Българското образование е като залято с киселина и никой не иска да го възстанови, това каза в Дарик Кафе Мария Николова - учителката, която не успя да влезе в залата с плакатите си срещу образователната реформа на събора миналата неделя. Тя получи огромна подкрепа, както от свои колеги, така и от ученици за смелостта да опита да покаже различно мнение. Някои дори поискаха да стане министър.
Ще ви помоля да опишете на разбираем и човешки език как изглежда нашата образователна система?
Бих започнала още с начина, по който изглежда самата дума "образование". Ако я разделим на три части, ще разчетем в нея следните думи - образ, зов и ние. Ние учителите зовем за образ, за човешко лице на образованието. То в момента изглежда като залято с киселина и никой няма волята да го възстанови. Този разговор е малко закъснял, но е хубаво да се проведе.
Ефектът от новия закон за училищното и предучилищното образование бих могла да го сравня с искане да се направи модерна магистрала, но се пести, както от пари, така и от най-качествените материали. Като краен продукт тя ще е неравна, на места ще се вижда неотъпкания чакъл, но въпреки това ще искаме всички автомобили да се движат по правилата като за тази цел се създава национален инспекторат, който да направлява и подпомага катастрофиралите.
В този смисъл учителите на първокласниците са най-объркани и притеснени, защото се налага да изнесат на гърба си нещо, което не е ясно и за самите управляващи. Сигурно България е единствената държава, която дава възможност един закон да влезе в сила, без да са уредени всички важни моменти в него.
Какво най-много ви плаши в новия закон?
Че все още не са разписани новите държавни образователни стандарти. Че в известна степен се утвърждава статуквото. Хубаво е, че се декларира свобода в избора на учителя. Докато го четох, се натъкнах на нещо необяснимо - казва се, че средството за постоянна връзка между училището и родителя е неговият бележник. В епохата на интернет е несериозно да се говори за подобна кореспонденция.
Мантрата, която слушахме през последните месеци, че учителят е в центъра на образованието, е съмнителна, дори за този, който я изговаря. Всичко до момента говори, че в центъра е чиновникът, човекът, който няма реална връзка със случващото се в образованието. Истинските експерти са в класните стаи, те най-вярно и обективно виждат от какво имат нужда децата.
Когато усилията са насочени единствено и само към контрол, това означава, че системата има съмнение спрямо себе си в подготовката на учителите, в която наистина има отживели времето си моменти. Един учител, напускайки класната стая и отивайки като експерт в регионалния инспекторат или министерството, губи връзка с класната стая. Той престава да бъде експерт и се превръща в политик. Така образованието губи човешкото си лице, а главната учителска задача е ние да му придадем човешко лице.
В синхрон с тезата, че образователната система е остаряла, докога Янка Такева ще бъде шеф на учителския синдикат? Не говоря за нея като човек, а за визията "Янка Такева".
От доста време с колегите си контактуваме в социалната мрежа по темата и винаги като се появи статия, свързана с името на Янка Такева, се предизвикват негативни реакции. Често се задава въпросът докога тя ще оглавява учителския синдикат. В моментите, в които наистина имаме нужда от подкрепа от страна на синдикатите, те мълчат. Ние се питаме защо мълчат, например по въпроса за пенсионирането на учителите, това, че искаме да бъдем втора категория труд.
Като че ли синдикатът е с все по-затихващи функции. Имаме желание да учредим един професионален учителски съюз, какъвто имат лекарите. Това ще е трудно, но според мен си струва да опитаме.
Във връзка с увеличението на заплатите бих искала кажа, че то е важно. За да се искат резултати, ние трябва да знаем , че работим за добро заплащане, в добри условия, равен старт и едва тогава, който и да било има право да дойде и да провери дали си вършим съвестно работата. Не е тайна, че у нас има огромна пропаст между различните училища, някои все още работят без парно и на черни дъски, няма равен старта, а националното външно оценявате и държавните зрелостни изпити са еднакви за всички ученици.
Коментирахте, че нещата трябва да бъдат доста по-опростени в синхрон с надписа от плаката ви - "Сложно образование - неграмотни ученици". Кажете с пример кое още трябва да се опрости?
Например новото годишно разпределение, което трябва да изработи всеки от нас. Графите в него се увеличават с всяка изминала година. В момента са девет за новата учебна година. Като част от тях са написани в книгата за учителя и дори на въпроса на инспектори кому е нужно това, самите те вдигат рамене и казват: "Правите copy - paste". Това е абсолютна бумащина. Нямате представа колко хартия се хаби, това е сигурно повече от една гора и не можем да разберем защо с лека ръка се пилеят ценни природни ресурси.
Друг пример - националното външно оценяване специално в 4-и клас, което от години сигнализираме, че е безполезно. Самият учител в края на учебната година дава самостоятелна работа, с която в пъти по-обективно вижда резултатите от своя труд. Националното външно оценяване в този си вид е обида за отличните ученици. Тестовете са така съставени, че да могат и най-слабите да се справят с тях. Много бихме искали резултатите да дават възможност за диференциране в паралелки за бързо усвояващи деца в 5 клас и трудно усвояващи, при която да се наваксва онова, което не са успели да усвоят.
Във връзка с квалификацията на учителите е важно да се отсеят безсмислените курсове, на които в момента се ходи, от такива, които са крайно належащи. Имам предвид курсовете по техническата грамотност на учителите. Ако си направите труда да отсеете след 45-годишна възраст колко от учителите имат техническа грамотност относно ползването на интернет. Има такива курсове, но трябва да станат задължителни, защото все още има колеги, които се страхуват от работа с компютър. Ще дам пример за крайно безполезен курс, който все още се осъществява при положение, че правилата за движение по пътищата не се променят и ние от години питаме кое налага да се провежда такъв курс.
Като ви слушам се питам защо се смеете на предложението в социалната мрежа да станете образователен министър? Имате доста радикални идеи, ще ги цитирам - "ще преместя министерството в по-малка сграда, значително ще намаля броя на работещите вътре, като изискването ми към тях ще бъде да са били преди това минимум 10 години учители, и всяка години по един месец ще ги връщам в класните стаи, за да не забравят какво е да си учител. Закривам със заря проверка всички РИО-та като чиновниците в тях ще ги разпределя като учители по училищата, без право на обжалване."
Бих го направила и знам, че много учители мислят като мен. Но за съжаление знам, че това е да си блъскаш главата в стената, защото системата като че ли няма разбиване, много е трудно, но си струва да се питат точно нас, учителите за реформа. Тя, в истинския й вид, е като обръщането с хастара навън на една дреха. Трябва преподреждане от А до Я. Такава реформа искаме, може да е болезнена за някои от нас, но от такова нещо има нужда нашето образование.
Седмичната програма, която не готвим сами, би трябвало да се съобрази с физиологията на детския организъм. Ако ми дадат такава възможност, никога не бих започнала часовете си с физкултура и музика. За да се събуди организмът, му е нужен определен период. Няма спортист или музикант, които да започват работа в осем сутринта.
С какъв предмет трябва да започват?
Например Литература, Роден край, Човекът и природата, нещо, което не изисква физически усилия.
