде? Натам, накъдето мога. Готова ли си да се разделиш с виенските балове, със скъпите тоалети, с пътуванията по света и целия този стандарт на живот, който имаше? Аз по принцип стандарта няма да си го разваля, но определено никога не ме е блазнило онова нещо, наречено виенски балове, светски събития, за мен по-важното е да имаш приятел до себе си, който да може да те прегърне, да те целуне и да те обича. Това е най-важно. Аз загубих най-големия си приятел и в момента страдам много. Мисля, че той е около мен, защото аз не вярвам, че когато човек почине, изчезва. Не, той е около нас и той ни обича пак. Той за какво ти се сърдеше най-много? Той не ми се е сърдил за нищо, винаги ми е одобрявал всяка една постъпка, защото не му е харесвало примерно, че правя някаква грешка. От рода на моето участие във VIP Brother, пиех или пушех. В крайна сметка, той ми каза, че това е един шок и аз съм в среда, която е абсолютно различна от моята, така че е нормално. Господи, колко ме боли! Не желая повече да говоря за него, ще се разплача (плаче). Обичам го. Обичам го като баща ми. Баща ми, той и сестра ми – това са най-важните хора в живота ми. Не може така! Как така той изчезна?! Не е вярно. Кога се чухте за последно, Роси? Преди да замине за Германия. Последният ви разговор. Той ми каза „Росица, не си мисли, че съм болен, аз съм много добре, и всичко е наред и само дето не мога да се движа. Махай се! Обичам те! Дай да те целуна”. Вие се видяхте или се чухте? Видяхме се. Той каза, че ме обича. Ти как разбра за смъртта му? От милион обаждания по телефона на моето семейство. Аз още не вярвам, че е мъртъв. Не искам, не желая да е мъртъв. Обичам… (плаче) Ще отидеш ли на гроба му? Да. Как ме боли! Ах, как цялото ми тяло ме боли в мъка. Има ли нещо, което той ти е подарил, което ти е останало за спомен, нещо, което цял живот ще носиш със себе си? Да, съвет. Ще го видите в бъдеще, защото аз ще успея и ще бъда нагоре и нагоре. Няма да го предам. Той ти остави един съвет завещание, така ли? Точно така. Какъв беше съветът? Съветът беше: „Росица, ти си толкова умно и красиво момиче. Трябва да дадеш всичко от себе си, за да развиеш всичко онова и да го продължиш, което аз съм го мислил". А нещо друго оставил ли ти е, като бижу, нещо по-материално? Да, диаманти, злата, голяма работа! Тези неща са без значение. Имаш ли диаманти? Имам, имам... Без него са нищо.
